Решение № 4991 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2017 г.

Решение № 4991 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], подадена чрез адв. Ж., срещу решение № 1151/23.06.2017 г., по адм. дело № 475 от 2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 32-94802 от 26.05.2015 г. на Началника на Митница-Бургас, за отхвърляне на искане ИВМ-1000-12/16.04.2014 г. - за възстановяване, по реда на чл. 236 от Регламент ЕИО 2913/92 на Съвета, на недължимо платени публични държавни вземания - мито, ДДС и лихва, в общ размер 6 788. 91 лв., заплатени за нередовно приключване на режим транзит, на 2 колета алуминиеви плочи с размери 0,8 мм х 1000 м х 2000 м, 1162 броя, в качеството му на отговорно лице по режима (кл. 50), с изпращач на стоката [фирма] Република Китай и получател [фирма], [населено място], представляващи стока № 2 по ЕАД 11 BG00100700123430/20110111. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, както и отмяна на решението на административния орган, с присъждане на разноски и за двете съдебни производства пред ВАС. Твърди се, че не са обсъдени основните доводи за наличие на двойно плащане, както и представените в тази връзка доказателства. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Ж., по съображенията, подробно изложени в нея и писмените бележки. Ответната по жалбата страна - Началник на Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Обжалваният съдебен е постановен след отмяна на решение № 808 от 25.04.2016 г., постановено по адм. д. № 1396/2015 г. по описа на АС - Бургас и връщане на делото за ново разглеждане, в изпълнение на дадените, с решение № 2223/22.02.2017 г. по адм. дело на ВАС указания, за фактически установявания и мотиви по съществото на спора - дължими ли са към момента на направеното от [фирма] плащане митните сборове и същите били ли са заплатени недължимо, или на отпаднало основание. При повторното произнасяне на друг състав на съда нови доказателства не са представяни. Изпълнени са указанията от отменителното решение на ВАС, като са изложени подробни мотиви по фактическата обстановка, изяснена при правилно тълкуване на събраните доказателства, а въз основа на същите са изведени обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Точно и съобразно данните по делото, съдът е посочил относимите за спора правни норми, преценени в действащите им редакции към датата на издаване на административния акт (26.05.2015 г.) - чл. 92, § 1 от Регламент 2913/92, чл. 98, ал. 1 и ал. 2 ЗМ, регламентиращи предпоставките за приключването на режим транзит. Безспорно в случая оспорващото дружество е титуляр на режима, отговорно лице по транзита, задействан с ЕАД 11 BG00100700123430 от 11.01.2011 г., приключен по отношение на стока № 1 - стоманени тръби тръби с кръгло сечение - 15375 колета. Във връзка с извършената щателна митническа проверка (протокол № 3/2011 г.) на превозвания контейнер и констатираната липса на стока № 2 по ЕАД - 2 колета алуминиеви плочи с тарифен код 76061292, транзитът е завършен с несъответствия в получаващото митническо учреждение - МБ Хасково. Съдът е проследил и обсъдил проведената кореспонденция между митническите органи и събраните доказателства по изясняването на въпроса с липсващата стока, обсъдено е детайлно и полученото от фирмата - изпращач в Китай писмо, на което и в първоначалната и в касационната жалба е извършено позоваване, както и изготвената в последствие транзитна декларация № 11 BG00200500199460 от 09.03.2011 г., с която са получени от [фирма], [населено място], алуминиеви плочи от същия изпращач, обмитени с ЕАД № 11 BG003107 Н0006477/15.03.2011 г. Обоснован е изводът в решението, че не са представени категорични доказателства, въз основа на които да се направи извода за идентичност на липсващата стока и получената от [фирма], [населено място], неизпълнило изискването да представи стоката в непроменен вид и състояние в получаващото митническо учреждение, съгласно изискванията на чл. 92, § 1 от Регламент 2913/92 и чл. 102 ЗМ. Последното е било наложително, след като се касае за доставка на родово определени вещи, отграничаването на които не може да се извърши по №, модал, марка и пр. Споделят се и изводите в решението досежно данните от писмото на [фирма], което е без конкретен адресат, с различен адрес на изпращача от този по фактура с № 1082746-Рg от 11. 2010 г., при това с отчетено различие в последната й цифра. Липсват надлежни доказателства и за изпълнението на посоченото в него - че липсващата в контейнер № 2996028 стока "ще бъде" изпратена със следващия кораб - не са представени придружаващи документи от компетентен орган (митнически, пристанищен) на държавата на изпращане. С оглед изложеното, настоящата инстанция не намира основателни наведените касационни основания за отмяна на решението. В него коректно е дефиниран предмета на спора, обективно и задълбочено са тълкувани относимите факти, подложени са на преценка доводите на страните и правилно е приложен материалния закон, с крайния извод, че не е приключен по предвидения ред режимът транзит за стоката алуминиеви плочи, възникнало е задължението за митни сборове и държавни вземания, заплатени от отговорното лице - дружеството касатор, а наведените възражения за двойно плащане и основания за възстановяване на недължимо платено, правилно са преценени като неоснователни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,