Решение № 1502 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8106/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Ковачев и Д. Василев и двамата с адреси в гр. София, двамата чрез адвокат А. Коджабашев срещу Решение 4204/26.06.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 1402/2023г. С него се отхвърлят жалбите им срещу писма изх. 4456/14/ и изх. 4456/13/ от 9.02.2023г. на директор на регионална инспекция по околната среда и модите-Благоевград по искания на жалбоподателите вх. 4456/10/ от 29.12.2022г., 4456/11/ от 10.01.2023г. и 4456/12/ от 24.01.2023г. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, . 3 АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени мълчалив отказ, последван от изричен такъв за произнасяне по чл. 99, ал. 12 от ЗООС. Ответникът, Директорът на Регионална инспекция по околна среда и водите Благоевград, чрез процесуален представител адвокат Попалексова взема становище за неоснователност на жалбата, като представя доказателства по опис, приети от съда за преценка на тяхната допустимост и относимост към касационното производство. Ответникът, Агенция Пътна инфраструктура, ЕАД чрез процесуален представител юрисконсулт Паргов взема становище за неоснователност на жалбата. Участващият в производството прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните в писмени бележки и писмени защити, обжалвания акт, доказателствата по делото изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1АПК от страни, за които решението е неблагоприятно и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Административното производство е образувано по жалби на касаторите срещу мълчалив отказ, впоследствие изразен и изричен такъв на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите да се произнесе в процедура по чл. 99, ал. 12 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ като констатира, че Решение 3-3/2017 от 19.10.2017г. по оценка за въздействието върху околната среда на министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за Подобряване трасето на Лот 3.2 на Автомагистрала Струма по източен вариант Г 10.50, с възложител Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/ е загубило своето правно действие, тъй като в срок от 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околна среда. Възраженията са за незаконосъобразност на отказа с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбите, които приел за неоснователни и ги отхвърлил. Приел, че разпоредбата на чл. 99, ал. 12 ЗООС предвижда, че 5 годишния срок, съгласно §12а от ПЗР на ЗООС започва да тече, считано от влизане в сила на решението за ОВОС, прекратяването на действието му става автоматично, има констативно, а не конститутивно действие и 5 г. срок не е изтекъл, поради което отхвърлил жалбите. В касационната жалба се поддържат доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила като съдът не отговорил на възраженията относно характера на акта по чл. 99, ал. 12 ЗООС, каква е ролята на Директора на РИОСВ в това производство, в правно положение се намира - на обвързана компетентност ли е, или може да преценява да се произнесе или не и от кога започва да тече срокът за изпълнението на решението по ОВОС и какво да се разбира под започнало изпълнение. В касационното производство са представени писмени доказателства от ответника Директора на РИОСВ Благоевград по опис, включително и разрешение за строеж от 3.05.2023г., протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и други, с които се подкрепя доводът за започнало изпълнение в хипотезата на чл. 99, ал. 12 от ЗООС. Така постановеното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място, относно характера на производството по чл. 99, ал. 12 от ЗЗОС и характера на акта на администрацията в това производство следва да се посочи следното: Цитирането на разпоредбата, а именно Решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяване на инвестиционно предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда е с оглед буквално граматическо тълкуване. Налице е главно изречение Решението по ОВОС губи правно действие, ако в 5г. от датата на издаване не е започнало , и подчинено изречение което се установява с проверка от контролните органи по околната среда. От това тълкуване следва извода, че производството е едно и се състои от проверка и констатация, или извод, че решението за АВОС е загубило правно действие. Без значение за настоящи спор е въпросът дали констатацията, че решението по ОВОС е загубило правно действие е констативен административен акт или конститутивен такъв, дали следва автоматично от Закона и дали е последица от произнасянето на административния орган. По важното е, че административният орган следва да се произнесе и по двата въпроса, произнасянето му е административен акт, и по искането за издаване на административен акт, дължи произнасяне и не произнасянето мълчаливо или изрично е годен за обжалване по реда на АПК административен акт. Предвид изложеното следват последиците от обжалването пред съда, дали са налице предпоставките за издаването на такъв акт. Тези предпоставки са решение по ОВОС, кога е издадено, какво значение има оспорването му, какво е значението на допуснато предварително изпълнение на решението по ОВОС, какво се изисква, за да загуби решението по ОВОС правно действие, какво следва да е извършено или не извършено в 5г. срок, кой е началният момент на този срок, какви действия следва да са налице за преценката за започнало осъществяване на инвестиционно предложение, фактически и/или правни, които да се проверяват и отразяват в констативни протоколи на контролните органи по околната среда. Всички тези въпроси са били спорни по делото при завеждане на жалбата и е следвало съдът да даде отговор на всеки от тях в мотивите си, като не е могър да съобрази представените в касационното производство доказателства относими към спора по същество и които в настоящето касационното производство имат отношение към соченото от касатора касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относно попълване на делото с доказателства и указания към страните за събирането им и разпределяне на доказателствената тежест. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията в мотивите на настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение