Решение № 9482 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5567/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. И. М., чрез процесуален представител, против решение 8979/14.03.2025г., постановено по адм. дело 456/2025г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба Претендира разноски.

Ответната страна Кмета на район Триадица -Столична община, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение АССГ е отхвърли жалбата на М. срещу Заповед РТР23-РД56-2765/19.10.2023г., издадена от кмета на Район Триадица -СО, с която е отказано изплащането на компенсация за учебната 2023/2024г. по заявление и искане РТР23-КМ01-202/04.10.2023г. на лицето И. И. М., в качеството на законен представител на детето Г. К. М. [ЕГН].

За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Съдът е счел, че в случая при първото кандидатстване детето е прието на 12.05.2023г. в ДГ [заличен текст], намираща се в район [район]-СО общинска детска градина, в чийто прилежащ район се намира настоящият му адрес, с което е удовлетворено искането на жалбоподателката според заявеното от нея желание.

Съдът е приел, че последваща промяна в желанието и смяна на адреса са ирелевантни за чл.3, ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места /Наредбата/, тъй като разпоредбата има предвид всяко кандидатстване на детето, т.е. достатъчен е един прием от няколко направени кандидатствания.

Според АССГ целта на Наредбата е да обезщети родителите, когато не са удовлетворени техните искания за прием, а в случая тъй като с първото класиране детето е прието и към този момент неговият настоящ адрес е съвпадал с района на детската градина, където е прието, като последващи кандидатствания, направени в резултат на нови желания са ирелевантни, тъй като изискването на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата не поставя точно определено кандидатстване.

Решението е правилно.

Не е спорно по делото, че детето Г. К. М. [ЕГН] е кандидатствало за класиране през учебна година [година], и същото е класирано през ИСОДЗ на 12.05.2023г.:

1. в детска градина ДГ [заличен текст]- възрастова група [година] (Столична община, р-н [район], където е настоящият адрес на детето към този момент).

1. в детска градина ДГ [заличен текст] (с яслени групи), възрастова група [година].

Детето не е записано в ДГ [заличен текст]. По отношение приема в ДГ [заличен текст] детето е записано, но в последствие на 01.08.2023г. е отписано по желание на родителите. Детето не е класирано в детска градина в последващите дати до 20.10.2023г.

И. И. М. е подала заявление от 04.10.2023г. до кмета на Район [район]-СО (по нов настоящ адрес на детето), с което моли за учебната 2023/2024г.- да бъдат изплатени компенсации за извършените от родителя разходи за обучението и отглеждането на детето, което е с настоящ адрес гр.София, община [община], като е посочено че обучението на детето ще се осъществява от частна детска градина.

В оспорената заповед отказът за изплащане на компенсация е мотивиран с участие на детето в класирането за учебна година 2023/2024 на 12.05.2023г. когато е прието в ДГ [заличен текст], но не е записано в срок - противоречие с изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата.

При тези данни релевантният юридически факт, елемент от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата, който в процесния казус е налице, и който е отрицателна предпоставка за възникване правото за получаване на средства за компенсиране е фактът на прием на детето в ДГ [заличен текст]- възрастова група [година] (Столична община, р-н [район]).

В този смисъл правилен е извода на първостепенния съд, че последващи кандидатствания на детето за прием за текущата учебна година 2023/2024г. са неотносими към изискванията на приложимата материалноправна уредба на чл.24 и чл.59 ЗПУО, съответно чл.3 от Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Както правилно е посочил касатора отписването на дете е субективно право на детето и неговите родители, но юридическият факт, препятстващ получаване на средства за компенсиране, не е свързан с осъщественото последващо отписване на детето по желание на родителите от ДГ [заличен текст]. Както се отбеляза по-горе в настоящия казус детето е кандидатствало за прием в детска градина, в чийто прилежащ район е настоящият адрес на детето, и същото е прието. Без значение са последващите действия на родителя след осъществяване факта на прием. В случая визираната от касатора хипотеза на преместване по чл.58 ЗПУО е неотносима към предмета на спора, който касае наличие на предвидените в кумулативност условия от законодателя, при осъществяване на които родителите имат право да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждането и обучението на децата им.

От изложеното следва, че оспорената пред АССГ заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми, както законосъобразно е приел първоинстанционният съд.

На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК.

Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна и не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,