Решение № 14771 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5276/2018 г.

Решение № 14771 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5276/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Свищов, чрез адв. Здравкова против решение № 80 от 06.03.2018 г. по адм. дело № 784/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците В. Господинова, П. Илиева и Г. Монев, [населено място], чрез адв. Георгиев, ангажират становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответниците Д. Стоянов, М. Ангелов, А. Ангелов, С. Стоянов, Д. Петков и Е. Петкова, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на В. Господинова, П. Илиева и Г. Монев, заповед № 10004/РД-01-03/27.07.2017 г. на кмета на Община Свищов, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "второстепенна постройка на допълващо застрояване "Лека постройка", находяща се в УПИ XII-3287, кв. 111 по ПУП на гр. Свищов. Прието е, че не се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с оглед констатациите на съдебно-техническата експертиза, определяща обекта на премахване като преместваемо съоръжение, с възможност за премахване без да се уврежда неговата функционалност и терена. Изложени са мотиви за вида на съоръжението-склад за инвентар, като е определено като преместваем обект по смисъла на легалната дефиниция по § 5, т. 80 ДР на ЗУТ, които обекти подлежат на премахване по друг ред. Решаващият правен извод е за издаване заповедта на несъответно правно основание. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Събраните в съдебното производство доказателства оборват констатациите за наличие на незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Установено е, че се касае не за "второстепенна постройка на допълващо застрояване "Лека постройка", т. е. строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а за преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Констатациите на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза досежно вида, местоположението, монтажа и предназначението на металния хамбар съответстват на тези по констативния акт и оспорената заповед, но обратно на приетото от административният орган, сочат на преместваем обект по § 5, т. 80 ДР на ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 57а ЗУТ, а не в процедура по чл. 225а ЗУТ. Безспорното установената възможност за преместване на хамбара /склад за инвентар/, без нарушение на целостта му и ползването му по предназначение на друго място, сочат на преместваем обект. Нещо повече - вещото лице уточнява в заключението си, че процесния хамбар е стъпил свободно – без закрепване и без замонолитване върху тротоарни плочки, поставени върху покривната плоча на гаража, т. е. без закрепване с болтове, и демонтажа му не изисква разбиване на фундамент, какъвто не е изграждан. Възраженията по касационната жалба за ограниченото приложно поле на чл. 56, ал. 1 ЗУТ са неоснователни, тъй като съгласно въведената дефиниция за "преместваем обект" по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, преместваеми обекти са освен предназначените за увеселителна и търговска дейност и такива за "друга обслужваща дейност", като основните характеристики за преместваем обект се извличат от две групи предпоставки, а именно: 1. възможността за преместване в пространството без загубване на индивидуализацията и годността за ползване по предназначение и 2. монтажа, респ. демонтажа да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена /земята/. Освен това е безспорно по делото, че процесният обект е със стопанско предназначение-склад за инвентар. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответниците В. Господинова, П. Илиева и Г. Монев, за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, но тъй като не са представени доказателства за направени такива, не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,