Решение № 5235 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15095/2011 г.
ВАСIII отделение10.04.2012 г.докладчик т Ваня Пунева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 130/17.10.2011 г. по адм. д. № 160/2011 г. по описа на Административен съд - Силистра. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5235 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15095/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие против решение № 130 от 17.10.2011 г. постановено по адм. д. № 160/2011 г. по описа на Административен съд-Силистра. Иска се отмяна на решението и се развиват подробни съображения по същество на спора. Ответната страна ЕТ "Иван Жеков - 98" чрез адв. Христов оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение също за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. След осъществена служебна проверка по допустимостта на съдебния акт, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен АУПДВ № 01-6500/21630 от 9.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие. С разпореждане № 565 от 16.08.2011 г. административния съд в закрито заседание е конституирал страните по делото и на ответната страна като такъв е вписан ИД на ДФЗ, като орган издал обжалвания ИАА съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК. По силата на пълномощно от ИД на ДФЗ юрисконсулт Железарова е извършвала процесуални действия, като представител на изпълнителя директор в съдебно заседание на 5.10.2011 г. В същото съдебно заседание конституирания ИД на ДФЗ с протоколно определение е заличен като страна и като такава е вписана Разплащателна агенция - ДФ "Земеделие" при МЗХ. Съдебният акт е постановен по отношение на Разплащателната агенция по чл. 20а от ЗПЗП. При спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да обезсили решението. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта е заличен като страна по делото. В административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта (субект на административното производство)с друг административен орган, в т. ч. и с йерархически по-горестоящия по отношение на издателя. Недопустимо е и участието на Разплащателната агенция като част от Държавен фонд земеделие който е юридическо лице, защото не е издател на акта за установяване на публично държавно вземане. В този смисъл виж и определение по адм. д. № 1371/2012 г. на ВАС, петчленен състав. Въпросите относно наличието или липсата на материална компетентност на издателя на акта имат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилното конституиране на страните по делото, за което съдът следи служебно, предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. Първоначално конституирания като страна изпълнителен директор на ДФЗ е издател на акта, поради което е бил надлежна страна по делото. Съгласно чл. 20а от Закон за подпомагане на земеделските производители ИД на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като ръководи дейността и, и я представлява. От друга страна съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от същия закон ДФЗ е юридическо лице и изпълнява функциите на РА. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна, заличавайки като страна административния орган, издал оспорения административен акт Административен съд-Силистра е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане с участието на надлежните страни по административното правоотношение- изпълнителния директор на ДФЗ и адресата на акта, който го е оспорил. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение