Решение № 10878 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител ст. юрк. К. Милева срещу решение 507 от 02.05.2025 г. , постановено по адм. дело 24/2025 г. по описа на Административен съд - Смолян (АС), с което по жалба на Х. Б. К. е отменено Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" по програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. , за кампания 2020 г., с изх. 02-210-6500/2880+10 от 03.01.2025 г., издадено от касатора, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 21/010620/334449, УРН 688892, съгласно дадените в мотивите указания, като е определен на основание чл. 174 от АПК едномесечен срок за издаване на административния акт. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както и отхвърляне на жалбата срещу процесното УП. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Х. Б. К., чрез адвокат Б. И. Къдрински оспорва жалбата като неоснователна. Доводи в тази посока са изложени в постъпилия писмен отговор и в писмената защита. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на АС е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Видно от приложените по делото доказателства, не е спорно обстоятелството, че Х. Б. К. е регистриран земеделски стопанин и е кандидатствал за оторизирана субсидия по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2020 година. Заявлението за подпомагането е по Схема за обвързано подпомагане на овце майки и/или кози майки под селекционен контрол и е с дата 14.05.2020 г. с деклариран от заявителя брой животни за 2020 г. - 164 бр. овце. Вярно е, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане, К. е уведомен, че заявените животни за подпомагане се намират в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД. Не е спорно също така и обстоятелството, че на 27.11.2020 г. заявителят е прехвърлил на приобретателя Н. Ж. С. заявлението си за подпомагане на стопанството си, описано в общото заявление за подпомагане, за което има поет ангажимент от 2017 година. Според договора за покупко-продажба на животни (нотгариално заверен на 27.11.2020 г.) и приложение 1 към него, се прехвърлян общо 206 бр. овце от порода "родопски цигай". Извършеното прехвърляне на заявление за подпомагане е станало с одобрението но ДФЗ, видно от писмото с изх. 01-6500 от 21.12.2020 година. Няма спор и относно това, че с процесното УП изцяло е отказана субсидия на заявителя и че му е наложена санкция за бъдещ период от 6891.26 лева. С оглед на тази установена фактическа обстановка съдът мотивирано приема, че не е изяснено откъде и по какъв начин неизпълнението на задължението за регистрация на животновъден обект от страна на К., който е прехвърлил заявлението за подпомагане, обосновава наложената санкция и съответно отказа да бъде изплатена следващата се субсидия на приобретателя. Затова се налага извода за неспазване на установената в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК форма, което предвид императивния характер на нормата е самостоятелно основание за отмяна на акта. Изследването на съдържанието на Таблица 12 и на обясненията към нея не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за издаване на оспореното УП по заявлението. Съдът правилно приема, че от мотивите на това УП трябва да е ясно защо следва да бъде отменено финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено. При това положение съдът прави обосновано заключение, че административният орган не е събрал доказателства за относимите факти и административният акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и при непълнота на доказателствата, съответно не е изпълнено задължението по чл. 35 и сл. от АПК. След отмяна на предходното УП - предмет на предишен съдебен контрол, административният орган е бил длъжен да изследва относимите към заявените за подпомагане дейности, както изискват принципите на чл. 7 от АПК и като не е направил това, е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Всъщност нарушенията на касатора при издаване на процесното УП са обсъдени изключително детайлно от първата инстанция. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият съдебен състав възприема изцяло изложените мотиви, без да е необходимо преповтарянето им. С оглед на изложените съображения касационната инстанция счита, че решението на АС е законосъобразно и обосновано, не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, и затова следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в настоящето производство в размер на 1100 лева - заплатено адвокатско възнаграждение Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,