Решение № 12899 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2012 г.

Решение № 12899 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 10051/10.07.2012 г. по адм. дело № 11321/2011 г. на Върховния административен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 655а от Търговския закон (ТЗ) и чл. 17 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор квалификация и контрол на синдиците (Наредбата) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - Райна Стефанова Митова, от гр. София счита същата за неоснователна. Представя подробни писмени възражения чрез процесуалния си представител адв. Димитър Причкапов. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е отменил като незаконосъобразна заповед № ЛС-04-259 от 17.03.2011 г. на министъра на правосъдието, с която Райна Стефанова Митова, от гр. София е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 655а от Търговския закон синдикът прави задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация, чийто размер се определя с Наредба за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която се издава от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите. Невнасянето в срок на дължимите вноски е основание за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ. С чл. 17 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците е определен размерът на ежегодната вноска и е формулирано правилото, че при неизпълнение на задължението за внасянето й синдикът се уведомява писмено, като му се дава възможност за изпълнение в 14-дневен срок. Обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че Митова не е била надлежно уведомена за възможността да изпълни задължението си като внесе дължимите вноски за професионална квалификация. Известието за доставяне, с което е изпратено уведомителното писмо на адреса на лицето, е върнато с отметка "непотърсен". При това положение процедурата по чл. 17, ал. 5 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците не е проведена редовно и липсва основание да се приеме, че е налице неизпълнение на задължението от страна на Райна Митова в дадения й допълнителен срок. Законосъобразно първостепенният съд е приел, че преценени в съвкупност обстоятелствата по спора обуславят извод, че обжалваната заповед на министъра на правосъдието е постановена при съществено нарушение на административнопроизовдствените правила. Неизпълнението на изискването по чл. 17, ал. 1 от Наредбата не води автоматично до изключване на синдиците. Това е така, тъй като разпоредбата предвижда на тези лица да бъде дадена допълнителна възможност за отстраняване на констатирания пропуск и едва след повторното неизпълнение е налице основание за издаване на заповед по реда и на основание чл. 655а, ал. 2 от ТЗ. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения при определяне размера на разноските. Тричленният състав на Върховния административен съд е съобразил събраните в тази насока доказателства - договор за правна помощ от 03.02.2012 г. и внесени държавни такси, надлежно описани в списък за разноските и при вярна преценка на действителната и правна сложност на делото е определил техния размер. Пред настоящата инстанция процесуалният представител на министъра на правосъдието прави възражение за прекомерност на заявените от ответника по касационната жалба разноски. Съобразявайки критериите, заложени в чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав на Върховния административен съд намира възражението за частично основателно и определя размер на дължимите разноски за настоящата инстанция от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав