Решение № 3848 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8259/2013 г.

Решение № 3848 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8259/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Георгиев Начев против решение № 237 от 8.05.2013 г. по адм. дело № 235/2013 г. на Административен съд - Плевен, с което жалбата му против заповед рег. № 518/14.02.2013 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Плевен за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ОДМВР - Плевен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Плевен е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган. Съгласно цитирания текст директорите на областните дирекции са овластени да налагат всички дисциплинарни наказания, включително "уволнение", на служителите от кат. Д и Е, какъвто е и жалбоподателят. В случая оспорената заповед е издадена и подписана от лицето, назначено на длъжността "директора на ОДМВР - Плевен" към датата на постановяване на заповедта (удостоверение от 15.03.2013 г.). Ето защо доводът на касатора, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, е неоснователен. Заключението на съдебния състав за съответствие на заповедта с формалните изисквания на закона също следва да бъде споделено. Административният акт е подписан от дисциплинарно наказващия орган и съдържа посочените в нормата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити, като действията на Начев са изяснени подробно по характер, време и място на извършване в заповедта, а също и в съпътстващите издаването й документи (обобщена справка, становище). Посочени са и нарушените норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на които описаното поведение на служителя противоречи. По същността си това са мотивите, обосноваващи взетото от дисциплинарния орган решение. Същите са подробни и интерпретират еднозначно поведението на служителя. Ето защо доводите на касатора, за нарушения на изискванията за форма са неоснователни. Законосъобразна е и преценката на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОДМВР - Плевен (заповед № 3483/1.11.2012 г.), извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), като резултатите от проверката са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя от 8.11.2012 г. и от 22.01.2013 г. Последните са представени след като Начев е запознат с обобщената справка и становището от приключилото дисциплинарно производство (покана, отбелязване върху справката). Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, тъй като заповедта е издадена след оценка на всички доказателства и отчитане на всички релевантни обстоятелства. Останалите възражения на касатора нямат отношение към процедурата по издаване на административния акт, а засягат неговото съобщаване, което може да стане и по пощата (арг. от чл. 270, ал. 3 от ЗМВР), поради което нямат значение за изясняване на правния спор и не следва да бъдат обсъждани. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитирания текст, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, а по смисъла на нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР в тази категория попадат и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В случая е установено, че на 13.07.2012 г., около 6.00 часа сутринта, жалбоподателят, държавен служител кат. Е - I степен, старши полицай (водач на оперативен автомобил), в група "Охранителна полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Второ районно управление "Полиция" (РУП) - Плевен при Областна дирекция на МВР - Плевен, при постъпване на смяна намира в близост до служебния автомобил, паркиран в двора на 02 РУП - Плевен, мобилен телефон. Начев задържа телефона у себе си, а след приключване на работната смяна го оставя в дома си и го предоставя на сина си за ползване, въпреки че му е станало известно, че негов колега от предишната смяна е изгубил мобилния си телефон. Това поведение на жалбоподателя правилно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 4, т. 7 и т. 92 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съблюдава законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията и чрез спазването на правилата на Етичния кодекс да допринася за изграждането и утвърждаването на положителен образ на МВР. В случая фактът, че жалбоподателят е задържал чужда движима вещ, без да има намерение да я върне на собственика, несъмнено сочи, че поведението му не е свързано с осъществяване на полицейските правомощия по опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и опазване на собствеността (чл. 51, ал. 1 във връзка с чл. 6 от ЗМВР), а напротив - насочено е към извършване на правонарушение и лично облагодетелстване. Това поведение е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция. Действията на Начев са основание да се направи извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против заповедта за налагане на наказание, съставът на Административен съд - Плевен постановява решение, което кореспондира със закона. Обстоятелството, че образуваното по случая досъдебно наказателно производството е прекратено, не обосновава различен извод. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо дали са налице основания за квалифициране на поведението му като престъпление. Освен това в случая Начев е наказан за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие с морално-етични правила и норми, а не за извършено закононарушение. При постановяване на съдебния акт не се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства. При постановяване на съдебния акт са обсъдени всички доводи и възражения на страните, а изводите на съда са подробно мотивирани. Обстоятелството, че с определение № 276/16.04.2013 г. предявеният с жалбата иск за заплащане на обезщетение, е отделен от съда за разглеждане в отделно производство, не наляга отмяна на предходното определение № 190/15.03.2013 г., с което делото е насрочено в открито съдебно заседание, тъй като вторият акт не засяга породените от първия правни последици (с втория акт производството по иска продължава под друг номер). Освен това дори да се приеме, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, то това нарушение не е съществено, тъй като не би могло да се отрази на законосъобразността на изводите на съда по предмета на правния спор. Ето защо доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,