Решение № 133 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2011 г.

Решение № 133 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Й. В. против решение № 69/01.04.2011 г., постановено по гр. д. № 13/2011 г. от Окръжен съд - Сливен. Постъпил е писмен отговор от ответника по касационната жалба Н. Д., с който се оспорва касационната жалба. Останалите ответници не взимат становище по касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато с определение № 44/20.01.2012 г. на състава на ВКС. Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, относно възможността на гражданския съд да възприема експертни заключения, назначени и приети като доказателство по приложени по гражданското дело следствени дела. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: Процесуалните действия на съда по назначаване на вещи лица, изслушването им в открито съдебно заседание и приемането на заключенията на вещото лице е регламентирано в разпоредбите на раздел IV от глава ХIII от ГПК (отм.). Вещото лице се определя от съда, който разглежда делото, като съгласно разпоредбата на чл. 157 от ГПК (отм.), заключението се подписва от назначеното от съда, който разглежда делото, вещо лице. В открито съдебно заседание, след снемане на самоличността на вещото лице, същото дава обещание пред съда, че ще даде заключение без всякакво пристрастие, под страх от наказателната отговорност, предвидена в НК. Тези разпоредби на процесуалния закон, изключват процесуална възможност заключение, дадено пред друг орган на съдебна власт - орган на досъдебно наказателно производство или прокуратура, да се цени в общия исков процес като експертно заключение, без вещото лице да е определено от съда, без да е спазена процедурата по чл. 160 от ГПК (отм.) и заключението да е прието от решаващия делото граждански съд. Процедурата, уредена в процесуалния закон гарантира освен непосредственото възприемане на страните на депозираното заключение на вещото лице, така и правото на защита на страните и дадената им в тази насока възможност както да задават въпроси на вещото лице, така и да оспорят същото по предвидения ред. В този смисъл, по отговора на правния въпрос, състава на ВКС споделя становището, прието от ВС с решения № 636/1977 г. по гр. д. № 3017/1976 г. на I г. о. на ВС и № 932/1991 г. по гр. № 699/1991 г. I г. о. на ВС. По касационната жалба, съдът приема следното: С обжалваното решение, съдът е приел, че ищцата не е доказала своето право на собственост върху претендираните родово определени вещи. Съдът е направил този правен извод въз основа на възприетите от него като експертни заключения, изготвени в хода на наказателно производство по приложени наказателни дела. Съдът е формирал правни изводи по отношение на допустимостта съдът да цени експертни заключения, по назначени от друг орган на правораздаване експертизи, като е приел, че е процесуално допустимо тези заключения да бъдат ценени като такива и в друго производство, в случая съдебно, независимо от това, че не са допуснати като доказателство от съда, разглеждащ делото и не са приети от него като експертни заключения. Този извод на съда е възприет при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Цитираното от съда експертно заключение не е прието от съда като такова, дадено от вещо лице, назначено от съда и прието от същия при спазване на разпоредбите на чл. 157 и сл. от ГПК (отм.). предвид отговора на правния въпрос, това е процесуално недопустимо. Само на това основание, решението на въззивния съд ще следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът е приел също така от фактическа страна, че приложените към наказателното дело договори за аренда са оспорени по съответния процесуален ред от ответниците по делото. Според въззивния съд, това оспорване е извършено процесуално допустимо и валидно в съдебно заседание, проведено на 10.05.2000 г., като в мотивите си съдът е приел, че въпреки, че към този момент доказателствата не са били представени по делото, е допустимо същите да бъдат оспорени. Този извод на съда е незаконосъобразен. В проведеното съдебно заседание на посочената дата - 10.05.2000 г., процесуален представител на един от ответниците - ЗК "Ал. С.", е заявил, че подписите под договорите за аренда са "фалшифицирани". На първо място не е уточнено кои са договорите за аренда, тъй като към този момент те не са били представени като писмени доказателства по делото и не са били приобщени към доказателствения материал, за да се направи уточнението от страната, направила това изявление кои точно подписи се оспорват, както и да се даде възможност на другата страна да заяви становище по това оспорване в смисъл, ще се ползува ли от представените от нея писмени доказателства. Договорите за аренда са приети като доказателство по делото, видно от материалите по приложените следствени дела, в открито съдебно заседание, проведено на 25.02.2010 г., като в това съдебно заседание единствено ответникът Л. С. е заявил, че договора за аренда не е подписан от неговата съпруга. Останалите ответници не за оспорили договорите за аренда, като в следващо съдебно заседание, неявилите се страни също не са оспорили договорите за аренда, относно тяхната автентичност. Като е приел, че всички договори за аренда са оспорени по надлежния начин, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Липсва оспорване от страните в съдебното заседание, в което са представени доказателствата, като липсва оспорване по смисъла на чл. 154 от ГПК (отм.) и в следващото съдебно заседание, от неявилите в съдебното заседание на 25.02.2010 г. страни. Единствено оспорване е направил Л. С., като по отношение на това оспорване, съдът ще следва да се произнесе, отчитайки доказателствената тежест от оспорването и липсата на законосъобразно приета графологическа експертиза в тази насока, при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото, освен по отстраняването на горепосочените процесуални нарушения, съдът ще следва да се произнесе и по значението на представените арендни договори във връзка с правнорелевантните обстоятелства по делото - твърдението на ищцата, че е собственик на засята и прибрана от нея в склад селскостопанска продукция и каква е връзката на арендните договори по отношение на правото на собственост върху тази продукция и съществува ли връзка между това право на собственост и твърденията за наличието на арендни договори, въз основа на които е обработвана земеделска земя по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, респ. стойността на родово заместимата вещ. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия