Решение № 7489 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12431/2019 г.

Решение № 7489 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12431/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Велико Търново (ОД на МВР - Велико Търново), чрез упълномощен юрисконсулт и от Л. Младенов, чрез адв. Б. Мечкова, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 341 от 5.08.2019 г., постановено по адм. д. № 187 по описа на Административен съд - Велико Търново (АС - Велико Търново) за 2019 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 326 от 18.09.2019 г., постановено по същото дело. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ОД на МВР - Велико Търново е осъдена да заплати на Младенов обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 28.03.2014 г. – 25.11.2015 г. в размер на 1500, 00 лв., изразяващи се в неприятни душевни терзания, стрес, безпокойство, напрежение, накърняване на доброто име и авторитет в резултат на дисциплинарното му уволнение въз основа на Заповед № ЯЗ-899 от 28.03.2014 г. на директора на ОД на МВР - Велико Търново за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", отменена по съдебен ред, ведно със законната лихва от 25.11.2015 г. до окончателното издължаване на сумата, като искът за обезщетение за горницата над тази сума до предявения с него размер на обезщетението от 50000, 00 лв. е отхвърлен. Наред с това, ОД на МВР - Велико Търново е осъдено да заплати на Младенов разноски в размер на 43, 00 лв. съразмерно на уважената част от иска. Предвид изложеното в касационната жалба на ОД на МВР - Велико Търново, съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в осъдителната този касационен жалбоподател част. Поддържа се становище, че решението в тази част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на Младенов – по делото не са ангажирани доказателства за наличието на причинно – следствена връзка между отстраняването му от длъжност и твърдените вреди, както и такива за настъпването на вреди въобще. Обръща се внимание, че със специалния закон (Закон за министерство на вътрешните работи, ЗМВР) е предвиден ред и размер на обезщетението съгласно чл. 237, във вр. с чл. 239 ЗМВР (получено от лицето), поради което служителят няма право на друго обезщетение на основание общия закон, който урежда отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни административни актове. В този смисъл, като е приел, че в случая неимуществените вреди подлежат на репариране по реда на общия закон ЗОДОВ, съдът не отчел разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Излагат се съображения за необоснованост на изводите на съда относно наличието на причинна връзка между твърдените от Младенов вреди, които не били доказани от своя страна, и отменената заповед. Сочи се, че в периода, когато е останал без работа Младенов в максимална степен е имал подкрепата на съпругата си и нейното семейство, което му е позволило "комфорта" три пъти да намира работа и да я напуска, защото иска да е полицай. По тези причини се навежда довод, че преживените негативни емоции били с по-нисък интензитет предвид безпрекословната подкрепа, която Младенов получил през времето, през което е останал без работа. Това от своя страна му позволило да се адаптира нормално към живота извън МВР. В допълнение случили му се положителни събития, свързани с мотивиращи емоции, като сключване на брак и раждане на дете. Наред с това се сочи, че по делото не е представена медицинска документация, доказваща здравословните проблеми на ищеца. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната част, отхвърляне изцяло на предявения от Младенов иск и присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Тази касационна жалба се оспорва от Младенов, чрез упълномощен адвокат, по съображения, развити в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд ОД на МВР - Велико Търново не се представлява. С касационната жалба на Младенов съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен за сумата над 1500, 00 лв. до пълния предявен размер от 50000, 00 лв. Твърди се постановяването му в тази част в нарушение на материалния закон - чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съдът неправилно оценил преживените негативни последици от уволнението. Не изложил и съществени мотиви по отношение на определения занижен размер на присъденото на Младенов обезщетение, въпреки че правилно приел наличието на глобално засягане и внезапен обрат във всички сфери на живота му. Неправилно бил определен и размерът на присъдените разноски. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в така обжалваната част и уважаване на предявения иск за сумата над присъдения размер от 1500, 00 лв. до претендирания такъв от 50000, 00 лв., както и в частта за размера на присъдените разноски. Претендират се сторените по делото разноски в касационното производство съгласно представени доказателства за извършването им. Тази касационна жалба се оспорва от ОД на МВР – Велико Търново, чрез упълномощен юрисконсулт, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд Младенов не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище от представляващ го адвокат, в което се излагат съображения по съществото на спора. Прилага се и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционният съд бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който Младенов претендира от ОД на МВР – Велико Търново заплащане на обезщетение в размер на 50000, 00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените душевни болки и страдания, дискомфорт и стрес, накърняване на доброто име и авторитет, преживените обида, безпокойство, безсъние, финансови и семейни проблеми вследствие на отменен незаконосъобразен акт - заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение като държавен служител, ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на решението за отмяна на заповедта – 25.11.2015 г. до окончателното плащане на обезщетението. От фактическа страна по делото е прието за установено, че със Заповед № ЯЗ-899/28.03.2014 г. на ВНД Директора на ОД на МВР - Велико Търново на Младенов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С Решение № 43 от 24.02.2015 г. постановено по адм. д. № 305 по описа на АС - Велико Търново за 2014 г., оставено в сила с Решение № 12654 от 25.11.2015 г. постановено по адм. д. № 4401 по описа на Върховния административен съд за 2015 г., посочената заповед била отменена. На основание показанията на свидетеля Й. Илиев – приятел и колега на Младенов, на свидетеля Д. Димитров - бивш тъст на ищеца и на бившата му съпруга, с която съжителства и към момента на съдебното заседание - Н. Младенова, съдът е направил установявания относно състоянието му след издаване на заповедта за уволнение, а именно – как се е чувствал последният и как му се е отразила издадената заповед. Въз основа на съвкупната им преценка съдът приел, че в резултат на незаконосъобразната заповед за уволнение в исковия период Младенов е претърпял негативно засягане на психиката си, изпитвал е силен стрес, душевен и физически дискомфорт; живеел в постоянно безпокойство, изправен бил пред непосилни финансови и семейни проблеми. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, АС – Велико Търново направил извод от правна страна, че искът е допустим, насочен срещу надлежен ответник и частично основателен. За неоснователно съдът преценил възражението на ОД на МВР – Велико Търново, че разпоредбата на чл. 237 ЗМВР предвижда специален ред за обезщетяване на държавните служители в МВР, който изключва приложението на ЗОДОВ. По въпроса взел становище, че този ред изключва приложението на ЗОДОВ по отношение на имуществените вреди, но не и по отношение на неимуществените вреди, каквато била конкретната хипотеза. При извършената преценка на казаното от свидетелите, съдът намерил същите за непротиворечиви и обективни, а твърденията на Младенов за претърпените вреди изразяващи се в силен стрес, душевен и физически дискомфорт, безсъние, проблеми с кръвното налягане и стомаха – за съответни тези показания. Фактът, че двама от свидетелите са част от семейството на Младенов, а другият - негов колега и приятел, според съда, не е основание техните свидетелски показания да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Прието било в решението, че незаконното уволнение лишило Младенов от средства и му причинило затваряне в себе си, обида и възмущение, състояние на стрес и неудобство, поставило го в невъзможност да покрива насъщни свои и на семейството си нужди и предизвикало съществен дискомфорт за цялото семейство. Съдът приел за доказана пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и претърпените от Младенов неимуществени вреди. Направил извод, че сумата от 1500, 00 лв. е достатъчна да ги репарира. Тази сума, според съда, била в справедлив размер, който е съответен на претърпените от Младенов вреди. За целта се основал на чл. 52 ЗЗД и взел предвид както исковия период, така и всички установени по делото обстоятелства, като съобразил че определеният размер на обезщетението не следва да се превръща в източник на обогатяване. По тези причини искът бил отхвърлен за разликата над 1500, 00 лв. до предявения размер от 50000, 00 лв. С оглед искането на Младенов, съдът му присъдил и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на решението, с което била отменена заповедта до окончателното му изплащане. С оглед изхода на спора, на Младенов били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 43, 00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Събрал е относимите към спора доказателства, които е анализирал обективно и задълбочено. Въз основа на този подробен анализ на доказателствата по делото, съдът е формирал обосновани и верни изводи. Подробните мотиви, изложени в обжалваното решение напълно се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към тях. Неоснователно е оплакването на ОД на МВР – Велико Търново, че съдът следвало да съобрази чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ предвид специалната разпоредба на чл. 237, във вр. с чл. 239 ЗМВР. Правилна и в съответствие със закона е преценката на първоинстанционния съд, че редът за обезщетяване на твърдените от Младенов неимуществени вреди от отменената уволнителна заповед е този по ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав изцяло споделя становището на АС – Велико Търново, че целта на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ЗМВР е да обезщети имуществената вреда, причинена на служителя от незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение по отношение правнозначимия факт "оставане без работа". Това обезщетение не включва евентуално претърпените от служителя в резултат на незаконното уволнение неимуществени вреди, които подлежат на общо основание на обезвреда по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не могат да бъдат споделени възраженията на касационния жалбоподател ОД на МВР - Велико Търново, че установяването на тревожност и потиснатост у Младенов изисквало специални знания. Негативните субективни емоционални преживявания не винаги достигат прага, преминаването на който може да ги определи като емоционално разстройство, изискващо медицинска намеса за преодоляването му. Обосновано на доказателствата по делото съдът е приел, че Младенов е изпитвал чувство на обида от незаконното му уволнение, неудобство и срам от това, че е обявен за нарушител на заеманата от него служба, променил се, станал затворен, депресиран, несигурен, избухлив и раздразнителен. Обосновано приел също така за доказано, че от показанията на свидетелите било установено накърняване на доброто име и професионален авторитет на лицето. Събраните от съда свидетелски показания по тези въпроси са допустимо доказателствено средство за изживяванията на Младенов през исковия период. Те са и относими, тъй като свидетелите са контактували с лицето в този период и са имали непосредствени впечатления от емоционалното му състояние. В този смисъл и при съобразяване на чл. 172 ГПК, съдът правилно ги е кредитирал. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая данни за такава досежно свидетелите няма. При това положение и доколкото свидетелите, предупредени за наказателната отговорност, която носят съгласно Наказателния кодекс, са обещали да кажат истината, единствено фактът, че са в близки отношения с Младенов, не дава основание да не се кредитира изцяло казаното от тях. Правилно в тази насока съдът го е съобразил и го е приел за достоверно с оглед всички други обстоятелства по делото, които подкрепят възприятията им за случилото се. Обосновано на доказателствата по делото също така съдът е отчел, че не са събрани такива, от които да се направи извод, че релевираните негативни преживявания на Младенов се дължат на други фактори или са произтекли по негова вина. Правилно съдът приел за недоказани твърденията за влошеното здравословно състояние на Младенов или трайно засягане на здравето му, тъй като по делото не са представени медицинска документация и не е ангажирана медицинска експертиза. Не може да се сподели възражението на същия касационен жалбоподател, че претърпените вреди не били сигурни, както и че не била доказана причинно-следствената връзка между тях и отменената като незаконосъобразна заповед. Твърдените от ищеца негативни преживявания в неин резултат са присъща последица на всяко дисциплинарно уволнение, особено в случаите, в които засегнатото лице е със съзнанието за неговата незаконност и несправедливост, което впоследствие се потвърждава и от резултата от оспорването му. Неоснователно е оплакването на Младенов по отношение размера на присъденото обезщетение. При определянето му съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства, характера и интензитета на негативните преживявания на лицето, отражението им върху него, както и периода през който те са търпени, като приел, че присъденият размер ще го възмезди адекватно. В тази насока съдът се е обосновал подробно. Този размер не се явява несъразмерен и несправедлив и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от Младенов в исковия период. Решението е правилно и в частта за присъдените в полза на Младенов разноски, съразмерно на уважената част от иска за обезщетение. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски на касационните жалбоподатели не се следват. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение