Решение № 235 от 20.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1324/2011 г.

Решение № 235 от 20.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1324/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 3/2011 г. на Апелативен съд гр. Бургас е подадена касационна жалба от подсъдимия В. И. Ч., с оплаквания за явна несправедливост на наказанието и нарушение на закона с приложението на чл. 24 НК. В съдебно заседание жалбата се поддържа, в писмено становище на защитника. Гражданския ищец Т. Д., в писмени бележки на повереник, намира жалбата изцяло неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита постановеното решение законосъобразно, наложеното наказание справедливо, а жалбата неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 11.02.2011 г. постановено по внохд. № 3/2011 г. на Апелативен съд гр. Бургас е потвърдена присъда по нохд. № 1592/2010 г. на Окръжен съд гр. Бургас. С посочената присъда, в производство по Глава двадесет и седем НПК, подсъдимия В. Ч. е признат за виновен на 11.08.2009 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си и подсъдимия Г. имотна облага, спомогнал да бъде отчуждена, чужда движима вещ-златна верижка на стойност 609 лв. собственост на св. Д., за която знаел, че е придобита от под. Г. чрез грабеж, извършен в [населено място] същия ден, поради което и на основание чл. 215, ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1б А НК и при условията на чл. 58а НК вр. с чл. 55, ал. 1т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е определил общо наказание по влезлите в сила присъди по нохд. № 180/2010 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора, където наказанието е за извършен грабеж на 17.08.2009 г. в размер на три години лишаване от свобода и по нохд. № 2/2010 г. на Окръжен съд гр. Бургас, където отново за грабеж извършен на 7.08.2009 г. наказанието е лишаване от свобода за срок от една година и посочената по горе присъда, като общо определеното наказание е три години лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК съдът е увеличил така определеното най-тежко наказание с една година до четири години лишаване от свобода. Приспаднал е на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяната част от наказанията и времето през което подсъдимия е бил задържан. ПО ЖАЛБАТА на под. Ч.: Единственото оплакване е за явна несправедливост на определеното общо наказание по чл. 25, ал. 2 НК и по точно приложението на чл. 24 НК, което според жалбата не е мотивирано и не е имало основание. Довода е неоснователен. Законосъобразно инстанционните съдилища са съобразили, че осъжданията на подсъдимия Ч., макар и в съвкупност, сочат на завишена степен на обществена опасност, както на деянията съставящи съвкупността, така и на завишена степен на обществена опасност на подсъдимия. Наказанията за всяко от престъпленията, са определени при условията на чл. 55, ал. 1т. 1 НК, значително под предвидения в закона минимум, така че "най-тежкото" очевидно не би могло да постигне целите на чл. 36 НК. Законосъобразно на основание чл. 24 НК общото наказание е увеличено с една година и така определено наказанието, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение в атакуваната му част законосъобразно, определеното общо наказание справедливо, а жалбата на подсъдимия Ч. неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение