Решение № 12306 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2018 г.

Решение № 12306 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решение № 515/22.12.2017 г. по адм. дело № 463/2017 г. по описа на Административния съд-Велико Търново в частта, в която е осъдена да заплати на И. Василев обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, понесени от него в периода 10.08.2011 г. - 25.06.2012 г. по време на престоя му в Ареста-Велико Търново. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният от И. Василев иск да бъде отхвърлен изцяло. Решението се обжалва и от И. Василев в частта, в която искът му е бил отхвърлен за разликата над присъдения размер от 1000 лева до пълния предявен размер от 45 085 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и е поискано решението да бъде отменено в тази част с уважаването на иска в пълен размер. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно в частта относно присъдения в полза на И. Василев размер на обезщетението. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството по адм. дело № 463/2017 г. по описа на Административния съд-Велико Търново е образувано по исковата молба на И. Василев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за сумата 45 085 лева, предствляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода 10.08.2011 г. - 25.06.2012 г. в Ареста-Велико Търново, ведно със законната лихва от предявяването на иска. В молбата се твърди, че ищецът понесъл обиди, огорчения, унижение на човешкото достойнство и физически дискомфорт от условията в Ареста-Велико Търново, където бил настанен в килия без санитарен възел, на площ под 4 кв м, без възможност за престой на открито, при липса на естествено осветление, санитарен възел и течаща вода в килиите, както и на отоплителни тела през зимния период, без шкафче и стол. Административният съд установил, че И. Василев бил задържан под стража в Ареста-Велико Търново в периода от 14.15 часа на 10.08.2011 г. до 11.50 ч. на 25.06.2012 г., когато е изпратен в Затвора-Ловеч. Според представената справка от началника на сектор "Арести" при Областната служба "Изпълнение на наказанията" - Велико Търново, през този период И. Василев е бил настанен в килия № 6, килия № 8 и килия № 9, с площ от 8 кв м, всяка от тях оборудвана с четири легла на два етажа, маса, две табуретки и шкаф за лични вещи. Поради динамиката в движението на задържаните за периода не можело да се даде справка относно другите задържани лица, с които пребивавал Василев. В килиите имало изкуствено осветление, осигурявано от лампа над вратата на килията. Достъпът до естествено осветление се осъществявал чрез отваряне на плътните врати на килиите към коридора. Арестните помещения се отоплявали с централно парно отопление през работните дни до 17,00 ч., а след 17,00 ч. и в почивните дни – с климатици, разположени в коридора. През 2011 г. в ареста имало един санитарен възел с течаща вода, а през първата половина на 2012 г. допълнително били поставени тоалетна чиния и писоар. Задържаните се извеждали до санитарен възел при заявено тяхно желание по всяко време на денонощието. Имало изградено място за престой на открито. С оглед тези данни административният съд направил извод, че ищецът е пребивавал в помещения, в които не разполагал с достатъчно жилищна площ. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели съдът установил наличието на лоша хигиена в помещенията, неосигуряване на престой на открито, липса на санитарен възел и течаща вода. Съдът намерил за недоказано твърдението на ищеца, че при престоя му в ареста не му били осигурени шкафче за личните вещи и стол. По отношение на исковата претенция за неимуществени вреди от неосигурени отоплителни тела в килията за периода от 16.10.2011 г. до 30.04.2012 г., съдът намерил, че вземането е погасено по давност, тъй като изтекъл петгодишният давностен срок от подаване на исковата молба. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приел, че предявеният от И. Василев И. Дечев срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на претърпени от бездействието на отговорните длъжностни лица неимуществени вреди за периода 10.08.2011 г. - 25.06.2012 г. е частично доказан. В мотивите си посочил, че според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 година и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите, помещенията, които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. В случая били събрани доказателства, че нито една от килиите, в които пребивавал ищецът, не отговаря на изискванията за разполагаема площ на едно лице от 4 кв. м. В помещенията имало изключително лоша хигиена, липсвали санитарен възел и течаща вода, не бил осигурен престой на открито. Според направената от съда преценка, в периода 10.08.2011 г. - 25.06.2012 г. администрацията на Ареста - Велико Търново не изпълнявала възложените й задължения, вследствие на което И. Василев претърпял неимуществени вреди, пребивавайки в неблагоприятна жизнена среда. С оглед естеството и степента на понесените морални и физически страдания административният съд достигнал до извод, че справедливото обезщетение, което се дължи на ищеца, е в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска. Административният съд присъдил на И. Василев обезщетение в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, и отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 45 085 лева. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанието" е осъдена да заплати на И. Василев обезщетение в размер на 980 лева, ведно със законната лихва. Първоинстанционният съд е направил незаконосъобразни изводи по повод възражението на ответника, че исковата претенция е погасена по давност. При положение, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периода 10.08.2011 г. - 25.06.2012 г., претенцията му следва да се счита погасена по давност за периода 10.08.2011 г. - 18.06.2012 г. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114 ЗЗД). Предявеният от И. Василев иск се основава за твърдения за бездействие на администрацията в Ареста-Велико Търново да подобри жизнените условия, в която пребивават задържаните лица. Правото на обезщетение за вреди възниква за всеки ден, прекаран от задържаните лица в неблагоприятна жизнена среда по причина проявеното от отговорните длъжностни лица незаконно бездействие. Претенцията се счита погасена по давност, ако не е предявена в петгодишен срок, считано от деня, в който е станала изискуема. Исковата молба на И. Василев е подадена по пощата на 19.06.2017 г., с оглед на което искът не е погасен по давност само в частта, в която се претендира обезщетение за времето от 19.06.2012 г. до 25.06.2012 г. С оглед допуснатото от съда противоречие с материалния закон решението е неправилно и следва да се отмени в частта за сумата 980 лева, присъдена на ищеца като обезщетение за неимуществени вреди за периода 10.08.2011 г. - 18.06.2012 г. ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, като исковата претенция в тази част следва да се отхвърли. В останалата част решението е правилно и следва да се остави в сила. Административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е приложил точно материалния закон, като е приел, че ищецът е понесъл неимуществени вреди за времето от 19.06.2012 г. до 25.06.2012 г., причинени от незаконно бездействие на администрацията, които подлежат на обезщетяване със сумата 20 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2017 г. С оглед установените по делото конкретни обстоятелства и погасяването на иска по давност за голямата част от исковия период, няма основание за присъждане на по-висок размер на обезщетението, претендирано от ищеца. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд