Решение № 13881 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3958/2016 г.

Решение № 13881 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3958/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Г. и на О. К. Г., и двамата от гр. М., срещу решение № 114 от 23.02.2016 г., постановено по адм. д. № 369/2015 г. по описа на Административен съд - гр. М., V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответникът - кмет на община М., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежни страни, за които решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - гр. М. е отхвърлил жалбата на О. К. Г. и на М. К. Г., и двамата от гр. М., срещу писмо № 94-0-31 от 8.06.2015 г. на кмета на община М. При служебната проверка на оспореното решение, настоящият касационен състав констатира, че същото е валидно и допустимо. Съдът е разяснил делото изцяло и е направил обосновани изводи, относно фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, с оглед релевантността им към спорните правоотношения. По същество оплакванията на касационните жалбоподатели се свеждат до неправилно приложение на материалния закон, независимо че бланкетно посочват и останалите отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По първоначалното дело е било установено, че във връзка с подадено заявление № ЛА-НВГ-284 от 9.04.2015 г., О. К. Г. е одобрен за ползване на социалната услуга "Личен асистент" по Проект № 2014BG05М9ОР001-2.2015.001-С0001 "Нови възможности за грижа" към община М.. С писмо № 94-0-31 от 8.06.2015 г., кметът на община М. е уведомил О. К. Г. и М. К. Г., че последната не може да бъде личен асистент на съпруга си, тъй като тя работи като адвокат и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона за адвокатурата, е налице забрана да бъде страна по трудово правоотношение. Поддържаната от Георгиеви теза, в съдебната фаза на административния процес е, че не съществуват пречки за съпругата да бъде личен асистент при условията на граждански договор. Тази теза не е съобразена с обстоятелството, че между Агенция за социално подпомагане, чрез Главна дирекция "Социално подпомагане" и община М. е сключено партньорско споразумение от 26.03.2015 г. за изпълнението на Проект "Нови възможности за грижа" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г., бюджетна линия 2014BG05М9ОР001-2.2015.001-С0001, което по същество представлява договор за безвъзмездна финансова помощ. В т. 2.3.1 от цитирания договор изрично е посочено за лични асистенти да се наемат лица на срочен трудов договор. При неизпълнение на задълженията си по договора в цялост, включително и на тази клауза, общината подлежи на санкции. Целта на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г., ЕСФ-ЕС е да способства активно за целите на Стратегията на Съюза в областта на трудовата заетост, борбата с бедността и социалното изключване. При това положение, след като средствата по Проект "Нови възможности за грижа" се отпускат по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г., те не могат да се разходват за други цели. От експертно решение № 2801 от заседание № 149 от 15.11.2012 г. на ТЕЛК по общи заболявания се установява, че О. К. Г. е лице със 100 % трайно намалена работоспособност, самообслужването на което е силно затруднено и му определена чужда помощ по чл. 68 НМЕ. От формуляра за оценка на потребностите на кандидата за услугата "Личен асистент" става ясно, че лицето се нуждае от непрекъсната подкрепа. Съгласно § 1, ал. 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на ППЗСП, "личен асистент" е лице, полагащо постоянни грижи за дете или възрастен с трайно увреждане, или за тежко болен, за задоволяване на ежедневните му потребности. По аргумент от разпоредбата на чл. 132 от Закона за адвокатурата, адвокатите са длъжни да спазват Етичния кодекс на адвоката. В чл. 1, ал. 1 от този кодекс е посочено, че в правова държава и в общество, основано на върховенството на закона, адвокатът има особена роля. Неговите задължения не се изчерпват с изпълнението на дадения му мандат, а произтичат и от традициите на вековната професия. Адвокатът трябва да служи както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава. Във втората алинея на същия текст е казано, че за да може да бъде спечелено и запазено уважението, необходимо за осъществяване на посочените в ал. 1 функции, адвокатът изпълнява непрестанно многообразните си правни и етични задължения към клиента; адвокатската професия като цяло и в частност към всеки колега; съдебната власт и другите власти, пред които адвокатът защитава каузата на своя клиент или го представлява; обществото, за което съществуването на свободната и независимата адвокатска професия, подчинена на собствените си правила, е същностна гаранция за опазване на законността и на правата на човека, евентуално противопоставени на силата на държавната власт и/или на интересите на отделни части от обществото. Според чл. 9 от Етичния кодекс на адвоката, при упражняване на професията, адвокатът във всичките си действия се ръководи от интересите на своя клиент, като спазва закона и правилата за професионално поведение. Той поставя интересите на клиента над своите и тези на своите близки. При това положение се налага изводът, че упражняваната от Георгиева адвокатска професия е пречка да полага постоянни грижи за съпруга си, за задоволяване на ежедневните му потребности, поради което не може да бъде личен асистент по смисъла на § 1, ал. 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на ППЗСП. Необходимо е за личен асистент да бъде назначено друго лице, което да осъществява грижите в пълен обем. Изложените в тези мотиви съображения установяват липса на посочените от М. К. Г. и от О. К. Г. касационни основания, поради което оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, разноски в полза на жалбоподателите не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,