Решение № 6831 от 22.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение , в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Добрич против решение 110/07.03.2023г., постановено по административно дело 672/2022г. по описа на Административен съд-Добрич. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличието на касационните основания по чл.209, т.3, предл.І и ІІІ от АПК- противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че процесният имот е държавен, тъй като отреждането му е за партиен дом и спрямо него не са налице предпоставките по §42 от ПЗР на ЗИДЗОбС. Поради това моли за отмяната на обжалвания съдебен акт и за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на община Крушари. Претендира за присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по оспорването- община Крушари, счита касационната жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на разноските, направени в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е заповед ДжС-10-2/03.11.2022 г., издадена от областния управител на област Добрич, с която е отменен акт за частна общинска собственост 2668/22.08.2022 г., съставен за следния недвижим имот: земя, представляваща 2147/3647 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор 40097.501.499 с обща площ 3647 кв.м по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], област Добрич. Установената от административния съд фактическа обстановка е безпротиворечива и по нея няма спор между страните. Дворно място от 3 000 кв. м., представляващо парцел ІХ-общ., кв. 58 по плана на [населено място] е актувано като държавна собственост с акт за държавна собственост 5125/135 от 25.03.1967 г. Процесният имот е идентичен с парцел Х-265, кв. 37 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед 72/23.09.1987 г. По направено от кмета на община Крушари искане процесният имот да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост е постановена заповед ДжС-09-01-39/09.08.2022 г., с която на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДС и чл. 109, ал. 2 от ППЗДС, както и на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС е наредено отписване на имота от актовите книги за частна държавна собственост и предаването му на собственика- община Крушари. По отношение на процесния имот е съставен акт за частна общинска собственост 2668/22.08.2022 г., вписан Служба по вписванията - Добрич под 17, том ХХ, вх. рег. 7520/26.08.2022 г. Със заповед ДЖ-С-10-1/02.11.2022 г., областният управител отменя предходната заповед ДжС-09-01-39/09.08.2022 г. за отписване от актовите книги за частна държавна собственост. В мотивите се сочи, че имотът неправилно е бил отписан от актовите книги за частна държавна собственост, понеже отреждането на имота за "Партиен дом", по ЗРП на [населено място], действал към 08.11.1999 г., го определяло като имот, собственост на Държавата съобразно влязло в сила решение 160/19.05.2015 г. на Кюстендилския окръжен съд. След тази отмяна е постановена и заповедта, предмет на контрол в първоинстанционното производство, с която на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДС е отменен АЧОС 2668/22.08.2022 г. с мотиви, че предходната заповед, с която имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост, е отменена. Административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган- областният управител на Добричка област, който с нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС е овластен да издава заповеди за отмяна на актове за частна общинска собственост за държавни имоти, неправилно актувани като общински. Освен това съдът приема, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана. Според първоинстанционния съд обаче заповедта е издадена при съществени процесуални нарушения, без наличието на правно основание за това и в нарушение на чл. 79, ал. 3 от ЗДС, което обуславя и отмяната й. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗДС изисква две кумулативни предпоставки, които следва да са налице, за да бъде издадена заповед за отмяна на акт за общинска собственост: установена по надлежен ред собственост на държавата върху недвижим имот и незаконосъобразно съставен акт за общинска собственост за този имот. В конкретната хипотеза не е налице нито една от двете предпоставки. За да обоснове собствеността на държавата, в оспорената заповед областният управител се позовава единствено на предходна своя заповед, с която отменя заповедта за отписване от актовите книги за държавна собственост на процесния имот. В мотивите на тази заповед (Дж-С-10-1/02.11.2022 г.) се сочи единствено, че имотът не е престанал да бъде държавна собственост и не попада в хипотезата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОбС, тъй като с влязло в сила съдебно решение на Кюстендилския окръжен съд е прието, че Недвижим имот, представляващ УПИ за партиен дом е собственост на държавата, представлявана от областния управител. Посоченото съдебно решение обаче не касае процесния недвижим имот и не формира сила на пресъдено нещо по отношение на установяване на собствеността върху него. Други факти, пораждащи право на собственост на държавата върху имота, не са изложени. Не е налице и втората предпоставка, предвидена в чл.79 от ЗДС- незаконосъобразно съставен акт за общинска собственост за този имот. Съобразно фактите по делото, актът за общинска собственост е съставен след надлежното отписване на процесния имот от актовите книги за държавна собственост поради наличието на предпоставките по §42 от ПЗР на ЗИДЗОбС. Ето защо правилно административният съд приема, че в случая се касае за спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общия исков ред (чл. 79, ал. 3 от ЗДС). В процесния случай, имотите не са държавна собственост на основание чл. 2, ал. 4 от ЗДС, поради което областният управител не е компетентен да отмени издаденият акт за частна общинска собственост преди да установи по безспорен начин принадлежността на правото на собственост в патримониума на държавата. Поради изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Претенцията за разноски, заявена от ответната страна, е недоказана, поради което такива не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.І от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,