Решение № 14185 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11772/2015 г.

Решение № 14185 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11772/2015 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "Зеда Тур" АД, гр. София, против решение № 965 от 01.06.2015 г. по адм. д. № 3050/2013 г. на Административен съд Бургас. Счита, че решението е неправилно, като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че нито в АУЗД, нито в решението на АО се сочи как и по какъв начин е била определена ДО, служеща за основа за определяне на ДНИ. АО се е задоволил единствено да посочи, че ДНИ бил определен в правилния размер. Счита, че приемайки акта за мотивиран съдът си противоречи с изложеното на стр. 5 /последен абзац/ от обжалваното решение, а именно "в този смисъл и поради липсата на посочване на размера на ДО, за съда е невъзможно извършване на проверка и преценка относно точното изчисляване на дължимия данък, който се определя върху ДО". Излага също доводи, че заповедта на Кмета на община Несебър № 1163 от 22.11.2004 г., с която се определени зоните в населеното място е нищожна. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде решено по същество от настоящата инстанция. Ответникът - Началник отдел "Местни данъци и такси" към община Несебър, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 3050/2013 г. на АС Бургас е било образувано по жалба на настоящия касатор против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 454/23.09.2013 г., издаден от Иван Захариев на длъжност Старши експерт в отдел "Местни Данъци и Такси" ("МДТ") при Община Несебър, потвърден с Решение № 454/08.11.2013 г. на Началника на отдел "МДТ" при Община Несебър. С обжалваното решение съдът е изменил процесния акт, като: за 2011 г., вместо данък върху недвижимите имоти в размер на 2 015,76 лева и лихва в размер на 428,13 лева, е определил дължим ДНИ в размер на 1 970,13 лева и лихва за просрочие 360,09 лева; за 2012 г., вместо данък върху недвижимите имоти в размер на 3 023,62 лева и лихва в размер на 328,12 лева, е определил дължим ДНИ в размер на 2 955,20 лева и лихва за просрочие 360,09 лева. Жалбата на дружеството в останалата й част е отхвърлена. За да постанови този резултат съдът е кредитирал изцяло допуснатата и приетата по делото съдебно-икономическа екпертиза. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е изчислило данъчните оценки на недвижим имот с партиден № 1303408530004 за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. При изчисляване на конкретния размер на данъчната оценка, вещото лице е приложило методиката и формулите указани в Приложение № 2 - "Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти" към ЗМДТ и конкретните характеристики на имота, декларирани от жалбоподателя. В резултат на извършените изчисления, вещото лице е определило данъчната оценка в размер на 2 462 668,70 лева, който е идентичен както за 2011 г., така и за 2012 г. Въз основа на така изчислената данъчна оценка и прилагайки определения от Общински съвет Несебър размер на данъка (Според текста на чл. 18 от Наредба № 14 на Общински съвет - Несебър за определяне размера на местните данъци /Наредба № 14/, изм. с Решение № 1204, Протокол № 34 от 31.01.2011 г.) данъкът се определя върху данъчна оценка на недвижимия имот в размер 0,8 на хиляда за 2011 г., а за 2012 г. е в размер на 1,2 на хиляда (съгласно изменение на чл. 18 от Наредба № 14 с Решение № 48, Протокол № 4 от 21.12.2011 г.), вещото лице е определило дължимия от дружеството данък върху недвижимите имоти за 2011 г. в размер на 1 970,13 лева и лихви за просрочие 360,09 лева и за 2012 г. в размер на 2 955,20 лева и лихви за просрочие 360,09 лева. При определяне на конкретния размер на данъчната оценка, вещото лице, прилагайки формулата по Приложение № 2 от ЗМДТ е посочило, че при определяне на Ко-коефициент за овехтяване се прилага нормата на чл. 10. В случая, предвид годината на придобиване на обектите и с оглед декларирания от жалбоподателя тип на конструкция - М3, вещото лице е посочило, че коефициента на овехтяване не може да бъде по-малък от 0,85, какъвто е и приложен при определяне размера на данъчната оценка. Съдът е отбелязал, че в случая, както в оспорения АУЗД, така и в потвърждаващото го решение липсва посочване на конкретния размер на определената по реда на чл. 20 от ЗМДТ данъчна оценка на имотите с партиден номер № 1303408530004. Липсата на конкретно посочена данъчна оценка и обосновка относно точните параметри, ползвани от длъжностното лице в отдел "МДТ" при Община Несебър, е приел, че прави така определения размер на ДНИ неправилен и незаконосъобразен. С оглед на това и поради вмененото в чл. 160 от ДОПК задължение, съдът е посочил, че следва да измени определения от приходния орган дължим данък върху недвижимите имоти и да посочи действително дължимия такъв, като е счел за действително дължимия данък, този определен от вещото лице в хода на съдебното дирене. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав напълно споделя установената фактическа обстановка и изложените правни изводи в мотивната част на обжалваното решение. Съдържащите се възражения в касационната жалба преповтарят тези повдигнати пред първоинстанционния съд и подробно обсъдени в процения съдебен акт. По отношение наведените доводи за нищожност на Заповед № 1163/22.12.2004 г. на Кмета на Община Несебър за определяне границите на Зоните в населените места, съгласно която к. к. "Слънчев бряг" попада в I-ва Зона, първоинстанционния съд правилно е приел, че същата не е предмет на производството, поради което не се дължи произнасяне по законосъобразността й. Същевременно въз основа на този акт е определено зонирането на територията на Община Несебър, като липсват правни основания същия да не бъде кредитиран. Настоящият състав счита за неоснователно и възражението за липсата на мотиви в процесния административен акт във връзка с изчисляването на данъчната оценка. Първоинстанционния съд правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Посочил е, че в мотивите на потвърждаващото решение, Началника на "МДТ" при Община Несебър е уточнил, че дължимия ДНИ е определен на база данъчната оценка на недвижимия имот, която е изчислена служебно от служител в общинската администрация по норми, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ и предвид характеристиките на имота, декларирани от собственика на същия в подадената от него декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Изложил е също, че съгласно разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 14 за определяне размера на местните данъци на Община Несебър, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер 0.8 на хиляда за 2011 г. и 1.2 на хиляда за 2012 г. Правилно при постановяване на решението си АС Бургас е кредитирал назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, в която при изчисляване на конкретния размер на данъчната оценка са били съобразени - методиката и формулите, указани в Приложение № 2 - "Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти" към Закона за местните данъци и такси, и конкретните характеристики на имота, декларирани от жалбоподателя. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,