Решение № 15973 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1711/2013 г.

Решение № 15973 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1711/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - Враца против решение № 28 от 20.12.2012 г. по адм. дело № 475/2012 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена заповед № 1147/24.08.2012 г. на същия административен орган, с която на Славейко Димитров Димитров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от десет месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на допуснатото от полицейския служител нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Враца е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 1147/24.08.2012 г. на началника на РУП - Враца е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, при спазване на изискванията за форма, установени в чл. 146 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и след изпълнение на процедурните изисквания. Наказанието е наложено в сроковете, предвидени в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след проверка, установяваща нарушението и след приемане на писмените обяснения на служителя (чл. 229, ал. 1 от ЗМВР). В съответствие със закона е и заключението, че въпреки изложеното по-горе заповедта следва да бъде отменена, тъй като е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Изводът на съдебния състав, че от страна на служителя не са допуснати нарушения на цитираните в заповедта правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР за санкционирането му не са изпълнени, следва да бъде споделен. В случая е установено, че на 30.07.2012 г. полицай Славейко Димитров, старши полицай в група "Охранителна на обществения ред", в сектор "Охранителна полиция" към РУП - Враца при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Враца като водач на служебен автомобил по време на редовно дежурство, управлява автомобила без да използва обезопасителен колан. Прието е, че това поведение на служителя противоречи на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДП), който задължава водачите на автомобили по време на движение да ползват обезопасителни колани, на чл. 23, ал. 4, т. 5 от Инструкция № I-83/1994 г. за експлоатация, планиране и материално-техническо осигуряване на моторните превозни средства, инженерна и бойна техника в МВР, предвиждащ полицейските служители да спазват правилата на ЗДП и правилника за неговото приложение, както и на чл. 8 и чл. 17а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаващи полицейските служители да спазват закона, като дават личен пример за това и като участници в пътното движение да спазват нормативно определените правила за движение по пътищата. Поради това на служителя е наложено дисциплинарно наказание "порицание". При тези данни първоинстанционният съд правилно приема, че от страна на Димитров не е осъществено нарушение на посочените етични норми. Действително разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП задължава водачите на моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Същевременно обаче разпоредбата на чл. 183 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата (ППЗДП) предвижда няколко категории лица, които могат да не използват колани, между които са униформените служители от органите за контрол по ЗДП - при изпълнение на служебните си задължения (чл. 183, т. 3 от правилника). В случая служителят Димитров попада в последната категория, поради което съдът достига до законосъобразния извод, че нарушение на нормите, регламентиращи правилата за движение по пътищата не е допуснато, а следователно не са нарушени и морално - етичните правила за поведение, цитирани по-горе. Обстоятелството дали нормата на чл. 183 от ППЗДП противоречи на текста на чл. 137а, ал. 2 от ЗДП, според който униформените служители на МВР при изпълнение на служебните си задължения не попадат в изключенията за носене на предпазни колани, в случая е без значение. Текстът на чл. 183 от ППЗДП е действаща правна норма, с която поведението на служителя е съобразено, а въпросът за тълкуването й във връзка със законовите разпоредби е извън компетентността на полицейския служител. Ето защо не може да се приеме, че управлението на служебния автомобил по време на изпълнение на служебните задължения без предпазен колан е в нарушение на действащата нормативна уредба. Изложеното налага извод, че извършеното от Димитров не е в нарушение и на чл. 17а и на чл. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като е съобразено с актуалната правна регламентация. При липсата на поведение в противоречие с етичните правила на поведение, следва да се приеме, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР и издадената в този смисъл заповед следва да бъде отменена. Принципно правилните възражения на касационния жалбоподател, че за осъществяване на състава на нарушение по горните текстове не се изисква да се установи уронване престижа на службата, в случая не обосноват различен от възприетия от първоинстанционния съд извод, тъй като заключенията на съдебния състав в обратния смисъл не са единственото основание за преценка, че нарушение на етичните правила за поведение от страна на Димитров не е допуснато. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправни норми, тъй като от страна на Димитров не са извършени описаните в заповедта нарушения на морално - етични норми и поведение и извършеното от служителя неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и на чл. 227, ал. 1, т. 5 и т. 12 от ППЗМВР. Ето защо като достига до извод в този смисъл и на това основание отменя обжалваната заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Изводите на съдебния състав са в съответствие с представените по делото доказателства. Липсата на допуснати от Димитров нарушения на етичните правила за поведение се обосновават от ангажираните писмени доказателства и следват от тълкуването на действащата нормативна уредба относно ползването на предпазни колани от полицейските органи при управление на служебен автомобил, в изпълнение на служебните функции. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован. Не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,