Решение № 13656 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 750/2018 г.

Решение № 13656 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 750/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА, гр. Варна, против решение № 2080/22.11.2017 г. по адм. дело № 2247/2017 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалба против решение с рег. № ДОИ17000101 ВН_003 ВН/13.07.2017 г., на секретаря на община Варна в частта, с която му е отказан достъп до обществена информация в посочената в заявлението форма- по електронен път. Касаторът излага съображения за материална незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди, че амортизираното състояние на картната основа не е пречка за фотозаснемане. Иска отмяна на съдебния акт и уважаване на жалбата. Претендира разноски. Ответната страна секретарят на община Варна, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от лице с правен интерес, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е решение с рег. № ДОИ17000101 ВН_003 ВН/13.07.2017 г., на секретаря на община Варна, в частта, с която е отказана исканата форма на достъп до обществена информация - електронно копие на кадастралния план на гр. Варна от 1950 г. с нанесена регулация от 1959 г. със заявление с рег. № ДОИ17000101 ВН/29.06.2017 г. Не е спорно, че за периода от 1950 г. - 1959 г., когато са одобрени кадастралния и регулационния план на гр. Варна, цифровата технология не е имало при изработването на тези планове. Отказано е предоставяне на достъп до обществена информация в исканата форма с мотиви, че е налице хипотеза на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ -амортизирането на картната основа предвид дългогодишното й ползване е пречка за предоставяне на електронно копие от същата. Административният орган е разрешил достъп до картата под формата на преглед на оригинала с приемо-предавателен протокол в тридесет дневен срок от получаване на решението. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд обосновано и материално законосъобразно приема, че органът по ЗДОИ не може да предостави достъп до обществена информация в исканата електронна форма, поради амортизиране на картната основа, предвид дългогодишното ? ползване. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ органът е длъжен да предостави исканата обществена информация в предпочетената от заявителя форма, освен когато за нея няма техническа възможност. Информацията е предоставена във форма при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗДОИ - преглед на оригинал на посочения в заявлението план, с приемо-предавателен протокол в тридесет дневен срок от получаване на решението на секретаря на община Варна. При наличието на основанията на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ съответният орган сам определя в каква форма да бъде предоставена информацията. След като в съдебното производство няма представени доказателства за наличието на техническа възможност за предоставяне на достъп до обществена информация в исканата от жалбоподателя форма, административният акт е законосъобразен, в какъвто смисъл се е произнесъл първоинстанционния съд. Освен това следва да се има предвид, че съгласно чл. 8 от ЗДОИ разпоредбите на закона не се прилагат за информация, която се предоставя по реда на административното обслужване на граждани, какъвто е настоящия случай. Въпреки това органът се е произнесъл по реда на ЗДОИ в полза на заявителя. Изложеното налага извода, че оспореното решение на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за изплащане на правната помощ. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,