Решение № 11613 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13623/2014 г.

Решение № 11613 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13623/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс, образувано по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите -Бургас срещу решение № 1440/19.08.2014 г. по адм. д. № 848/2014 г. на Административен съд-Бургас, с което е отменен мълчаливият отказ да се произнесе по искане с вх. № 1136/17.02.2014 г., подадено от Албена Олегова Сиракова за преценка необходимостта от оценка въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение: изработване на ПУП-ПРЗ за УПИ III в кв. 112 по плана на гр. Ахтопол, предвиждащо разделянето на два самостоятелни УПИ, съответстващи на двата поземлени имота-00878.503.792 и 000878.503.793. преписката е изпратена на директора на РИОСВ-Бургас за разглеждането й. Изложени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по жалбата-Албена Олегова Сиракова чрез адв. Георгиева оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че е налице надлежно сезиране на компетентния административен орган от страна на възложителя Сиракова за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционното предложение, поради което директорът на РИОСВ-Бургас е следвало да се произнесе с изричен акт, и оспорения в срок мълчалив отказ на органа е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което налага отмяната му на основание чл. 146, т. 3 АПК. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за разглеждането на жалбата на Сиракова от първоинстанционния съд при липса на абсолютната процесуална предпоставка-правен интерес от обжалването на мълчаливия отказ. Не се споделят твърденията в касационната жалба, че Сиракова не е "възложител" на инвестиционното предложение. Разпоредбата на § 1, т. 20 от ДР на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) определя като "възложител на инвестиционно предложение" обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или административен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение. Възможността за иницииране или кандидатстване за одобряване на инвестиционно предложение е свързана с преценка за наличието на право на собственост или право на строеж на конкретното лице възложител. В разглеждания случай представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот легитимира Сиракова като собственик на имота, предмет на инвестиционното предложение. Няма доказателства за обявяването му за нищожен по съответния ред, поради което твърденията в тази насока от касатора са ирелевантни за преценката за качеството "възложител" на Албена Сиракова. По същество основателно е прието, че мълчаливият отказ на директора на околната среда и водите да се произнесе по уведомление № 1136/17.02.2014 г., подадено от Сиракова е незаконосъобразен, тъй като чл. 93, ал. 5 от ЗООС задължава компетентният орган да се произнесе с мотивирано решение, в едномесечен срок от внасяне на искането. Изложените в касационната жалба подробни възражения срещу съдебния акт, основани на местоположението на процесните недвижими имоти, предмет на инвестиционния проект, на заповедите на министъра на околната среда и водите и на министъра на регионалното развитие и благоустройството за спиране на реализацията на ОУП на община Царево и провеждането на нова процедура по изменението му, и обосноваващи предполагаемите съображения на органа за мълчанието му, не могат да санират мълчаливия отказ, а е следвало да бъдат обсъдени в нарочен административен акт, както изискват специалните разпоредби на ЗООС в конкретния казус. По изложените съображения настоящият състав на ВАС, намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания, при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, се установява, че решението е допустимо, в съответствие с материалния закон и следва да бъде потвърдено с настоящото решение. Предвид изхода на съдебния спор Регионална дирекция по околната среда и водите следва да бъде осъдена да заплати на Албена Олегова Сиракова сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение