Решение № 4138 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 165/2022 г.

Решение № 4138 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 165/2022 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Българската народна банка (БНБ), чрез упълномощен процесуален представител - адв. М. Войнова, срещу Решение № 4578 от 08.07.2021 г., постановено по адм. д. № 165 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2017 г. и срещу Решение № 6065 от 26.10.2021 г., постановено по същото дело. С Решение № 4578 от 08.07.2021 г. БНБ е осъдена да заплати на Петрова обезщетение за имуществени вреди в размер на 4058, 38 лв. за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., претърпени вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз (ПЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ) в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Предявеният иск е отхвърлен в останалата част, за разликата над 4058, 38 лв. до претендираната сума от 8627, 97 лв. и извън периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г. С Решение № 6065 от 26.10.2021 г., на основание чл. 175 АПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 08.07.2021 г., като БНБ е осъдена да заплати на Петрова и сторените в производството съдебни разноски в размер на 210, 00 лв. Със същото решение е оставено без разглеждане искането на Петрова за допълване на Решение 4578 от 08.07.2021 г. по адм. д. № 165 на АССГ за 2017 г. чрез присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. В предявената касационна жалба от БНБ срещу Решение № 4578 от 08.07.2021 г. се твърди, че решението в осъдителната този касационен жалбоподател част е неправилно като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за опровергаване на възприетото от първоинстанционния съд, че към 20.06.2014 г. БНБ била компетентен орган да издаде акт за неналичност на депозити. На следващо място се поддържа становище, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителното тълкуване, дадено от Съда на Европейския съюз (СЕС) в Решението по дело С-571/16 г., че установяването на неналичност на депозити в банка следва да се извърши с изричен правен акт на съответния компетентен орган и не може да се извежда или презюмира от други актове. В този смисъл АССГ неправилно приел, че БНБ е извършила противоправно бездействие. Касационният жалбоподател твърди, че при липсата на противоправно бездействие от страна на БНБ, не може да се поставя и въпросът за претърпени от вложителите, в частност от Петрова, вреди, като настъпването на такива не било установено и доказано по делото. Поддържа становище, че напълно произволни били мотивите на съда, че в случая обективен измерител на стойността на нарушеното право и негова компенсация е именно размерът на законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Незаконосъобразна била и тезата на съда за презюмирана вреда, която е причинена от претендираното неправомерно бездействие на БНБ. В допълнение, съдът не разбрал възражението за липса на покана за плащане и не го тълкувал във връзка с изискуемостта на главното парично задължение поради поставянето в забава на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, Фонда/ът). Счита, че АССГ не е изложил мотиви относно причинно-следствената връзка между твърдяното нарушение и вреди, поради което формирал грешни правни изводи, че такава съществува. Неправилно на БНБ не били присъдени и разноските за защитата й в съдебното производство. По тези съображения се иска отмяната на решението в осъдителната БНБ част. Претендира се присъждането на разноските за двете съдебни инстанции. Представя се списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за извършването на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен процесуален представител, който, от негово име поддържа жалбата, а по същество иска отмяната на обжалваното решение в осъдителната част. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от Петрова. Ответникът по така предявената от БНБ касационна жалба – Д. П., в писмен отговор, чрез процесуален представител адв. З. Х., я оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения. Моли оставяне в сила на решението в обжалваната от БНБ част. Претендира присъждане на разноски. В съденото заседание пред настоящия съд Петрова не се явява и не се представлява. От БНБ е предявена и втора касационна жалба срещу Допълнително решение № 6065 от 26.10.2021 г., постановено по адм. д. № 165 по описа на АССГ за 2017 г. Твърди се недопустимост на обжалваното решение и неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи за липса на несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Съдът коментирал единствено направените от Петрова разноски, без да е достигнал до извод и да е изложил мотиви за основателността на претенцията за присъждането им. В допълнение се посочва, че съдът приложил неправилно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска се обезсилването на постановеното допълнително решение. При условията на евентуалност, ако същото бъде преценено от касационната инстанция като допустимо, се иска отмяната му в цялост или частичната му отмяна и намаляване на присъдената от АССГ в полза на П. сума за съдебни разноски от 210, 00 лв. на 104, 06 лв. Ответникът по предявената от БНБ втора касационна жалба – Д. П. не представя писмен отговор в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. От упълномощената адв. Х. е постъпила писмена молба, с която се иска даване на ход на делото в отсъствието на доверителката й и оставане в сила на решението от 26.10.2021 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежнa странa, за която съдебните актове в обжалваните части са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Пред АССГ е предявен иск от П. срещу БНБ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8627, 97 лв., причинени от незаконосъобразно бездействие на БНБ – извършено от БНБ нарушение на ПЕС, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ в императивния срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, която сума представлява законната лихва за забавено изплащане върху максималния размер на гарантираните вземания от 196000, 00 лв. за периода 30.06.2014 г. – 04.12.2014 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна и при съобразяване на приобщените доказателства и заключението на приетата съдебно – икономическа експертиза, с Решение № 4578 от 8.07.2021 г. съдът е направил извод за частична основателност на иска за обезщетение до размера от 4058, 38 лв. и за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. В останалата част, до пълния предявен размер от 8627, 97 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г. и от 06.11.2014 г. до 04.12.2014 г. съдът е отхвърлил исковата претенция за имуществени вреди. За да направи тези изводи по съществото на спора, съдът приел за доказани твърдените в исковата молба факти. Позовал се на приетия по делото като доказателство Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка в евро при условията на преференциален безсрочен депозит от 04.07.2013 г. и Анекс към него с № 110690 от същата дата, сключени между Петрова и КТБ, от които се установява, че тя била вложител в тази банка. Съобразил удостоверение, изх. № 3852 от 16.12.2016 г., издадено от "Банка ДСК" ЕАД, съгласно което на 04.12.2014 г. по сметка на Петрова в същата банка е постъпила сума в размер на 196000, 00 лв., преведена от ФГВБ, като гарантиран размер на влог в КТБ. Отчел, като се позовал на удостоверение, изх. № 828/11.03.2019 г., издадено от КТБ, че на 06.11.2014 г. за Петрова е изпратена информация до ФГВБ за подлежаща на изплащане сума в размер на 196 000, 00 лв., съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) отм. Посочената сума представлява съвкупност от главница и капитализирани лихви към 06.11.2014 г., като КТБ не може да удостовери каква част представлява главница и каква лихви. Начислените, но неосчетоводени възнаградителни лихви по банковата сметка на Петрова в КТБ са в размер, както следва: за периода 20.06.2014 г. – 22.04.2015 г. – 1284, 73 евро; за периода 30.06.2014 г. – 06.11.2014 г. – 995, 36 евро. На 20.06.2014 г., на основание чл. 115 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), с Решение № 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца. На 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ. На 04.12.2014 г. Фондът започва изплащане на гарантираните депозити. За да приеме, че искът за обезщетение е допустим, съдът изложил съображения, че БНБ, макар и структурирана като независима институция, която се отчита пряко пред Народното събрание при упражняване на вменените й от ЗКИ правомощия по надзор върху дейността на другите банки в страната, действа като държавен (публичен) регулаторен орган. Приел е, че правоотношенията между БНБ и поднадзорните й търговски банки в този случай са административни, а не са отношения между равнопоставени правни субекти. Предвид това направил извод, че редът за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във връзка с осъществяване или неправомерно неосъществяване на вменената й от закона надзорна дейност следва да се ангажира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По основателността на предявения иск АССГ приел, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата е възложено на "съответния компетентен орган" на държавата членка, който е именно БНБ. Аргументирал се, като се позовал на чл. 2, ал. 6 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ), че БНБ е натоварена с изключителната компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите. Подчертал, че възложеното й с чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. Допълнил, че при тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Формирал извод, че задължението на БНБ да обяви неналичността на депозитите по смисъла на Директивата в качеството й на надзорен орган върху банковата дейност и носещ отговорността за поддържане на стабилността на банковата система, следва пряко от възложените й законови функции и от нормите на тази Директива. На следващо място съдът е приел, че БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила разпоредба от ПЕС с директен ефект, само защото Директива 94/19/ЕО не била правилно транспонирана и съответно БНБ не била изрично определена от българския законодател за "съответния компетентен орган". Посочил, че постановявайки Решение № 73 от 20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, за да може да мотивира извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Отчел, че преустановяването на достъпа до депозитите в КТБ е по причини, пряко свързани с финансовото положение на тази банка. Обърнал внимание, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не била изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си, като не са имали достъп до тях почти шест месеца. Взел предвид, че банката е поставена под специален надзор с пълно преустановяване на плащанията, въпреки че националното право позволява мерки с по-ниска степен на намеса. При това положение, според съда, първото условие – кредитната институция да изглежда неспособна да изплати депозита на ищцата, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, било налице. Счел, че с решението на БНБ от 20.06.2014 г. надзорният орган е извършил обективната констатация, че по негово виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Мотивирал се с приетото от СЕС по т. 117 от негово Решение по дело С-571/16 и по т. 63 и т. 86 от Решение на СЕС по дело № 501/18. Формирал извод, че чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е пряк източник на права и задължения, който овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност. Като не взела това решение в императивния 5 дневен срок, БНБ нарушила правото на Съюза. Това, според съда, се явявало достатъчно съществено нарушение, за да ангажира отговорността на държавата. При това липсата на установяване на посочените обстоятелства от страна на надзорния орган в срок, е възпрепятствало започването на компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата. Първоинстанционният съд счел, че липсата на предвидено в Директива 94/19/ЕО основание за заплащане на вреди, различни от правото на компенсации по чл. 7, пар. 6 от същата не обуславя извод, че не е налице основание и правна възможност за ангажиране на отговорността на държава - членка за нарушение на норми с директен ефект от тази директива. Обосновал се с практиката на СЕС – т. 117 от Решение по дело С-571/16, т. 63 и т. 86 от Решение по дело № 501/18 г. Отхвърлил, като неоснователни, възраженията на БНБ за липса на претърпени от Петрова имуществени вреди поради това, че й е начислявана договорна лихва от КТБ. Приел е, че доколкото в конкретния случай се касае за парично притежание, обективен измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Посочил, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, изчислен от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор), е изтекъл на 27.06.2014 г., след която дата БНБ е бездействала в нарушение на ПЕС. Подчертал, че с акта, с който се установява неналичността на депозитите като се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити. Считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. Приел, по аргумент от чл. 23, ал. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ), отм., че ако БНБ беше взела решението по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата в 5 дневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите следва да се счита за изтекъл на 25.07.2014 г., след коята дата (т. е. от 26.07.2014 г.), Петрова започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Отчел, че решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. Именно от тази дата, според съда, БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие. Поради това счел, че периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г. На следващо място съдът отхвърлил като неоснователни и доводите на ответника, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от приложима с директен ефект норма от ПЕС и претендираните вреди. Развил подробни съображения за наличието на връзка между твърдените вреди във вид на законната лихва върху гарантирания влог за приетия от него исков период и неправомерното поведение на БНБ, независимо от обстоятелството, че не БНБ, а ФГВБ дължи изплащането на гарантираните влогове, както и независимо от това, че към началната дата на исковата претенция натрупани суми за плащане във ФГВБ не са били налични. По отношение дължимия размер на претендираното обезщетение съдът е приел, че това е разликата между законната лихва върху максималния размер на гарантираните вземания от 196000, 00 лв. за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г. и изплатената на Петрова за същия период договорна лихва по депозита й в КТБ. Изчислил размера на законната лихва върху сумата на гарантирания размер на влога за посочения период чрез лихвения калкулатор, достъпен на Интернет страницата на Национална агенция за приходите (НАП). За размера на начислената договорна лихва се позовал на приетото по делото заключение на съдебно – икономическата експертиза. Осъдил БНБ да заплати на Петрова сумата от 4058, 38 лв. Над този размер и извън периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г. отхвърлил исковата претенция. Обсъдил претенциите на страните относно сторените от тях по делото разноски. Изложил мотиви относно приложимостта, в конкретния случай, на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и неприложимостта на чл. 10, ал. 4 от същия, както и относно размера на разноските, които приел за дължими на ищцата, съобразно изхода на спора. Пропуснал обаче да ги присъди с диспозитива на обжалвания съдебен акт. Решение № 4578 от 08.07.2021 г., постановено по адм. д. № 165 по описа на АССГ за 2017 г. в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при изяснени фактически обстоятелства, въз основа на които са изведени правилни и обосновани на доказателствата по делото правни изводи. Изложените мотиви кореспондират с установените по делото факти и с приложимата нормативна уредба, чиято съвкупна преценка разкрива наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на БНБ. При извършване на съпоставка на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г., следва да се приеме, че чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. е транспонирана неточно. Отговорността за това е на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон обаче, в конкретния случай, не освобождава от отговорност БНБ. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18, СЕС приема, че чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, налага на компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Ето защо необосновано е възражението на БНБ, че не е "компетентен орган" по смисъла на чл. 1, пар. 3 буква i) от Директивата. Макар да е вярно твърдението й, че изрично уреденото й в националното ни законодателство правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция да й е възложено едва със законодателните изменения на ЗБНБ и ЗКИ през август 2015 г. (ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения по силата именно на приложимото вторично право на ЕС. Българска народна банка е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно тя е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. Тази банка е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законоустановени предпоставки. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия, не е било трудно за БНБ да се разпознае в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Не може да се сподели и касационното оплакване, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за издаването на такъв акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект. Българска народна банка, в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е дължалa активно поведение, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за "неналични депозити", от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането на тези депозити до гарантирания размер. При така изложеното, може да се направи обоснован извод, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни нормативно задължение, установено в пряко приложима и с директен ефект съюзна разпоредба. Касационният жалбоподател се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ още на 20.06.2014 г., т. е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. Като е постановила Решение № 73 от 20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на Управителния съвет на БНБ, КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това, решение за обявяване неналичност на депозитите не е взето от надзорния орган в защита интересите на вложителите. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.). Необходимостта от своевременно издаване на изричен акт за обявяване на неналичност на депозитите е подчертана и в решението на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16. Съгласно т. 2 от това решение "Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство". Неизпълнението на това задължение води до нарушение и на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, според който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Първоинстанционният съд е отговорил правилно на въпроса налице ли е в случая съществено нарушение на приложимата съюзна норма. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, може да представлява достатъчно съществено нарушение на ПЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза. Правилен е и формираният от първоинстанционния съд извод, че Петрова е доказала наличието на имуществени вреди, причинени от установеното нарушение на ПЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между забавата на БНБ да се произнесе с акт за обявяване на неналичност на депозитите и настъпилите вреди. Петрова е имала парично вземане в гарантиран размер за неналичния си депозит, което й е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. След като БНБ се е забавила да установи неналичността на депозитите в КТБ, е забавила възникването на изискуемостта на вземанията на вложителите в КТБ за гарантирания им размер. Обезщетяването на забавено парично изпълнение е чрез изплащане на законната лихва за срока на забавата. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда. В този смисъл неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. В хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху депозита на ищцата, съответно, че в изплатения й размер от 196000, 00 лева, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 20.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Видно обаче от представеното по делото писмо и удостоверение от КТБ с изх. № 828 от 11.03.2019 г., банката не може да удостовери каква част от изплатената на Петрова от ФГВБ сума представлява главница и каква лихви. Аргументирано първоинстанционният съд е обосновал периода, за който обезщетението се дължи, а именно за периода на забава – от момента, в който Петрова е следвало да има достъп до гарантирания депозит, до момента, в който нарушението е преустановено, тоест от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. В тази насока съставът на АССГ е изложил съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав, поради което няма да бъдат преповтаряни, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, с настоящото решение, се прави препращане към мотивите на първоинстанционното решение. Предвид изложените съображения, подаденaта от БНБ касационна жалба е неоснователна, а Решение № 4578 от 08.07.2021 г. в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и касационната жалба на БНБ срещу постановеното по същото дело от АССГ Допълнително решение № 6065 от 26.10.2021 г., с което съдът, на основание чл. 175 АПК, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 08.07.2021 г., като БНБ е осъдена да заплати на Петрова и сторените в производството съдебни разноски в размер на 210, 00 лв. Решение № 6065 от 26.10.2021 г., в обжалваната част, е валидно, допустимо и правилно. Необосновано касационният жалбоподател възразява, че не са били налице допуснати очевидни фактически грешки, които да бъдат поправени по реда на чл. 175 АПК. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК е налице, когато в решението съдът е допуснал писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Разпоредбата има предвид грешки в чисто технически смисъл, а не правни такива. Това са грешки, които не са свързани с волята на съда по съществото на спора, а се отнасят до несъответствие между така формираната му такава и външното й изразяване в писмения текст на решението. Касационната инстанция приема, че не са налице грешки при формиране на убеждението на съда. В случая правилно е прието от състава на АССГ, че в решението от 08.07.2021 г. е била налице именно очевидна фактическа грешка. Това е така, тъй като в него съдът е изложил мотиви относно основателността на претенцията на Петрова за присъждане на сторените в производството пред него съдебни разноски, техния размер и относимата за присъждането им правна уредба. Пропуснал е обаче да се произнесе по тях в диспозитива на решението. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че установената от него грешка следва да се коригира с постановяване на решение в производство по реда на чл. 175 АПК. Настоящият състав не споделя и касационното оплакване за неправилно приложение, в случая, на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Обоснован е изводът на административния съд, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп, публ. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима за конкретния казус, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това – на 09.01.2017 г. Съгласно приложимата правна уредба – чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство при частично отхвърляне на иска му, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за разноски. По изложените съображения, Решение № 6065 от 26.10.2021 г. в обжалваната от БНБ част, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящия съд, на касационния жалбоподател БНБ разноски не се дължат. Основателна обаче е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноските пред Върховния административен съд в размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство. По делото пред настоящия съд са представени доказателства за договореното между Д. П. и адв. З. Х. адвокатско възнаграждение, като и за неговото заплащане в брой – пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 916562 от 16.09.2021 г. (л. 19 от касационното дело). Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира за основателно. Ето защо, на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, БНБ следва да бъде осъдена да заплати на Петрова сума в размер на 1000, 00 лв., която представлява разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение