Решение № 14737 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1341/2012 г.

Решение № 14737 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1341/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 4366 от 10.10.2011 г., постановено по адм. дело № 43/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ), в частта му, с която агенцията е осъдена да заплати на Румен Емилов Теохаров сумата 8680 лева обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, както и 750 лева разноски. Иска се отмяната му с доводи неправилност и необоснованост. Подадена е и частна жалба от касатора срещу определение № 268 от 18.01.2012 г., постановено по същото дело, с което е изменено цитираното по-горе решение по съществото на спора, като върху главницата от 8680 лева е присъдена и лихва за периода от 01.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Директорът на Агенция "Митници" счита, че определението е неправилно, тъй като законна лихва за забава се дължи не от момента на завеждане на исковата молба, а от момента на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, която дата в случая е 08.06.2011 г. Ответникът Румен Емилов Теохаров оспорва подадените жалби по съображения, изложени в писмено възражение и отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност както на касационната, така и на частната жалба. Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо. За да се произнесе по същество съобрази следното: Касае се за предявен пред АССГ иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за обезщетение за вреди за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № 8547/18.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници", отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Решение № 4366 от 10.10.2011 г. е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С този съдебен акт Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Румен Емилов Теохаров сумата 8680 лева обезщетение за времето, през което поради незаконното му уволнение той не е заемал служба. Изложените в касационната жалба оплаквания на директора на Агенция "Митници" са, че неправилно съдът не е уважил направеното от ответника по иска възражение за прихващане с изплатеното на Теохаров обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на две брутни заплати от 1736 лева и една брутна заплата от 868 лева на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. При така направените доводи жалбата се явява частично основателна. Правилно съдът не е уважил искането за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 868 лева. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Ако това задължение беше изпълнено, Теохаров би полагал труд още един месец и би получил съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му го е лишило от това месечно възнаграждение, поради което той е получил обезщетението. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Касационното оспорване обаче е основателно по отношение на неуваженото от съда искане на ответника за прихващане между дължимата на Теохаров сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и полученото от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, дължимо от органа ex lege предвид конкретната хипотеза за прекратяване на правоотношението - чл. 106, ал. 1, т. 2 от същия закон (при съкращаване на длъжността). Обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл са такива, произтичащи от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа. В зависимост от законосъобразността на административния акт, с който е извършено това, е определен и размерът на обезщетението. Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, дължимото обезщетение е в размер на две месечни заплати (чл. 106, ал. 2 от ЗДСл). Когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е извършено това е отменен, дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл). Припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и това, получено по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, би довело до неоснователно обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда два пъти, в какъвто смисъл е константната съдебна практика по аналогични казуси, както на ВАС, така и на ВКС. Ето защо, предвид изплащането на обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл на Теохаров в размер на 1736 лева, решението в осъдителната му част следва да бъде отменено за сумата над 6944 лева (8680 лева - 1736 лева) и претенцията да бъде отхвърлена за разликата над тази сума. Неоснователно е оплакването на касатора относно присъдените от съда в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Не е обсъдено възражението за прекомерност, но при положение, че сумата, която агенцията следва да заплати на служителя, е в размер на 750 лева (изчислени по компенсация) при общо направени разноски за адвокат в размер на 1200 лева, решението е правилно в тази му част. Частната жалба е основателна. Постановеният допълнително съдебен акт не е съобразен с т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., съгласно която при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт. Това в случая е датата 08.06.2011 г. Предвид изложеното определение № 268 от 18.01.2012 г. следва да се отмени, като вместо него се постанови диспозитив, с който Агенция "Митници" да заплати на Румен Емилов Теохаров "и законната лихва за забава върху главницата в размер на 6944 лева, считано от 08.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. Разноски за настоящата инстанция не се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,