Решение № 6248 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11641/2020 г.

Решение № 6248 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11641/2020 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Д. В. от гр. Троян, чрез адвокат К. против решение № 306 от 14.07.2020 г., постановено по адм. д. № 317 по описа за 2020 г. на Административен съд – Перник. Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен искът на касационната жалбоподателка с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен срещу Областна дирекция на МВР – град Перник, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в разходи за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 01459/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, за сумата над 300. 00 лева, до пълния предявен размер от 360. 00 лева и в частта за разноските за сумата над 259 лева до пълно предявеният от 370 лева. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. Претендират разноски пред настоящата инстанция. Ответникът - Областна дирекция на МВР Перник изразява становище за неоснователност по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановения съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. В производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 203 и сл. АПК Административен съд – Перник е разгледал по същество предявения от Д. В. иск против ОД на МВР – Перник за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лв., представляващи заплатен от ищцата адвокатски хонорар във връзка с обжалване на електронен фиш серия К № 1129825 от 02.02.2016 г., издаден от ОД на МВР Перник, с което на ищцата за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. С решение № 811 от 04.12.2019 г. по АНД № 01459/2019 г. по описа на Районен съд – Перник административното наказание е отменено. По делото не е било спорно, че решението е влязло в сила на 29.01.2020 г. С обжалваното в настоящото производство решение на АС - Перник искът е уважен частично до размер на 300 лв., а предмет на настоящата касационна жалба е отхвърлителната част на съдебния акт. За да отхвърли исковата претенция до предявения размер от 360 лв., съдът е приел, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, т. к. от страна на ангажирания по делото адвокат е изготвена исковата молба, но същият не е участвал в съдебно заседание по делото. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е съобразено с постоянната практика на съдилищата по пози вид дела, базирана на приетите тълкувателни дела от ОС на ВАС. Съгласно ТР № 1/2017 г. по т. д. № 1/2016 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите на решението се приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован" по см. на чл. 36 ЗА. С Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълкувателно дело № 1 от 2017 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд е прието, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. За да присъди сума в размер на 300 лева по предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и да отхвърли иска за разликата до пълния предявен размер за сумата от 360 лева съдът е приел, че наложеното с обжалваното наказателно постановление наказание е глоба в размер на 100 лева, като дължимото възнаграждение за един адвокат е следвало да се определи съобразно нормата на чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размерите по чл. 7, ал. 2 върху размера на санкцията, но не по-малко от 300 лева. Съдът е отчел обстоятелството, че в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление, в проведеното на 05.11.2019 г. съдебно заседание процесуалният представител на ищцата не е присъствал, като е депозирал писмена защита. Предвид горното и съобразявайки чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 2004 г. съдът е присъдил обезщетение в по-малък размер или в такъв от 300 лева. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд