Решение № 15248 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6828/2020 г.

Решение № 15248 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6828/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. и Б. П., и двамата от [населено място], против решение № 66 от 05.03.2020 г. по адм. дело № 497/2019 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено оспорването им против заповед № ДК- 11- См-02/25.11.2019 г. на началника на РДНСК- Смолян. Касационните жалбоподатели твърдят, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Считат, че съдът не е съобразил обстоятелството, че началникът на РДНСК е постановил заповедта си при неизяснена фактическа обстановка и без да я мотивира. Считат, че в случая не е било необходимо да се изисква предварително разрешение от министъра на регионалното развитие и благоустройството, макар строежът да попада в свлачищна зона. Поради това касационните жалбоподатели молят за отмяната на атакуваното решение и разрешаване на спора по същество. Претендират присъждането на направените в касационното производство разноски. Ответникът - главен архитект на община Смолян, счита жалбата за основателна. Ответникът - началник на РДНСК - Смолян счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът предлага на съда да отмени атакуваното съдебно решение като необосновано. Върховният административен съд, второ отделение, счита жалбата за процесуално допустима като подадена при спазване на срока по чл. 211 от АПК и от страни, за които постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Главният архитект на община Смолян е издал разрешение за строеж № 100/06.11.2019 г. за строеж "гараж", находящ се в УПИ ІV, кв. 85 по плана на град Смолян с възложители Р. П. и Б. П.. От одобрения на 23.10.2019 г. проект и съдържащите се в него обяснителни записки се установява, че при строежа ще се използват съществуващите на място ивични стоманобетонни основи с фусове, които са изпълнени през 1997 година съобразно предходно разрешение за строеж. С това предходно разрешение - № 171/03.09.1997 г., на Р. П. е разрешено да извърши строителство на жилищна сграда и гаражи при спазване на одобрения архитектурен проект, конструктивни планове и дадена строителна линия. В отговор на направено запитване, "Геозащита" ЕООД- клон Перник уведомява главния архитект на община Смолян, че изградената жилищна сграда в УПИ ІV е въведена в експлоатация без предварително съгласие от МРРБ. Строителното разрешение от 1997 г. не е предхождано от предварително съгласие от МРРБ. В писмото е препоръчано представянето на мотивирано становище на инженер-конструктор за установяване на годността на положените основи, които ще се използват при строежа. Разрешението за строеж е изпратено в РДНСК - Смолян с писмо изх. № Д1010419/08.11.2019 г. и е получено в дирекцията на 12.11.2019 г. Началникът на РДНСК-Смолян е проверил законосъобразността на разрешението и е установил нарушение на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ. Поради това с писмо изх. № РС-СМ-466-00-338/19.11.2019 г. началникът на РДНСК е изискал цялата преписка по издаването на посоченото разрешение за строеж от главния архитект на община Смолян. Със заповед № ДК-11 См-02/25.11.2019 г. началникът на РДНСК-Смолян е отменил издаденото от главния архитект на община Смолян разрешение за строеж № 100/06.11.2019 г. за строеж "гараж", находящ се в УПИ ІV, кв. 85 по плана на град Смолян и одобрените на 23.10.2019 г. проекти с възложители Р. П. и Б. П.. Отмяната е постановена в рамките на извършената служебна проверка по реда на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ. Административният орган е приел, че в нарушение на чл. 96, ал. 4, т. 3 от ЗУТ, разрешението за строеж е издадено без предварително разрешение от министъра на регионалното развитие и благоустройството за строеж в свлачищен район. Заповедта е връчена на жалбоподателите на 03.12.2019 г. След издаване на заповедта за отмяна цялата преписка по издаване на разрешението е представена в РДНСК съобразно придружително писмо вх. № РС-СМ-466-01-197/26.11.2019 г. С ново писмо от 26.11.2019 г. началникът на РДНСК е изискал от главния архитект съгласувани и одобрени проекти по части "Архитектура", "Конструкции", "Електро", "Геодезия – заснемане и трасировъчен план", както и становище изх. № 087/03.06.2019 г. от "Геозащита" ЕООД- клон Перник. С писмо изх. № РС-СМ-466-00-002/02.01.2020 г. началникът на РДНСК - Смолян е изискал от МРРБ справка дали УПИ ІV в кв. 85 по плана на град Смолян попада в границите на регистриран свлачищен район. В отговора се сочи, че поземленият имот попада в границите на свлачище "Смолянски езера" с № SML 31.6.7653-01. Към писмото е приложен и картен материал на свлачището, на който е отразено местоположението на УПИ ІV. В проведеното на 24.01.2020 г. съдебно заседание изрично са вписани изявленията на жалбоподателите П., процесуалния им представител и главния архитект, че те не оспорват обстоятелството, че УПИ ІV се намира в свлачищен район. С протоколно определение от 24.01.2020 г. съдът е обявил, че обстоятелството, че УПИ ІV, кв. 85 по плана на град Смолян попада в свлачищен район, не се нуждае от доказване. В касационното производство е представено писмо от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което на основание чл. 26, ал. 4 от ЗУТ се дава съгласие за строителство на сгради и съоръжения в поземлен имот с идентификатор 67653.910.377 по КККР на град Смолян, УПИ ІІІ-47 "за жилищни функции", кв. 42, м. "Шумков камък", кв. Езерово, който е различен от поземления имот на жалбоподателите, в който е разрешено строителството на гараж. Административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, а в рамките на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложил е мотиви, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Посочил е, че събраните по делото доказателства установяват, че строежът се намира във вписан в регистъра свлачищен район, а разрешението за строеж е издадено без предварително разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, дадено по реда на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ. Поради това е приел, че правилно началникът на РДНСК е отменил издаденото разрешение за строеж по реда на чл. 156 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. Имотът, в който е разрешено строителството на гараж, попада в свлачищен район, вписан в регистъра по чл. 95, ал. 2 от ЗУТ. Този факт не е спорен между страните и се установява и от събраните по делото доказателства. Предварително съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството за извършването на строежа не е давано. При липсата на такова предварително съгласие разрешението за строеж се явява издадено в нарушение на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ, поради което правилно е отменено от началника на РДНСК - Смолян в рамките на осъществения служебен контрол по реда на чл. 156 от ЗУТ. Поддържаното от касационните жалбоподатели и главния архитект становище, че в случая не е било необходимо да се иска предварително съгласие от министъра, тъй като всъщност не се касае за нов строеж, не намира подкрепа в нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ е императивна и изисква даването на предварително съгласие от министъра за всички строителни и монтажни работи, за които се изисква разрешение за строеж. Следва да се отбележи, че разпоредбата поставя едно единствено изискване към строежа- за него да се изисква разрешение за строеж. Няма поставено изискване строителството да е ново, нито друго подобно. За изграждането на гараж се изисква разрешение за строеж, а след като това строителство ще се извършва в регистриран свлачищен район, е необходимо и предварителното съгласие на министъра. Обстоятелството, че при строителството ще се използват основи, които са изградени съобразно предходно разрешение за строеж, е ирелевантно в случая, тъй като предходното разрешение е изгубило действието си. И в настоящото производство касационните жалбоподатели поддържат оплакването, че административният съд не е преценил обстоятелството, че заповедта за отмяна на разрешението за строеж е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за незаконосъобразност на издадената заповед. Касационната инстанция намира това оплакване за неоснователно. Действително от данните по преписката може да се направи извод, че към датата на постановяване на заповедта- 25.11.2019 г., началникът на РДНСК не е разполагал с цялата административна преписка по издаването на разрешението за строеж. Тази преписка е изискана от главния архитект на 21.11.2019 г., но е била предоставена на 26.11.2019 г., след издаване на оспорената заповед. Следва да се отбележи, че началникът на РДНСК следва да провери съответствието на разрешението за строеж със закона в 14-дневен срок, който е преклузивен и пропускането му погасява правомощието на органите на ДНСК да отменят разрешението за строеж. Обстоятелството, че изисканата преписка е представена след издаване на заповедта обаче не означава, че административният орган се е произнесъл, без да установи фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая. Разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ изрично предвижда, че даденото предварително съгласие на министъра се вписва в разрешението за строеж. В процесното разрешение за строеж не е вписано, че министърът е дал предварително съгласие за строежа. Ето защо, при липсата на такова вписване, началникът на РДНСК е направил обоснован извод, че такова предварително съгласие не е дадено. Следва да се отбележи и обстоятелството, че нарушението на чл. 35 от АПК би било съществено само ако е лишило страната от участие в производството или би повлияло на съдържанието на административния акт, а това в настоящата хипотеза не е така. Жалбоподателите са уведомени за издаването на заповедта и са упражнили правото си на жалба, гарантирано им от чл. 156, ал. 4 от ЗУТ. Те са могли да направят всички свои искания и възражения в рамките на протеклия съдебен процес. Неоснователно е и развитото и в касационната жалба оплакване, че заповедта на началника на РДНСК не е мотивирана. В заповедта са изложени както фактическите, така и правните основания за издаването й. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението си. С допустими доказателствени средства е установил значимите за делото факти. Събраните доказателства са обсъдени в мотивите на постановеното решение и именно въз основа на анализа на доказателствата съдът е обосновал правните си изводи за наличие на материалните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и при липсата на сочените касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на началника на РДНСК- Смолян за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Съобразявайки разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от ЗПП съдът приема, че на РДНСК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение