Решение № 2051 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1005/2013 г.

Решение № 2051 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1005/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Николова, срещу решение № 15266 от 3.12.2012 г. по адм. д. № 8348 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменен мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявление вх. № 94-А-64 от 3.05.2012 г. на нотариус Арусяк Агоп Пейчева за преместване от район на действие Районен съд - Асеновград в район на действие Районен съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Твърди се, че мълчаливият отказ представлява акт по силата на фикция и се счита за изричен такъв, издаден при спазване на производството и изискването за форма. Министърът на правосъдието действа при оперативна самостоятелност като в конкретния случай следва да се прецени дали чрез избраното от него решение се постига целта на закона. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу мълчаливия отказ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Арусяк Агоп Пейчева от гр. Пловдив оспорва същата по съображения, изложени чрез процесуалния й представител адв. Николова в писмено възражение и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение е бил сезиран с жалба от Арусяк Агоп Пейчева срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието по подаденото от нея заявление - вх. № 94-А-64 от 3.05.2012 г. за преместване от район на действие Районен съд - Асеновград в район на действие Районен съд - Пловдив. С обжалваното решение № 15266 от 3.12.2012 г. по адм. д. № 8348 по описа за 2012 г. Върховният административен съд, трето отделение е приел, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол по силата на законовата фикция, установена в чл. 58 от АПК, а разгледана по същество - основателна. За да отмени мълчаливия отказ, съдът е посочил в мотивите на решението, че нормата на чл. 34б, ал. 2 от ЗННД задължава министъра на правосъдието да се произнесе с изричен акт - заповед за преместване или отказ за преместване, като уведоми писмено заявителя за своето решение по реда на ГПК. Нормата е специална и задължава административния орган да се произнесе мотивирано в писмена форма. Така постановеното решение е правилно. Правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че нормата на чл. 34б, ал. 3 /сега ал. 4 от ЗННД задължава министъра на правосъдието да се произнесе с изричен акт, с който да разпореди преместването в друг район на действие или да откаже, поради липсата на някоя /някои/ от материалноправните предпоставки. Същата като специална дерогира приложението на чл. 21, ал. 4 от АПК и неспазването й обуславя извод за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на изискването за форма. Поради това, законосъобразно тричленният състав на ВАС е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на министъра на правосъдието за произнасяне с изричен акт в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК, който ще подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съобразно изискванията на чл. 168 и чл. 169 от АПК. С оглед на изложеното, обжалваното решение на ВАС, Трето отд., като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,