Решение № 6499 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14524/2017 г.

Решение № 6499 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14524/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на "Рент а Кар БМВ"ЕООД, гр. С., и на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С. против решение № 5581/05.10.2017 г. по адм. д. № 12109/2016 г. на Административен съд С. град, с което е отменен частично РА № Р-22002215003743-091-001/27.11.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., в потвърдената част с решение № 1950/03.11.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С. за определен данък по ЗДДС за периода м. 09.2013 г. в размер на 5 425, 25 лв. и съответните лихви за забава и е отхвърлена жалбата в останалата част за установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 06.2010 г. от непризнат данъчен кредит и задължения по ЗКПО за периоди: 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., със съответните лихви за забава. Всеки от касаторите излага съображения за неправилност на решението в съответната обжалвана част, желае да бъде отменено по подробно изложени доводи. Претендират се разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, в потвърдената част с решението на ДД"ОДОП"-С., с което са намалени установените задължения по ЗДДС за д. п. м. 09.13 г. допълнителен данък в размер на 31 293, 28 лв., намален с решението на ДД"ОДОП"- С. до размер на 5 215, 55 лв. и съответните лихви за забава и непризнат ДК за д. п. м. 06.2010 г. в размер на 17 115, 39 лв. и по ЗКПО за 2009 г. данък в размер на 507, 81 лв., за 2010 г. данък в размер на 10 188, 80 лв. намален с решението на ДД"ОДОП" до размер на 2 042, 60 лв., за 2011 г. данък в размер на 3 506, 05 лв. намален с решението на ДД"ОДОП" до размер 1 259, 30 лв. и за 2012 г. данък в размер 2 622, 75 лв. намален с решението на ДД"ОДОП" до размер 91, 75 лв., със съответните лихви за забава. За д. п. м. 09.2013 г. в подадената СД и ДП ревизираното лице е включило данъчни фактури и кредитни известия към издадени в предходни периоди - м. 12.2012 г. и м. 01.2013 г. фактури. С РА не са признати кредитните известия с мотиви, че липсват основания за издаването им по смисъла на чл. 115, ал. 1- 4 ЗДДС, в резултат на което не е признато намалението на начислен ДДС в размер на 31 293, 28 лв. Обяснението на ревизираното лице е, че фактурите и съответно кредитните известия към тях са издадени, поради липса на доставка на услуга по Договор, наречен "меморандум" от 10.12.2012 г. със страни: възложител "С. М. Е."АД и изпълнител ревизираното дружество - "Рент а Кар БМВ"ЕООД, с предмет консултански услуги по осигуряване на финансиране, чрез издаване от "Дойче банк" на банкова гаранция с номинал 8 милиона евро за срок 5 години. Установено е, че по банков път на 11.12.2012 г. е заплатена сума в размер на 31 293, 28 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС кредитно известие се издава при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставката. Налице са безспорни данни, че сумата 31 293, 28 лв. е авансово плащане по Договора, и че последният не е изпълнен от "Рент а Кар БМВ"ЕООД. Във връзка с искане от "С. М. Е."АД за възстановяване на сумата и бездействие от страна на "Рент а Кар БМВ"ЕООД, "С. М. Е."АД чрез изпълнителния директор е подал сигнал до Директора на ТД на НАП- С. и е предявил иск пред СГС, по който е образувано търговско дело № 1980/2013 г. Преведената по банков път сума в размер на 31 293, 28 лв. "по Договор" от "С. М. Е."АД на ревизираното дружество "Рент а Кар БМВ"ЕООД е авансово плащане, върху която сума е начислен ДДС, но коригиран в последващ период с издадени кредитни известия, което не е признато при ревизията и с РА е установен ДДС за внасяне, намален с решението на ДД"ОДОП" до размер от 5 215, 55 лв. за д. п. м. 09. 13 г. на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 7 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС. За да отмени РА в тази потвърдена с решението на ДД"ОДОП" част, съдът се е позовал на практика на Върховния администативен съд. В случая начисленият ДДС, дължим при извършено авансово плащане е регламентиран с разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., доп., бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., предишна ал. 6, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.). Съгласно посочената разпоредба, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. Осъществяването на бъдеща облагаема доставка, като очаквано събитие е условие за пораждане изискуемост на данъка, съответно за приспадането му от получателя по доставката. Както в хода на административното, така и на съдебното производство не са ангажирани доказателства относно реалното изпълнение на доставката по подписания договор/меморандум за услуги във връзка с осигуряване на финансиране чрез заемни средства от банка, т. е. за реално извършени облагаеми доставки във връзка с направеното авансово плащане по фактурата. Не представлява данъчно събитие плащането (изцяло или частично), но в ЗДДС е уредена изискуемост на данъка, респ. възможност за приспадане на данъчен кредит при наличие на плащане, но само при безспорна доказаност, че след това плащане е налице реално изпълнение на услугата. При неизпълнение на услугата, налице са предпоставките за издаване на кредитно известие и същото неправилно не е зачетено от ревизиращите органи. Безспорно е, че договорът не е изпълнен и платеца е предявил иск за възстановяване на сумата, за което задължение е уведомил и ТД на НАП, чрез изпратен сигнал. Правилни са изводите на съда, че издадените кредитни известия са в съответствие разпоредата на чл. 115 ЗДДС. РА в тази част правилно е отменен, при което касационната жалба на ДД"ОДОП"- С. е неоснователна. Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. Относно непризнатият с РА данъчен кредит общо в размер на 17 115, 39 лв. на основание чл. 71, т. 1, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, при липса на условията по чл. 74, ал. 3 ЗДДС в действащата редакция на текста към периода на регистрация по ЗДДС-д. п. м. 06.2010 г., съображенията за законосъобразност на РА са следните: Изводът е въз основа на констатации, че при подадено искане за регистрация по ЗДДС, ревизираното дружество не е представило регистрационен опис по образец за получените услуги, като такъв не е представен и в хода на оспорване на РА. За да възникне правото на ДК по процесните фактури, издадени от "ДСК Ауто лизинг"ЕООД и "М. П."ЕООД през данъчни периоди преди регистрацията по ЗДДС следва да са налице едновременно посочени в т. 1-6 в ал. 3 от чл. 74 ЗДДС. Условията по т. 1, 2, 4 и 5 не са оспорени като изпълнени - услугите са пряко свързани с регистрацията на дружеството по ТЗ и с неговия основен предмет на дейност - отдаване под наем на МПС. Н. е изпълнено условието по т. 3 - лицето не е подало заявление за регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му и по т. 6 - да представи регистрационен опис по образец за получените услуги, съставен към датата на регистрация по ЗДДС и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация. Съдът е направил последователен анализ на фактите и относимите правни разпоредби, както и постоянната практика на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз по аналогични казуси. Действително, неспазването на срока за подаване на регистрационния опис, не е самостоятелно основание за отказ на ДК, но в случая липсват данни опис да е подаден, като твърдението на жалбоподателя, че го е подал в 45-дневен срок, е непотвърдено. В случая при неподаден опис на получените услуги, данъчната администрация не разполага с нужната информация, за да приеме, че изискванията за признаване на данъчен кредит по фактури, издадени преди регистрацията на ревизираното дружество по ЗДДС, са налице, съобразно изискванията за възникване и упражняване на правото по реда на чл. 74, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС. Решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. По ЗКПО, финансовият резултат за всяка от ревизираните години - 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. е преобразуван с непризнати разходи на основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО, поради документална необоснованост с първични счетоводни документи на осчетоводени разходи и липса на доказателства за вярно отразяване на стопанските операции, свързани с амортизационни отчисления, за които не съществуват надлежни документи, установяващи начина и размера на годишни данъчни амортизации по чл. 54, ал. 1 ЗКПО. Приета е по делото, неоспорена от страните ССчЕ, вещото лице по която потвърждава, че по делото липсват, а и на експерта не е предоставена инвентарна книга, от която да бъде установено какви транспортни средства са заприходени, дата на заприходяване, тяхната стойност и приета норма на амортизации. Единствената информация в представените от ревизираното лице 14 бр. приложения са счетоводни справки за начислени амортизации по месеци на заприходени по с/ка 205 транспортни средства. При това вещото лице не е могло да определи какъв размер на амортизации е начислен за съответния актив, тъй като активите не са индивидуализирани, като единствено е безспорно, че са транспортни средства. Не може да се установи от кой момент и за съответно за кой актив е започнало начисляване на амортизации. При така приетите доказателства и ССчЕ съдът е приел, че жалбоподателят не е спазил разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО. Поради това, че няма данни за стойността на всеки заприходен актив и неотразяване амортизацията на всеки от активите, препятства установяване дали така начислените амортизации са в рамките на 25%. Жалбоподателят не е представил относими към спора доказателства като не е изпълнил доказателствената си тежест по реда на чл. 170 АПК. При така изложените и неопровергани в хода на съдебното оспорване факти, относими към установените допълнителни задължения, правилно е решението на съда, че РА в тази обжалвана част е законосъобразен, при което касационната жалба на дружеството- касатор "Рент а Кар БМВ"ЕООД, гр. С., е неоснователна и в тази част за установените задължения по ЗКПО за 2009 г., 2010 г., 2011 г. И 2012 г, ведно със съответните лихви за забава. Така мотивиран, настоящият съдебен състав следва да остави обжалваното първоинстанционно решение в сила. При този изход на спора, при неуважаване и на двете касационни жалби, страните следва да понесат разноските, така както са направени, тъй като са в двустранно качество - касатори и ответници по касационната жалба на насрещната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение