Решение № 6878 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2303/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие /ОД на ДФЗ/ - Пловдив, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. К., против Решение 791 от 15.12.2023 г., постановено по адм. дело 772/2023 г. на Административен съд/АС/ - Пазарджик, с което е отменено по жалба на В. В. В. от гр. Велинград Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/, за периода 2014 - 2020 г., с изх. 07-165-6500/674 от 11.07.2023 г., с която е отказано да се да бъде предоставено на земеделския производител/ЗП/ В. финансово подпомагане по Подмярка 14.1 Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ: 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/ помещение както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ - 0 лв.; Подмярка 14.2 Хуманно отношение към животните в сектор ДПЖ: 14.2.1 Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане за ДПЖ - 0 лв. С решението преписката е изпратена на Директора на ОД на ДФ Земеделие - Пловдив за ново произнасяне с мотивиран акт в 30 - дневен срок и ответникът е осъден да заплати сторените разноски в съдебното производство. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и отхвърляне на жалбата против уведомителното писмо. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение, в условията на евентуалност, за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозирана е писмена молба на 16.04.2024 г. от юриск. Кочев, с която поддържа становището си за основателност на касационната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено. Ответникът В. В. В., чрез адв. Герджиков в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения по съществото на спора. Претендира разноски за касационното производство, като прилага списък на същите. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на изложени фактически и правни основания за постановяване. По делото е установено от фактическа страна, че В. е подала заявление за подпомагане с Вх. 13/14/3/04500 от 13.05.2022 г., с което е кандидатствала за участие по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014 2020. В заявлението е посочено, че в животновъден обект/ЖО/1045010117/4600-0652/ е с капацитет 50 бр. едри преживни животни/ЕПЖ/ и 710 бр. дребни преживни животни/ДПЖ/, като се отглеждат 15 бр. ЕПЖ и 277 ДПЖ. В. е кандидатствала с 10 животински единици ЕПЖ и 41,55 животински единици ДПЖ. Същият брой животни е описан и в Работен лист Животни, допустими за подпомагане по мярка 14. Към заявлението за подпомагане е приложено Удостоверение 101/36236 от 02.06.2020 г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - Пазарджик, за регистрация на животновъден обект 1045010117/4600-0652/, находящ се в гр. Велинград, местност Анезица - Връкьовица , с капацитет за 50 бр. ЕПЖ и 710 бр. ДПЖ. Приложен е и договор за наем от 21.10.2016 г., сключен между С. И./наемодател/ и В./наемател/, за отдаване под наем на сграда да отглеждане на животни с площ от 5432,00 кв. м. и дворно място от 5000,00 кв. м. Видно от Становище ПЗ-2402/08.08.2020 г. на Българска агенция по безопасност на храните/БАБХ/ - Пазарджик, гореописаният животновъден обект разполага с налична подова площ и/или дворна площ, във връзка с изискванията на Наредба 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 Хуманно отношение към животните , както и че ползвателят спазва законоустановените изисквания по мярката. С Уведомително писмо изх. 07-165-6500/674 от 11.07.2023 г., издадено от Директора на ОД на ДФ Земеделие Пловдив, с което на В. е отказано подпомагане по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 г., като по дейност 14.1.1 Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ-0 лв.; за дейност 14.2.1 Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане за ДПЖ-0 лв. Като причини за отказа в уведомителното писмо е посочено, че към референтната дата 31.12.2022 г. бенефициентът не спазва изискванията за дейност за закрито, за които е поел ангажимент. Констатирана е по - малко площ в помещение и на двор в ЖО 1045010117/4600-0652/ за ЕПЖ и ДПЖ. В хода на съдебното производство е представена Справка от Интегрирана информационна система на БАБХ, видно от която към 31.12.2022 г. наличните в ЖО животни са: ДПЖ - 311 бр. и ЕПЖ - 15 бр. Представено е Становище ПЗ-3570/17.08.2023 г. от ОДБХ - Пазарджик, видно от което този ЖО разполага с помещение с площ 714 кв. м. и с двор с площ 1260 кв. м. В писмено становище административният орган е посочил, че референтната дата, към която се прави проверка на броя на отглежданите животни в стопанството и съответно каква площ е предоставена е 31.12.2022 г. Уточнено е, че ДФЗ е използвал данните от БАБХ, инкорпорирани в системата на фонда, съгласно които към 03.07.2023 г. В. е отглеждала 15 бр. ЕПЖ и 427 бр. ДПЖ, като именно въз основа на тези данни е постановен процесният административен акт. При извършване на проверка за законосъобразност на оспореното уведомително писмо с изх. 07-165-6500/674 от 11.07.2023 г. първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които кореспондират на събраните доказателства, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция и при условията на чл.221, ал.2 от АПК не следва да се преповтарят. Решението е обосновано - направените от административният съд правни изводи се базират на цялостния анализ на събраните доказателства. Съдебното решение е постановено при спазване на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че при заявени от В. за отглеждане на 10 ЕПЖ и 41,55 ДПЖ, установени от БАБХ към 31.12.2022 г. в животновъдния обект съответно 15 бр. ЕПЖ и 311 бр. ДПЖ, дадено становище на ОДБХ - Пазарджик, че ЖО разполага с налична подова площ и/или дворна площ, във връзка с изискванията на Наредба 4/08.08.2017 г., неясно остава защо административният орган е приел, че площта е недостатъчна за отглеждане на заявените ЖЕ. Буди недоумение обстоятелството, че изчисленията за необходима площ са направени от административния орган за следните отглеждани животни съответно 15 бр. ЕПЖ и 427 бр. ДПЖ, към 03.07.2023 г., вместо към референтната дата - 31.12.2022 г. и при брой на отглежданите животни към този момент 15 бр. ЕПЖ и 311 бр. ДПЖ. В обобщение - правилно Административен съд Пазарджик е приел, че административният акт е издаден в нарушение на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК- липса на изложени фактически и правни основания, т.е. не са посочени факти и обстоятелства, от които да следва констатация, че е налице хипотезата на чл.28, ал.1, т.4 от Наредба 4/08.08.2017 г. за прилагане на Мярка 14 Хуманно отношение към животните . Касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски от процесуалния представител на ответната страна на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, които са своевременно заявени с отговора по касационната жалба и следва да бъдат присъдени в поискания размер от 714,19 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение като бланково се преценява от настоящата касационна инстанция за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение