Решение № 14157 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3232/2014 г.

Решение № 14157 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3232/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Софестейтс" ЕООД, представено от адв. Ася Илиева, срещу решение № 197/9.01.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 4647 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2101207689/15.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София. Касаторът заявява трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя упреци към извършената от съда преценка на доказателствата. Приема, че с писмените и гласните доказателствени средства е установено ползването на наетия имот, във връзка с който са издадени фактурите с отречено от органите по приходите данъчно предимство, като офис, което обслужва стопанската дейност на дружеството. Оспорва наличието на отрицателните за правото на приспадане на данъчен кредит материални предпоставки на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионния акт е коригиран декларирания от "Софестейтс" ЕООД данък за възстановяване от 44 513.29 лева на 32 539.66 лева заради отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размер 11 740.56 лева, упражнен от дружеството в д. п. м. 12.2011 г. и м. 02, 03 и 06.2012 г. по общо 25 фактури, издадени от "Имобилиенфервалтунг" ЕООД. Предмет на доставките по фактурите са наем на офис, такса по договор и режийни разходи, в това число ел. енергия и газ. Според органите по приходите със споразумение от 1.11.2011 г. РЛ е заместило наемателя по договор за наем от 11.02.2008 г. с наемодател "Имобилиенфервалтунг" ЕООД. От описанието на имота по договора, приемо-предавателния протокол за обзавеждането му е направен извод, отсъствието на управителя в наетия имот и наличието на друг адрес на управление е направен извод, че този имот не се ползва за икономическата дейност на дружеството. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за доставките но стоки и услуги по фактурите на "Имобилиенфервалтунг" ЕООД. Упражнявайки съдебния контрол върху РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма. Фактическите установявания на съда следват тези на администрацията, като са споделени и правните изводи за наличието на предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Според съда различно разрешение на спора за съществуването на правото на приспадане не следват от уговореното в споразумението за заместване в наемното правоотношение ползване на имота като офис; установеното с показанията на св. Николов регистриране, като адрес на управление на дружеството на адреса на адвокатското дружество "Боянов и Ко", в което работи и той; показанията на св. Ал-Адими, който е архитект на управителя на РЛ и в това си качество го е посещавал по работа в наетия имот на ул. "Беловодски път", кв. "Бояна", чието обзавеждане на първия етаж включва и бюра, шкафове и компютри. Решението е неправилно. Преценката на доказателствените източници от значение за установяването на фактите релевантните за решаване на спора за е извършена в противоречие с правилата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК и тези на формалната логика. Априори е омаловажена доказателствената стойност на част от писмените доказателствени средства, както и гласните доказателствени средства поради което и фактическите изводи на съда са необосновани. А иначе правилно към процесуалните тежести на жалбоподателя е отнесено установяването на предпоставките на правото на приспадане - арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В обсега на доказването се включва не само осъществяването на доставката /по което не се спори/, а и връзката на полученото с икономическата дейност на предприемача. Макар да е формулирана негативно в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като ограничение в правото на приспадане /когато стоките и услугите не са предназначени за професионалната дейност/, връзката на полученото по доставката с икономическата дейност е положителна материална предпоставка за правото на данъчен кредит - арг. от чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО /така и т. 23 от решението на СЕС по дело С-435/05 и т. 19 от решението на СЕС по дело С-104/12/. Хипотезите на корелация на полученото с икономическата дейност на ДЗЛ са очертани в цитираните решения на СЕС. Право на приспадане в полза на данъчнозадълженото лице съществува дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на това данъчнозадължено лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя /така т. 20 от решението по дело С-104/12/. Практиката на СЕС по дело С-104/12 въвежда като критерий за съществуването на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната икономическа дейност възприемането на икономическата дейност като единствена причина за доставката. Съдът неправилно е определил значението на уговореното със споразумението от 1.11.2011 г. ползване на наетия от жалбоподателя имот. В съответствие с разпоредбата на чл. 232, ал. 1 от ЗЗД той е обвързан от определеното в договора ползване, а за него договора има действието по чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД /т. е има силата на закон/. Уговореното ползване на наетия имот е за офис. Съществуването на обзавеждане и ползването му с такова предназначение е установено от св. Ал-Амиди. На възможност за такова ползване сочи и посоченото в договора за наем наличие на два кабинета. В същото време според показанията на св. Николов на адреса на управление на дружеството не се осъществява неговата стопанска или управленска дейност. В тази връзка основателно е направеното от касатора разграничение между различните видове обекти на търговеца. Това разграничение следва и от разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от ДОПК, който изброява неизчерпателно обектите, в които се осъществява стопанска дейност или управление на стопанската дейност, като обекти на контрола на органите по приходите по чл. 12, ал. 1-4 от ДОПК. Насрещното доказване на органите по приходите не разколебава убедителността на проведеното от ДЗЛ главно доказване. От обзавеждането на наетия имот /което не е несъвместимо с естеството на икономическата дейност на РЛ за търговия с недвижими имоти/ и от отсъствието на управителя на дружеството в наетия имот не следва фактически извод за отреждането на имота за нуждите на последния. Не на адреса на наетия имот се намира управлението на търговеца, нито адресът му за кореспонденция, поради което от отсъствието на представител на дружеството на този адрес не могат да се правят изводи в негова вреда. Всъщност не се установява да има друго място за стопанската дейност на ДЗЛ и за нейното администриране различно от наетия офис. Не се основава на закона очакването на ограните по приходите и на съда за установяването на връзка на получените по спорните доставки стоки и услуги с конкретни последващи доставки с оглед даденото по-горе разяснение. При липсата на установявания за ползването на имота за лични нужди на управителя /направени са само предположения за това/, то икономическата дейност на ДЗЛ е единствена причина за доставките. В контекста на горното е дължима отмяна на оспореното решение и на РА. При този изход на спора на "Софестейтс" ЕООД се следват деловодни разноски в размер на 730 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение