Решение № 6211 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на иновациите и растежа против решение 324 от 06.01.2025 г., постановено по адм. д. 709/2024 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която е отменена заповед ЧР-МИР-2/03.01.2024 г., в частта й по т. 2. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменитени основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът С. В. П., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С решението, в обжалваната му част, Административен съд София град, отменя заповед ЧР-МИР-2/03.01.2024 г. на министъра на иновациите и растежа, в частта й, с която е прекратено служебното правоотношение на С. В. П. на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 ЗДСл. - държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. С обжалваната, пред първоинстанционния съд, заповед органът по назначаването възстановява С. П. на длъжността, заемана до прекратяване на служебното му правоотношение във връзка с влязло в сила съдебно решение за отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителя и на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 ЗДСл прекратява служебното правоотношение на С. П. поради неспазване на условията на чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението 03.01.2024г., тъй като служителят е в служебни правоотношения с министерството на културата и заема длъжността началник отдел в дирекция международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности. От събраните по делото доказателства е установено, че със заповед от 12.04.2021 г. на председателя на Държавна агенция научни изследвания и иновации С. П. е назначен на длъжност директор на дирекция Инструменти и мрежи. Впоследствие агенцията е закрита и нейн правоприемник е министерството на иновациите и растежа. Със заповед ЧР-МИР-218/ 01.03.2022 г. министърът на иновациите и растежа прекратява служебното правоотношение с П. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. поради съкращаване на длъжността. Тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение на 15.12.2023 г. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед държавният служител е възстановен на заеманата до прекратяване на служебното му правоотношение длъжност и със същата заповед служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 ЗДСл. , тъй като П. към датата на издаване на заповедта е в служебни правоотношения с министерството на културата. При тези факти изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, е правилен. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба (чл.7, ал.1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 ЗДСл). В случаите, когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал.1, т. 7 ЗДСл). В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на цитираните разпоредби не са осъществени, тъй като към момента на възникване на служебното правоотношение през 2021 г. С. П. отговаря на изискванията за заемане на длъжността директор на дирекция Инструменти и мрежи, като доказателства в обратния смисъл по делото не са ангажирани. С отмяната на предходната заповед за прекратяване на правоотношението и възстановяване на служителя на заеманата длъжност, се счита, че служебното правоотношение не е прекъсвано. Следователно с възстановяване на служителя на длъжността не възниква ново правоотношение, а съществувалото преди уволнението се запазва. След като при назначаването на служителя всички условия на чл. 7, ал. 2 ЗДСл са спазени, включително и тези, предвидени в т. 7, то не е осъществено и материалноправното основание на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение на С. П.. Изискванията на чл. 107, ал.1, т. 7 ЗДСл са кумулативни (нарушението следва да бъде допуснато при назначаването на служителя и да съществува към момента на прекратяване на правоотношението), поради което отсъствието на всяко от посочените в текста условия е основание да се приеме, че административният акт е издаден в противоречие със закона. Ето защо като достига до заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед и на това основание отменя оспорения административен акт, съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Фактът, че със заповед от 13.03.2025 г. С. П. е назначен за държавен служител в министерството на иновациите и растежа е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. Твърдението на касатора, че предвид посочената заповед за служителя е отпаднал правният интерес от оспорване на предходната е неоснователно, тъй като оспорената заповед не е оттеглена в срока и по реда предвиден в закона. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди министерство на иновациите и растежа да заплати на С. В. П. сумата 1200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,