Решение № 53 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 290/2016 г.

Решение № 53 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 290/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Агрозем-АВ" ООД моли да бъде отменено решение № 1782/25.11.2015 г. по адм. д. № 154/2015 г. на АС-Б., с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-28-1400828-091-01/22.10.2014 г. на ТД на НАП-Б. в частта, с която са определени задължения 42 177,67 лв поради непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. и са начислени лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуални закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. В последната поддържа, че РА е нищожен поради противоречие между чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Поддържа, че в чл. 167 от ЗКПО са поставени изисквания, които не са включени в Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001, поради което ограниченията в чл. 167 от ЗКПО не следва да се прилагат. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Б. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № Р-28-1400828-091-01/22.10.2014 г. на ТД на НАП-Б. в частта, с която са определени задължения 42 177,67 лв поради непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. и са начислени лихви. Неоснователен е доводът за нощионаст на РА. Правилен е изводът на съда, че РА е издаден от редовно овластени органи по приходите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В този смисъл е тълк. р. № 5/13.12.2016 г. по тълк. д. № 10/2016 г. на ВАС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е достигнал до обоснован и правилен извод за законосъобразно определяне на задълженията на касатора с оспорения РА. Правилно съдът е приел, че по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК справката-декларация, с която са определени задълженията по ЗДДС за м. 11.2011 г. в размер 14 293,86 лв, внесени на 1.03.2012 г., е изпълнително основание и при непогасяване на задълженията в срок е основание за предприемане на действия за принудително събиране на публичното вземане, определено с нея. Обосновано съдът е отхвърлил доводът на касатора, че задължения, определени с декларация не са подлежащи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, след като в чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК декларация от задълженото лице за изчислените от него данъци и осигурителни вноски изрично е посочена като изпълнително основание за предприемане на принудително изпълнение. Правилен е изводът на съда за законосъобразен отказ в РА да се признае право на приспадане на корпоративен данък за 2011 г., след като към 31.12.2011 г. не е бил заплатен дължимият данък върху добавената стойност по справката-декларация от м. 11.2011 г. Извършените прихващания на лихвите по справките -декларации от м. 10. 11 и 12.2011 г. и на част от главницата за м. 12.2011 г. с АПВ от 24.04.2012 г. е направено с вземане по справка-декларация по ЗДДС от 17.04.2012 г. и предвид чл. 104, ал. 2 от ЗЗД правилно съдът и органите по приходите са приели, че посочените в РА задължения към 31.12.2011 г. не са били погасени към тази дата. Законосъобразен е изводът на съда, че не са налице условията на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО за приспадане на корпоративния данък. Доводът на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда е неоснователен. Неоснователни са доводите за неправилно приложение на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО поради липса на връчена покана за доброволно плащане за всички задължения. Задълженията, определени в справките-декларации са изискуеми и ликвидни, тъй като последните представляват изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, поради което представляват подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Задълженията за лихви в случая са формирани поради невнасяне в срок на задължения по ЗДДС, които предвид чл. 89, ал. 1 от ЗДДС е следвало да бъдат внесени в държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справката-декларация за този данъчен период. От невнасянето на данъка в този срок деклараторът е в забава и дължи лихви до датата, на която внесе дължимият данък на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. Правилен е изводът на съда, че плащането на задължението по справката-декларация от м. 11.2011 г. на 1.03.2012 г. и по справката-декларация от м. 12.2011 г. частично на 13.01.2012 г. и частично с прихващане от 24.04.2012 г. е основание да се приеме, че към 31.12.2011 г. касаторът е имал подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, поради което не са били налице условията за преотстъпване на корпоративния данък. Доводите за невръчени покани за доброволно изпълнение за всички лихвени задължения не следва да се обсъждат предвид наличието на задължения по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Неоснователни са доводите за въведени с чл. 167 от ЗКПО ограничения, надхвърлящи предвидените в Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 /Регламента/. Касаторът поддържа, че в Регламента е предвидено да се предоставя помощ само на земеделски стопанства, които не са предприятия в затруднено положение по смисъла на правото на Европейския съюз и че държавите членки не са овластени да определят каква помощ да предоставят. Доводът е неоснователен. Видно от мотивите към Регламента помощите се определят от държавата в рамките на определените в регламента тавани - т. 16, в т. 8 от мотивите е посочено, че Регламентът освобождава всяка помощ, която отговаря на всички поставени от него изисквания. В чл. 1, § 1 от регламента е определена като допустима помощ, ако отговаря на условията в § 2 до 10. Доводът за неприлагане на ограниченията в чл. 167 от ЗКПО и за пряко приложение на Регламента е неоснователен, тъй като в Регламента не са предвидени конкретни права, които да са пряко приложими, а е предоставено на държавите-членки да определят какви държавни помощи да предоставят, за което уведомяват Комисията. Твърденията, че Комисията на ЕС не е уведомена за ограничението в чл. 167 от ЗКПО за предоставяне на държавна помощ е неоснователно предвид т. 4 от решение на ЕК С