Решение № 13361 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 934/2014 г.

ВАСV отделение10.11.2014 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7530 от 02.12.2013 г. по адм. дело № 6057/2013 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Агенция "Митници", гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 47 да заплати на Ивайло Красимиров Иванов от гр. София сумата 450.00 лв. разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13361 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 934/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 7530 от 02.12.2013 г. по адм. дело № 6057/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 3316/17.05.2013 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Ивайло Красимиров Иванов е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички процесуални и материалноправни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Иванов против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че независимо, че е издадена в от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" (отм.) директорът на агенцията е орган по назначаването за държавните служители в администрацията) и при отсъствие на съществени нарушения на изискванията за форма по чл. 108 от ЗДСл, оспорената заповед, с която служебното правоотношение на служителят Ивайло Иванов е прекратено, следва да бъде отменена, тъй като материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителя длъжност- не са осъществени. Жалбоподателят е назначен на длъжност "младши инспектор" в сектор "Митническо разследване и оперативен контрол", отдел "Митническо разузнаване и разследване" митница Аерогара - София, Териториално митническо управление. На тази длъжност същият е възстановен със заповед № 3265/29.04.2013 г. на директора на Агенция "Митници", след като с решение № 6412/28.11.2012 г. по адм. дело № 7991/2012 г., влязло в сила с решение № 5656/23.04.2013 г. по адм. дело № 186/2013 г. на Върховния административен съд, е отменена предходна заповед за уволнение на служителя на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Към датата на възстановяване длъжност "младши инспектор" в Агенция "Митници" не съществува съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, в сила от 01.07.2012 г. По Класификатора е предвидена длъжност "инспектор" и към момента на възстановяване на служителя в сектор "Митническо разследване и оперативен контрол", отдел "Митническо разузнаване и разследване" на митница Аерогара - София са предвидени 14 щатни бройки за тази длъжност, като всички са заети (длъжностно разписание от 29.04.2013 г., поименно разписание от 08.05.2013 г.). На 17.05.2013 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 18.05.2013 г., според което щатните бройки за длъжността "инспектор" в същия сектор са увеличени на 15, като една бройка е вакантна. При тези промени със заповед № 3316/17.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници", предмет на оспорване, служебното правоотношение на служителя е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращение на длъжността. Като причина за прекратяване на правоотношението е посочено, че длъжността "младши инспектор" е съкратена, тъй като не е включена в Класификатора на длъжностите в администрацията, а служителят не отговаря на изискванията за заемане новата длъжност "инспектор" в Агенция "Митници". При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, предвидено в цитираната норма, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. След възстановяването на служителя и към датата на издаване на оспорената заповед не се установява промяна в длъжностното разписание на Агенция "Митници", което да обоснове наличието на основания за издаване на процесната заповед. Класификаторът на длъжностите в администрацията и Наредбата на неговото прилагане са в сила от 01.07.2012 г. Тези актове действат, както към момента на възстановяване на служителя на длъжност, така и към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради което съкращаването на длъжността, не може да се обоснове с тяхното прилагане. Освен това отпадането на длъжността "младши инспектор", предприето с нормативен акт преди възстановяването на служителя, не може да му бъде противопоставено, тъй като отмяната за незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение има за последица възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност, а за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл). От друга страна фактът, че длъжността "младши инспектор" не съществува като нормативно определена позиция съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, не е пречка за изпълнение на задължението по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл за органа по назначаването, тъй като съгласно § 8, ал. 4 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията служителите, заемащи длъжността "младши инспектор" по отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността "инспектор" и въпросът за съответствието на служителя с условията за заемането на последната длъжност вече е решен с цитираните по - горе решения на Административен съд София- град и на Върховния административен съд по повод предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Иванов на друго правно основание, но по същите фактически причини. Всичко изложено налага извода, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са осъществени и не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение със служителя. Така постановена заповедта е издадена в противоречие с цитирания текст, а също и с целта на закона, тъй като правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено по фактически съображения, които не са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, а са опит да се заобиколят последиците на влязло в сила съдебно решение и да се освободи от работа конкретен служител. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото решения на Административен съд София - град и на Върховния административен съд, с които е отменена предходна заповед на директора на агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение на Иванов поради това, че служителят не отговаря на изискванията за заемане на длъжността "инспектор", а длъжността "младши инспектор", която заема дотогава не съществува съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, използването на това фактическо основание, този път с опит да бъде квалифицирано по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и липсата промяна в длъжностното разписание, настъпила след възстановяването на служителя, която до доведе до премахване на заеманата длъжност, мотивират съдебния състав да приеме, че заповедта е постановена в противоречие с нормативната уредба и следва да бъде отменена. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Агенция "Митници" следва да заплати на Иванов сумата 450.00 лв. Разноските, представляващи изплатено възнаграждение за адвокат, следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед осъществената от пълномощника на страната процесуална защита и фактическата и правна сложност на спора. По тези съображения искането на касатора за присъждане на разноски в по-нисък размер съдът приема за неоснователно, още повече че участието по делото на пълномощника на касатора, който изпълнява служебните си задължения като юрисконсулт, е оценено по-високо, като страната претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 500.00 лв. По тези съображения, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

3