Решение № 7781 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10977/2018 г.

Решение № 7781 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10977/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса- Благоевград против решение № 1201 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 437/2018 г. Административен съд Благоевград, с което е отменено уведомително писмо изх. № 29-02-236/05.04.2018 г. на директора на РЗОК-Благоевград и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че лечебното заведение е следвало да извършва ежедневна проверка на здравноосигурителните права на пациентката. По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Ответникът– "МБАЛ Пулс"АД чрез пълномощника си адвокат Е. Щерева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отменил уведомително писмо изх. № 29-02-236/05.04.2018 г. на директора на РЗОК-Благоевград, с което "МБАЛ Пулс"АД - изпълнител на болнична медицинска помощ е уведомено, че случая по КП № Р 181 за ИЗ № 2241/2018 г. и ЕГН [ЕГН] няма да бъде заплатен на лечебното заведение. Съдът е приел, че нормата на чл. 344, ал. 1, т. 2 от НРД за 2017 г. не задължава болничното заведение да проверява ежедневно дали хоспитализирането лице е с прекъснати здравноосигурителни права. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че здравноосигуреното лице/ЗОЛ/ В. Семова, [ЕГН] е приета в "МБАЛ Пулс"АД, в отделението по хирургия на болницата по клинична пътека /КП/ № 181 [наименование на интервенцията] на 26.02.2018 г. При приемането е установено, че лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права, което е дало основание на лечебното заведение да отчете към РЗОК – Благоевград оказаната болнична помощ. При обработката на подадените през м. 02. 2018 г. ежедневни отчети е установено, че към датата на изписването лицето е с прекъснати здравноосигурителни права и РЗОК е отхвърлила заплащането на оказаната болнична помощ. Подадено е възражение от болничното заведение и това възражение е разгледано от комисия, назначена със Заповед № 18-41/10.07.2017 г. на директора на РЗОК – Благоевград, на проведено на 15.03.2018 г. заседание. Съставен е протокол, в който е посочено, че ЗОЛ е хоспитализирано на 26.02.2018 г. и дехоспитализирано на 28.02.2018 г. Към датата на хоспитализиране е било с непрекъснати здравноосигурителни вноски, но към момента на дехоспитализирането- 28.02.2018 г. е било с прекъснати здравноосигурителни вноски. От 08.03.2018 г. лицето отново е с непрекъснати здравноосигурителни права включително и към момента 15.03.2018 г. На основание на този протокол директорът на РЗОК – Благоевград е изпратил писмо изх. № 29-02-236/05.04.2018 г., с което е уведомил болничното заведение, че случаят по КП № Р181 за ИЗ № 2241/2018 г. и [ЕГН] няма да бъде заплатен на лечебното заведение. Като мотиви са изложени установените по-горе факти. Отказът е направен на основание чл. 344 от НРД за 2017 г., като е посочено, че към датата на дехоспитализацията лицето вече е с прекъснати здравноосигурителни права и не са представени документи, удостоверяващи възстановяването на правата до датата на дехоспитализация, каквото е изискването на чл. 344, ал. 1, т. 2 от НРД 2017 г. За да отмени атакуваното писмо първоинстанционният съд правилно е приел, че болничното заведение не следва да проверява ежедневно при престоя на едно лице в болничното заведение, дали вече не е с прекъснати здравноосигурителни права. В случая не е налице нарушение разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 2 от НРД за медицинските дейности за 2017 г. Разпоредбата изисква при хоспитализирането лицето да е с непрекъснати здравноосигурителни права, или да ги възстанови до датата на дехоспитализацията/ ако е хоспитализирано при прекъснати здравноосигурителни права/. Настоящия случай не попада в нито една от посочените хипотези. Пациентката В. Семова към момента на хоспитализацията е била с непрекъснати здравноосигурителни права и същите са прекъснати в последния ден на лечението й в болницата -28.02.2018 г. Цитираната разпоредба не създава задължение за ежедневна проверка на здравноосигурителните права на едно лице по време на престоя му в здравното заведение, както правилно е приел административният съд. Освен това в настоящия случай прекъсването на здравноосигурителните права на Семова по време на лечението й е по вина на работодателя- "Маунтин Мениджмънт"ООД. В този случай е налице хипотезата на чл. 109, ал. 4 от ЗЗО, съгласно който, когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. С оглед на изложеното не е налице фактическо и правно основание за отказ от заплащане на здравното заведение на извършените медицински дейности- хирургическа интервенция по КП № Р181 за ИЗ № 2241/2018 г. Не са налице твърдените касационни основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника по касационната жалба за заплащането на разноски е основателно. Страната е представила доказателства за сторените такива в размер на 500, 00/петстотин/ лева, както и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,