Решение № 7930 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15461/2018 г.

Решение № 7930 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15461/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Председателя на Патентното ведомство на Република България, гр. София, бул. "Г. М. Димитров" № 52 б и на "Тивамекс и Ко" АД, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Райна Кандева" № 65 срещу Решение № 5164 от 07.08.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 12933/2017 г.

С обжалваното решение съдът отменя Решение № 149 от 14.09.2017 г. на Председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искането на Bunge Global Innovation, LLC, седалище и адрес на управление Съединени американски щати, Ню Йорк, White Plains, Main Street 50, за заличаване на регистрацията на марка, Sunpro, регистров № 87097, словна, за стоките от клас 31 "селскостопански продукти и семена, които не са включени в други класове", и преписката е върната на органа за ново произнасяне.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Председателят на Патентното ведомство на Република България, счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилно съдът приема нарушение на чл. 8 и 13 АПК поради разрешаването на един въпрос по два различни начина от Патентно ведомство. Съдът не е отчел, че решение от 20.01.2016 г. е на състав по опозиция, т. е. не е окончателен акт, същият ще бъде предмет на проверка пред органа, издал Решение № 149, поради което и производството по опозиция е спряно с Решение № 96 от 26.05.2016 г. до влизане в сила на Решение № 149. С оглед на това приетото от опозиционния състав, че стоките "храни за животни" са идентични на стоките "селскостопански продукти, които не са включени в други класове" от клас 31, не се явява в противоречие на приетото в Решение № 149.

Неправилен счита и изводът на съда за противоречие на Решение № 149 с материалния закон и неговата цел поради необоснованост на извода за липса на сходство между стоките "храни за животни" и стоките "селскостопански продукти, които не са включени в други класове" от клас 31. Излага подробно мотиви за липсата на сходство между двете групи стоки.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Bunge Global Innovation, LLC. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Н. Асенова.

1. Касационният жалбоподател – "Тивамекс и Ко" АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Несъответен на доказателствата по делото счита извода на съда за допуснато от органа нарушение на основни принципи на административния процес. Сочи, че самият съд бланкетно е мотивирал отменителните основания.

Неправилен счита извода на съда за наличие на фонетично сходство между двете марки, тъй като те са на различен език. Неправилен счита и извода на съда за наличие на непосредствена връзка между храните за животни и селскостопанските продукти и семена, направен при приет различен начин на реализация на стоките.

Сочи, че обжалваното решение е и неизпълнимо, тъй като е върнато на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, но такива указания в мотивите на решението фактически липсват.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Bunge Global Innovation, LLC. Касаторът се представлява от адв. И. Братанов и адв. В. Тарандов, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационните жалби - Bunge Global Innovation, LLC, счита същите за неоснователни.

Неоснователни счита доводите на касатора – председателят на Патентното ведомство, за липсата на нарушение на чл. 8 и 13 АПК, тъй като принципите са относими за всички административни органи, независимо от йерархията им.

За правилен и съответен на заключението на вещото лице счита извода на съда за сходство на стоките "храни за животни" и "селскостопански продукти, които не са включени в други класове". Неправилни счита доводите на касатора обосновани със заглавието на клас 31, суровия вид на стоките и обичайният им произход.

Неоснователни счита доводите на касатора – "Тивамекс и Ко" АД, за липса на фонетично сходство между двете марки, тъй като марките са словни и представляват една и съща дума на латиница и на кирилица с пряка транслитерация.

Неоснователни счита и доводите му за неправилност на съдебното решение поради приетото сходство на стоките. Излага доводи, основани на заключението на приетата съдебна експертиза.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. М. Георгиева, Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Решението на съда е правилно и обосновано.

ІІ. По допустимостта на касационните жалби:

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационните жалби са основателни.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. Bunge Global Innovation, LLC, е притежател на словна марка СЪНПРО, регистров № 79994, заявена на 01.04.2010 г., регистрирана на 04.04.2012 г., срок на закрила – 01.04.2020 г., за стоки от клас 31 на Международната класификация на стоки и услуги (МКСУ) – "храни за животни". Към датата на регистрацията марката е притежание на Л. Д.

1. "Тивамекс и Ко" АД е притежател на словна марка SUNPRO, регистров № 87097, заявена на 01.03.2013 г., регистрирана на 13.12.2013 г., срок на защита – 01.03.2023 г., за стоки и услуги клас 30, 31 и 35 на МКСУ, като клас 31 включва стоките: селскостопански, градинарски и горски продукти и семена, които не са включени в други класове; живи животни; пресни плодове и зеленчуци; семена за посев; живи растения и цветя; малц.

1. На 30.05.2013 г. праводателят на Bunge Global Innovation, LLC – Л. Д., подава заявка за регистрация на марка SUNPRO, вх. № 128252, за стоки от клас 31 – "храни за животни".

1. На 26.02.2014 г. "Тивамекс и Ко" АД подава опозиция срещу регистрацията на марка SUNPRO, вх. № 128252, за стоки от клас 31 – "храни за животни".

1. На 20.01.2016 г. състав по опозицията на Патентно ведомство приема решение за пълен отказ на регистрация на марка SUNPRO, вх. № 128252, за стоки от клас 31 – "храни за животни". В производството по опозиция е прието, че заявената марка е идентична на по-ранната марка SUNPRO, регистров № 87097, а стоките от клас 31 на заявената марка – "храни за животни", са идентични на стоките от клас 31 на по-ранната марка SUNPRO, регистров № 87097 – "селскостопански продукти, които не са включени в други класове".

1. На неустановена по делото дата праводателят на Bunge Global Innovation, LLC – Л. Д., обжалва решението за отказ от регистрация.

1. На 20.04.2016 г. праводателят на Bunge Global Innovation, LLC – Л. Д., подава искане за частично заличаване на регистрацията на марка SUNPRO, регистров № 87097, за стоките от клас 31 – "селскостопански продукти и семена, които не са включени в други класове".

1. На 20.05.2016 г., със Заповед № 96, председателят на Патентно ведомство спира производството срещу решение от 20.01.2016 г. за отказ за регистрация на марка SUNPRO, вх. № 128252, за стоки от клас 31 – "храни за животни", подадена от Л. Д.

1. На 14.05.2016 г. в Държавния регистър на марките е вписано прехвърляне на марката СЪНПРО, регистров № 79994, от Л. Д. на Bunge Global Innovation, LLC.

1. На 22.06.2016 г. "Тивамекс и Ко" АД представя възражение по искането за частично заличаване на регистрацията на марка SUNPRO, регистров № 87097.

1. На 11.07.2016 г., със Заповед № 349, председателят на Патентното ведомство назначава състав за разглеждане на искането за заличаване на регистрацията на марка SUNPRO, регистров № 87097, за стоките от клас 31 – "селскостопански продукти и семена, които не са включени в други класове".

1. На 01.08.2016 г. Bunge Global Innovation, LLC, представя становище по възражението на "Тивамекс и Ко" АД.

1. На неустановена по делото дата определеният със Заповед № 349 състав по спорове дава становище за отхвърляне на искането на Bunge Global Innovation, LLC, за частично заличаване на марка SUNPRO, регистров № 87097, за стоките от клас 31 – "селскостопански продукти и семена, които не са включени в други класове".

1. На 14.09.2017 г., с Решение № 149, председателят на Патентното ведомство отхвърля искането за заличаване на регистрацията на марка SUNPRO, регистров № 87097, за стоките от клас 31 – "селскостопански продукти и семена, които не са включени в други класове".

1. В хода на съдебното производство съдът приема съдебна експертиза, която дава отговор на поставените от жалбоподателя Bunge Global Innovation, LLC, въпроси:

а) стоките от клас 31 "селскостопански продукти и семена, които не са включени в други класове" не са ограничени само до такива, които се консумират от човека, защото включват и храни за животни;

б) стоките от клас 31 "храни за животни" представляват обобщено понятие, което включва храни за селскостопански животни и храни за домашни любимци, включително и семена;

в) стоките от клас 31 "храни за животни" имат селскостопански произход.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Съдът приема за правилен извода на органа за сходство на двете марки – Sunpro и Сънпро, при висока степен на фонетично сходство, но приема за необоснован извода за липса на сходство в стоките от клас 31 – "селскостопански продукти и семена, които не са включени в други класове" и "храни за животни". Позовавайки се на заключението на съдебната експертиза съдът приема, че е налице непосредствена връзка между храните за животни и селскостопанските продукти и семена, доколкото в по-голямата си част, включително фуражите, имат селскостопански произход. Различният начин на реализация на двата вида стоки не променя сходството между тях, доколкото едните могат да произлизат от другите. Фонетичното сходство между двете марки до степен на идентичност и сходството на стоките, които целят да отличат, е много вероятно да доведат потребителите до объркване, включително възможност за свързване с по-ранната марка.

Съдът приема, че органът като е обосновал в решението си от 20.01.2016 г. идентичност на стоките "храни за животни" и "селскостопански продукти и семена, които не са включени в други класове", а в оспореното Решение № 149 е приел, че същите стоки не са сходни, е нарушил чл. 8, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 АПК.

Въз основа на горното съдът прави извод за материална незаконосъобразност на Решение № 149 и го отменя.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът "Тивамекс и Ко" АД счита обжалваното решение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводи в подкрепа на този твърдян порок на съдебното решение не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК съдът не дължи произнасяне по него. И двамата касатори считат обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите на касаторите са относно преценката на съда за сходството на марките и на стоките и за нарушението на чл. 8, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 АПК. Доводите са и за двата твърдяни порока и следва да бъдат разгледани едновременно.

Както правилно приема първоинстанционният съд искане за заличаване на регистрацията на една марка в хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) може да подаде само лице по чл. 38б, ал. 1 ЗМГО, което не е упражнило правото си да подаде опозиция или опозицията му е била отхвърлена като недопустима. По делото е безспорно, че Bunge Global Innovation, LLC, е именно такова лице, тъй като е притежател на право на по-ранна марка – СЪНПРО, регистров № 79994, и не е упражнило правото си да подаде опозиция.

Правилно съдът е определил и материалноправните предпоставки за основателност на искането за заличаване на регистрацията на марка по чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО: 1.) идентичност или сходство с по-ранната марка; 2.) идентичност или сходство на стоките на двете марки; 3.) вероятност от объркване на потребителя, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Изискванията са кумулативни.

Касаторите считат за неправилни изводите на съда по първите два елемента на фактическия състав на заличаването.

1. По идентичността или сходството с по-ранната марка:

Касаторът - "Тивамекс и Ко" АД, счита за неправилен извода на съда за фонетично сходство между двете марки. Касаторът – председателят на Патентното ведомство, не счита този извод на съда за неправилен, тъй като той изцяло съвпада с извода му, направен в Решение № 149.

Доводите на касатора - "Тивамекс и Ко" АД, за липса на фонетично сходство между двете марки са неоснователни. И съдът, и органът, правилно са приели, че двете марки – СЪНПРО и SUNPRO (произнасяно СЪНПРО), имат идентично звучене. Допустимото, макар и от само от ограничен кръг потребители, произнасяне на марката SUNPRO като САНПРО или СУНПРО, не променя извода, тъй като е налице пълно съвпадение на пет от шестте звука, които са разположени в еднаква последователност, при еднакво начало и край на думите. Фактът, че двете марки са думи на латиница и на кирилица е ирелевантен, защото не графичното представяне на думите чрез буквените знаци, а тяхното звуково изразяване е от значение за фонетичното им възприемане. В случая звуковото възприемане на двете марки е идентично или в изключително висока степен на сходство, което предопределя и сходството им в цялост.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на извода на съда за фонетично сходство на двете марки е неоснователен.

1. По идентичността или сходството на стоките:

Съдът приема, че между стоките, които двете марки целят да отличат, е налице сходство. Изводът му е обоснован от еднаквия селскостопански произход на двете групи стоки и от приемането, че стоките "храни за животни", е обобщено понятие, което включва стоките "селскостопански продукти и семена, които не са включени в други класове".

Безспорно по делото е, че и двете групи стоки са от един и същ клас – клас 31, със заглавия (хедингс): "Сурови и необработени селскостопански, градински и горски продукти и аквакултури; сурови и необработени зърна и семена за посев; пресни плодове и зеленчуци; пресни билки; живи растения и цветя; луковици; разсади и семена за засаждане; живи животни; храни и напитки за животни; малц". Обяснителната бележка на клас 31 сочи, че класът обхваща главно селскостопански и морски продукти, които не са обработени за консумация, живи животни и растения, както и храни за животни. Следователно, видно от заглавията на класа и от обяснителната бележка е изричното разделяне на храните за животни от останалите селскостопански продукти при това независимо от степента на тяхната предварителна подготовка. Безспорно е, че стоките "храни за животни" имат селскостопански произход, но общият произход на тези стоки със стоките "селскостопански продукти и семена, които не са включени в други класове", сам по себе си не е абсолютно доказателство за сходство на стоките в контекста на защита на марките.

Трайно установено в съдебната практика е разбирането, че при оценяване на сходството на стоките се вземат предвид всички релевантни фактори, свързани със самите стоки. От значение са естеството на стоките, тяхното предназначение, начин на използване, дали са в конкуренция или са допълващи се (решение от 29 септември 1998 г., С-39/97, Canon, EU: C: 1998: 442, т. 23), каналите на разпространение (решение от 11 юли 2007 г., Т-443/05, Piranam, EU: T: 2007: 219, т. 37), възприемането им от релевантните потребители като стоки с общ търговски произход (решение от 4 ноември 2003 г., Т-85/02, Castillo, EU: T: 2003: 288, т. 38) и като стоки, които считат за нормално да се търгуват под една и съща марка, което значи голям брой едни и същи производители или дистрибутори (решение от 11 юли 2007 г., Т-150/04, Tosca Blu, EU: T: 2007: 214, т. 37). Трайно установено в съдебната практика е разбирането, че изброяването на тези фактори не е лимитативно, а само примерно, както и че не е необходимо всеки път всички те да бъдат приложими. Релевантното е, че при оценяването на сходството съдът трябва да прецени кои в дадения случай са приложимите критерии и да не се ограничава до един от тях.

Отчитайки горните изисквания административният орган правилно е определил различието, а не общото между стоките, защото именно различието е това, което дава основание да се прецени степента на сходство. Позовавайки се на практиката на компетентните органи по член 159 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (Регламент 2017/1001) на Службата на Европейския Съюз по интелектуална собственост по две почти идентични по предмет решения органът прави анализ на всички релевантни фактори. Изводът му, че всяко растение, всеки селскостопански продукт не може да се разглежда като храна за животни само защото животните биха могли да го консумират, е съответен на търговската гледна точка, от която следва да се оценява сходството на марките (решение на от 13 юни 2008 г. на първи апелативен състав на Службата за хармонизация на вътрешния пазар, R 629/2007-1, т. 32). В допълнение следва да се добави, че храна за животни биха могли да бъдат и пресни плодове и зеленчуци, което едва ли ги превръща винаги и задължително в категорията стоки "храна за животни".

Първоинстанционният съд не е отчел в необходимата степен естеството и предназначението на стоките. Стоките "селскостопански продукти и семена, които не са включени в други класове" не са предмет и не са предназначени за някаква форма на подготовка за консумация от животните. Точно обратното, стоките "храна за животни" са специално предназначени, т. е. предварително подготвени, именно за храна на животните. Това сочи на коренно различно предназначение, на различно предвидено използване на двете групи стоки. Органът правилно е приел, че храните за животни, т. е. преработените или подготвени за консумация от животни селскостопански продукти, в т. ч. и семена, се разработват и подготвят за пазара с оглед на различните хранителни нужди на животните, които са специфични, както с оглед на вида на самото животно, така и с оглед на това дали става въпрос за домашен любимец или за селскостопански животни.

Неправилен е и изводът на съда, че различният начин на дистрибуция на стоките, който сам по себе си се приема от съда за доказан, не влияе върху преценката на сходството. Както бе посочено по-горе каналите за дистрибуция са един от допълнителните фактори, които оценени в контекста на всички останали, дават възможност да се оцени правилно сходството между стоките. Правилен е изводът на органа, че по принцип храната за животни се продава в специализирани магазини, такива, в които се продават и живи животни, като факта на продажба на храна за животни – домашни любимци, в някои супермаркети не променя извода, тъй като стоките от по-ранната марка, дори и да се продават в супермаркетите, се предлагат в различни секции и щандове от храната за животни.

Видно от изложеното налице е различно предназначение на стоките, различен начин на използване, различни канали на дистрибуция.

С оглед на това изводът на първоинстанционния съд за сходство между стоките, направен единствено на основаната на наличието на непосредствена връзка между двете групи стоки, обусловена от общия им селскостопански произход, не съответства на установения в съдебната практика подход на оценка на сходството на стоките. Възприемайки изцяло заключението на приетата по делото съдебна експертиза съдът не е отчел, че зададените на вещото лице въпроси са насочени само и единствено към установяването на общия произход на двете категории стоки, което само по себе си не е достатъчно за правилната му преценка. Като е игнорирал останалите фактори за определяне на сходството на стоките съдът е направил неправилен, в противоречие на материалния закон, извод за сходство на двете категории стоки.

1. По нарушението на чл. 8, ал. 2 и на чл. 13, ал. 2 АПК:

Първоинстанционният съд приема, че оспореното Решение № 149 е материално незаконосъобразно и поради нарушение на чл. 8, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 АПК.

Член 8, ал. 2 АПК изисква административният орган, в пределите на оперативната си самостоятелност, при еднакви условия, да третира сходните случаи еднакво.

Преди всичко следва да се посочи, че административният орган в хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО не действа в условията на оперативна самостоятелност. Тогава, когато органът установи по надлежния ред, че са налице предпоставките на правната норма той е длъжен да заличи регистрацията на марката. Преценката за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО не е оперативна самостоятелност, а установяване на фактическия състав на правната норма, при осъществяването на който органът е длъжен да упражни компетентността си.

Член 13 АПК няма алинея 2. Единствената му разпоредба изисква от органа своевременно да огласи публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагането на закона и постигането на целите му.

Независимо от горното, дори и да се приеме, че първоинстанционният съд е имал предвид различната преценка на едни и същи факти от административния орган и от състава по опозицията следва да се посочи, че решението от 20.01.2016 г. на състава по опозиция не е окончателен акт на административен орган. Съгласно изричната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗМГО срещу решението на състава по опозиция могат да бъдат подавани жалби, които се разглеждат от състав по споровете, а неговото становище е предпоставка за издаване от административния орган на решение по чл. 45 ЗМГО. Следователно, решението от 20.01.2016 г. на състава по опозиция не е акт на административния орган. Вярно е, че по принцип би било желателно всички компетентни за произнасянето по една опозиция или искане за заличаване състави и органи да имат еднакво разбиране за предмета на спора. Но първо, това не е задължително. Второ, в материя като процесната – изискваща изключително сериозно познаване на съдебната практика както на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, така и на Съда на Европейския съюз не винаги е възможно постигането на нужното ниво на информираност. Следва да се посочи, че двете системи за закрила на марката – националната на държавите членки и европейската, макар и да са автономни, предмет на отделна регламентация и с различен териториален обхват, са твърде сходни и практиката на Съда на Европейския съюз по Регламент 2017/1001 е относима и към националната правна система за защита на марката. И трето, именно поради спецификата на правоотношенията, предмет на регулиране от Закона за марките и географските означения, законодателят е предвидил многостепенна вътрешноведомствена система на контрол и следователно на защита на правата на правните субекти.

Горното прави несъответен на материалния закон и на неговата цел мотива на съда за незаконосъобразност на Решение № 149 поради нарушение на принципите на административния процес. Именно спазвайки принципите на процеса и отчитайки предмета на Решение № 149 и на решението от 20.01.2016 г. органът със своя заповед е спрял производството по обжалване на решението от 20.01.2016 г. По този начин е дал възможност правата на участващите в двете производства страни да бъдат надлежно защитени и правният спор между тях да бъде решен при гарантиране на правото им на защита.

Видно от изложеното изводът на съда за неправилност на обжалваното Решение № 149 поради нарушение на материалния закон и несъответствие с неговите цели е неправилен. Органът правилно е установил липсата на сходство между стоките, предмет на отличаване с двата знака, което значи липса на един от кумулативните елементи на фактическия състав на заличаването на марката по чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Това прави законосъобразен изводът му за неоснователност на искането за заличаване на регистрираната марка Sunpro, регистров № 87097, словна, за стоките от клас 31 "селскостопански продукти и семена, които не са включени в други класове".

Съдът следва да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Bunge Global Innovation, LLC, срещу Решение № 149 на председателя на Патентното ведомство.

С оглед на изхода от спора, направено от касаторите искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.1010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди Bunge Global Innovation, LLC, да заплати на Патентно ведомство – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като касаторът не е поискал присъждане на разноски за двете инстанции. Размерът на юрисконсултското възнаграждение съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на 100, 00 лв. Касаторът – "Тивамекс и Ко" АД не е поискал присъждане на разноски, поради което и съдът не следва да произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд