Решение № 2742 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1052/2010 г.

Решение № 2742 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1052/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ" ЕАД - със седалище гр. Пловдив, представлявано от Изпълнителния директор Борислав Климентов Петков, срещу решение № 287 от 6.11.2009 г., постановено по адм. дело № 438/2009 на Административен съд - Хасково. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение, отмяна на мълчаливия отказ на кмета на Община Свиленград за издаване на заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган с указания за издаване на административния акт и присъждане на разноски по делото. В о. с. з. на ВАС не изпраща представител, в писмени бележки поддържа жалбата. Ответникът - кметът на община Свиленград не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на решението на АС-Хасково, с доводи, че е неправилен извода на съда, че жалбоподателя няма активна процесуална легитимация за иницииране на административното производство по чл. 34 ЗСПЗЗ, поради това че е собственик на процесните имоти въз основа на сключени договори за покупко-продажба, а не въз основа на възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Счита, че активно легитимирани да искат изземване по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ са лицата, които представят документ за собственост, а посочената разпоредба регламентира бърз административен ред за изземване на земеделски имоти от лица, които ги ползват неоснователно и предаването им на собственици с надлежно възстановени права по реда на ЗСПЗЗ или на ползватели на правно основание. Счита, че съдът е следвало да отмени мълчаливия отказ и да върне преписката за ново произнасяне от административния орган с оглед събиране на доказателства относно наличие или не на кумулативните предпоставки за издаване на административния акт. Предлага обжалваното решение да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Производството пред Административен съд Хасково е образувано по оспорване на мълчалив отказ на кмета на община Свиленград да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с която да разпореди принудителното изземване на земеделски земи, за които заявителят се е легитимирал като собственик на 103 броя имоти с обща площ 673.093 дка. на основание сключени 39 броя нотариални актове за покупко-продажба, описани в списък и подробно индивидуализирани с номер на имота и по ЕКАТТЕ, категория, площ, начин на трайно ползване и местонаходжение по местност и землище, находящи се в землищата на различни населени места - всички на територията на Община Свиленград, приложен към Искане вx. NB-3524 от 17.06.2009 г до кмета. Съдът отхвърлил жалбата на "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ' ЕАД - гр. Пловдив, против мълчаливия отказ на Кмета на Община Свиленград да се произнесе по Искане вx. N B-3524 от 17.06.2009 г. за издаване на заповед по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Изложил мотиви, че съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта, че по правна природа мълчаливият отказ не представлява акт по същността си, а по силата на фикция. За разлика от изричните актове по чл. 21 от АПК, мълчаливият отказ се приема за административен акт по силата на законовата фикция и се счита за изричен такъв, при това за издаден при спазване на административнопроизводствените правила и формата по издаване, поради което се преценява само неговата материална законосъобразност. Приел, че оспорения мълчалив отказ е законосъобразен. За да стигне до този правен извод съдът приел, че в настоящия случай оспорващото дружество не е собственик с възстановено право на собственост на земеделски имоти, а приобретател на тези имоти от лицата, на които те са били реституирани, поради което не е активно легитимиран да иска издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Обосновал този свой извод с обстоятелството, че жалбоподателят е сезирал с искане Кмета на Община Свиленград, който е материално и териториално компетентният административен орган да издаде заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, но съгласно тази норма, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. От систематичното място на разпоредбата в реституционния закон за възстановяване собствеността върху земеделски земи извел извод, че с това производство законодателят е установил бърз административен способ за възстановяване нарушени собственически права на собственици с възстановено право на собственост по реда на земеделската реституция и че нормата намира ограничено приложение- само по отношение на собственик на земеделски имоти, за който правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и ПП3СПЗЗ, какъвто дружеството не е. Изложил съображения, че тъй като то придобило собствеността върху имотите чрез покупко-продажба, то следва да търси защита срещу евентуално нарушените си права по общия исков ред, а не с издаване на административна заповед. За него, като купувач на земеделски имоти, не е предвидено право за иницииране на облекченото административно производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ, т. е. за него липсва изискуемата активна легитимация за иницииране на производството, откъдето извел извод за законосъобразност на отказа на административния орган да се произнесе по така направеното искане. На това основание съдът отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че административния орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно приложил нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ. В изпълнение на задължението на касационния съд съобразно чл. 218, ал. 2 АПК да провери решението за съответствие с материалния закон, и с оглед наведените основания, съдът съобрази следното: Известно е, че мълчалив отказ съобразно чл. 58 АПК възниква тогава, когато компетентният да се произнесе с административен акт орган не стори това в предвидения срок При мълчаливия отказ липсва волеизявление, но то е приравнено на такова по силата на законовата фикция, с оглед гаранция за правото на защита на гражданите и организациите срещу мудността на администрацията. Спорният въпрос е имало ли е дружеството право, респ. активна легитимация да поиска издаване на административен акт по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, и оттам налице ли е задължение на административния орган да издаде административен акт с позитивно съдържание по такова искане, поради което непроизнасянето на кмета по това искане да се обжалва като незаконосъобразен индивидуален административен акт, приравнен на такъв според законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК. Обжалваното решение е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби. Правилни са изводите на съда, че производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ представлява бърз административен способ за защита, приложим при наличието на конкретни предпоставки, които в случая не са налице. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ/, в относимата редакция - ДВ бр. ДВ. бр. 44 от 12 Юни 2009 г. / по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. Изрично в нормата е предвидено, че земеделските имоти следва да са с възстановено право на собственост, което уточнение е в унисон с логиката на цялостното уреждане на материята относно бързата защита на правото на собственост по административен ред, чрез изземване на имотите по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Защитават се именно земеделските имоти с възстановено право на собственост, а не собствеността на земите въобще. В случая оспорващото дружество е поискало издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ без да притежава активна легитимация за това, тъй като то придобило собствеността върху имотите чрез покупко-продажба. Затова то следва да търси защита срещу евентуално нарушените си собственически права по общия исков ред, а не с издаване на административна заповед. Нотариалните актове несъмнено доказват неговото право на собственост, но те не доказват неговата активна легитимация да иска изземване по посочения административен ред. Молителят е следвало да търси защита по общия исков ред. В тази връзка практиката на ВАС е константна и безпротиворечива. С оглед горния анализ правилно и обосновано съдът е преценил, че не са налице материалноправните основания за издаване на претендираната от жалбоподателя заповед, че оспореният акт не противоречи на разпоредбите на закона и съответства на целта на ЗСПЗЗ, поради което подадената срещу него жалба законосъобразно е била отхвърлена като неоснователна. По останалите доводи в жалбата: Предвид изложеното по-горе се явява неоснователно твърдението в жалбата за осъществено от съда буквално и стеснително, а не логическо и правно тълкуване на чл. 34 ЗСПЗЗ . Напротив - систематическото и граматическо, а и историческото тълкуване на чл. 34 ЗСПЗЗ води тъкмо до извод за законосъобразност на решението на съда. Следващият довод, за противоречие с конституционния принцип за равно третиране на всички субекти, притежаващи частна собственост, прононсиран в чл. 17, ал. 3 във връзка с чл. 4, ал. l, изр. първо на Конституцията на Република България, е неоснователен, тъй като защитата на правата, в случая правото на собственост не е отречена по принцип, а само по начина на избрания от касатора ред. ВАС неведнъж е имал възможност да посочи, че възможността за реализация на правата следва да се осъществи само в рамките на защитими по съответния ред права. В случая правото на "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ' ЕАД е незащитимо по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, респ. по реда на АПК, а не въобще. Както бе посочено по-горе, ВАС е последователен в практиката си, че споровете между собственици, респ. ползватели и арендатори по повод защита на собствеността, респ. ползването на имотите следва да бъдат решени по общия исков ред, а не чрез намесата на кмета на общината. Така и в Решение № 2195 от 17.02.2009 г. по адм. д. № 12616/2008 г., Решение № 12094 от 15.10.2009 по адм. д. 3806/2009 г., Решение № 9847 от 20.07.2009 г. по адм. д. № 15716/2008 г. - трите - на IV отд. на ВАС. Последният довод, изведен от посоченото в жалбата Решение № 3122 от 9.03.2009 г. по адм. д. № 12614/2008 г., IV ВАС е неоснователен, тъй като то не визира идентичен с настоящия казус. По него производството пред административния съд е образувано по оспорване на мълчалив отказ на кмет на община да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в полза на заявител, легитимиран като ползвател на основание сключени договори за аренда и наем, и ВАС е потвърдил решението за отменяване на оспорения мълчалив отказ, като приел, че компетентния да издаде заповедта административен орган е следвало да събере доказателства относно наличие на кумулативните предпоставки за издаване на административния акт. В настоящия случай, с оглед сезиране на компетентния орган, но от неправоимащо по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ лице, не се налага отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба. Решението е съобразено с материалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение