Решение № 12161 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8543/2012 г.

Решение № 12161 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8543/2012 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 145 във вр. с чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 и във вр. с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 11 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Образувано е по жалба на "Софийска вода" АД със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № БП-06/29.05.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). По подробно изложени в жалбата съображения за нарушения на специалната процедура по издаване на административни актове за одобряване на бизнес планове на ВиК оператори съгласно Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), т. е. нарушения на процесуалния закон, както и на материалния закон - чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 ЗРВКУ, и за несъответствие с целта на закона се моли обжалваното решение да се отмени и преписката да се върне на комисията по реда на чл. 173, ал. 2, пр. 3 АПК за преценка и произнасяне по съответствията на актуализирания бизнес план с изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗРВКУ, както и за даване на допълнителни указания за преработка на бизнес плана в случай на необходимост от това. В съдебно заседание процесуалните представители - адв. Ганева и адв. Ангелова, поддържат жалбата и заявяват, че административният орган, действащ при обвързана компетентност, е бил задължен да уточни на кои точно условия по чл. 11, ал. 1 от закона не отговаря бизнес планът, което е липса на мотиви за постановения отказ. Също така считат, че само като се сравняват прогнозни показатели, няма начин да няма разлики между тях, освен което ДКЕВР няма правомощия да съобразява разпоредби и изисквания, които са извън посочените в чл. 11 във вр. с чл. 9, ал. 2 ЗРВКУ, и в този смисъл цитираните норми за измерванията са неотносими към одобряването на бизнес плана. Ответникът - ДКЕВР, чрез юрк. Велчева оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли. Счита, че мотивите са ясни и достатъчно подробни, като на ВиК оператора са давани указания за съответни изменения на бизнес плана, които не са изпълнени нито по срок, нито по същество, и по тази причина се е стигнало до постановения отказ. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Върховният административен съд, като съобрази становищата на страните, приетите доказателствата по преписката и провери законосъобразността на административния акт, приема следното: С обжалваното решение, издадено на основание чл. 11, ал. 1 от ЗРВКУ, ДКЕВР е отказала да одобри актуализирания бизнес план за периода 2009 - 2013 г. на "Софийска вода" АД. Самият бизнес план за развитие на дейността на дружеството за периода 2009-2013 г. е бил одобрен с решение № БП-008/9.10.2008 г. на ДКЕВР. Процесното решение е резултат на друго решение - № Ц-04/31.01.2011 г., на комисията, с което, считано от 1.02.2011 г., са били утвърдени цени без ДДС и ценообразуващи елементи за услугите доставяне на вода, отвеждане на отпадъчните води и пречистването им на "Софийска вода" АД за третия ценови период от петгодишния регулаторен период, като на дружеството е указано в срок до 30.04.2011 г. да внесе в ДКЕВР преработен бизнес план за актуализирана инвестиционна програма. Даването на това указание е направено с оглед възможността на оператора да направи допълнителни инвестиции над предвидените в одобрения му бизнес план за оставащия период от регулаторния период. В изпълнение на това и в съответствие с изискванията на чл. 10 от ЗРВКУ "Софийска вода" АД на 4.07.2011 г. е представило актуализиран бизнес план за развитието му за периода 2011 - 2013 г. След като е констатирала, че актуализираният бизнес план е разработен в непълно съответствие с изискванията на ЗРВКУ, Наредбата и Указанията за формата и съдържанието на информацията за изготвяне на 5-годишен бизнес план за развитие на дейността на ВиК операторите, комисията е върнала преписката на дружеството за допълнително проучване и е дала задължителни указания, в съответствие с които дружеството да внесе за одобряване в ДКЕВР преработен актуализиран бизнес план за периода 2011-2013 г. в срок до 31.01.2012 г. В изпълнение на указанията на 19.03.2012 г. дружеството е представило актуализирания си бизнес план за периода 2011 - 2013 г., след прегледа на който ДКЕВР (работна група) е установила, че представената информация отново не удовлетворява изискванията на ЗРВКУ и на наредбата, и отново е поискано от заявителя да представи в 7-дневен срок допълнително информация, както и да коригира и обоснове съответните несъответствия на информацията и да представи допълнителна информация и коригираните справки, от което комисията е извела изводите си за това, че представеният актуализиран бизнес план за 2009-2013 г. не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗРВКУ, и в този смисъл е постановила обжалвания отказ. Обжалваното решение на ДКЕВР е незаконосъобразно. Доколкото се касае до внесено от дружеството заявление само за актуализиране на одобрен вече за периода 2009 - 2013 г. бизнес план за развитие дейността му, т. е. касае се до заявление само за оставащия период от регулаторния период (само за трети ценови период 2011 - 2013 г.), ДКЕВР, действаща в условията на обвързана администрация, в отказа си от 29.05.2012 г. да одобри актуализирания бизнес план на дружеството не е изложила ясно мотиви кои точно от изчерпателно изброените в чл. 11, ал. 1 ЗРВКУ изисквания (общо 4 на брой) за одобряване на актуализирания план не са спазени. Отказът в диспозитива на обжалваното решение се отнася до целия регулаторен период 2009 - 2013 г. (който е вече одобрен), въпреки че, както се посочи, заявлението на дружеството за актуализиране на бизнес плана е само за оставащия период от общо петгодишния регулаторен период. Административният орган, без да изложи ясни мотиви, се е задоволил да посочи само, че актуализираният бизнес план е разработен в непълно съответствие с изискванията на ЗРВКУ, Наредбата за дългосрочните нива и Указанията за формата и съдържанието на информацията, необходима за изготвяне на петгодишен бизнес план за развитието на дейността на ВиК операторите, но в обжалваното решение, което безспорно не се отнася до целия петгодишен план, а само за третия ценови период, не е посочено кои са тези несъответствия. Внесеното заявление от дружеството е за утвърждаване/изменение на цени на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни на потребителите от "Софийска вода" АД, именно във връзка с одобрен вече план с решение от 9.10.2008 г. При това ДКЕВР може да откаже одобряване на предложения актуализиран бизнес план, но само ако не са спазени изчерпателните изисквания на чл. 11, ал. 1 от закона. В случая, макар и в обжалваното решение да са изписани данни по подадени и фактурирани водни количества - по отношение на водоснабдителната система и по отношение на вода с непитейни качества, то на практика не са изложени ясни мотиви за непълното съответствие с изискванията на ЗРВКУ, нито пък е посочено кои точно от четирите императивни изисквания на чл. 11, ал. 1 от закона не са спазени. Или от обжалваното решение не става ясно коя част от годишните целеви нива на показателите за качество не са разработени с оглед бъдещо постигане на дългосрочни нива на показателите по чл. 9, ал. 2 от закона, при положение че в случая се касае не до дългосрочен план, а само до част от такъв план - актуализиране за един период от около 2 години, и то към датата на постановяване на решението. Освен това не става ясно, защото липсват мотиви, несъответствието до коя част на предложения за актуализиране бизнес план се отнася - до техническата или до икономическата част, както изисква чл. 10 от ЗРВКУ. Всичко това води до извод, че в решението липсва ясно фактическо основание, свързано с общо посоченото правно основание за издаване на акта, респ. липсват мотиви в това отношение, което е нарушение на императивното правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за форма на ИАА, което пък се отразява на съдебния контрол за преценка на законосъобразността на акта. Това само по себе си е достатъчно съществено нарушение на изискването за законосъобразност на акта, което винаги налага неговата отмяна. Тъй като въпросът е предоставен на преценката на административния орган и естеството на акта не позволява решаването по същество от съда, то преписката следва да се изпрати на органа - ДКЕВР, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, които в случая се свеждат до излагане на ясни мотиви (фактическо основание) от ДКЕВР за изчерпателно визираните в чл. 11 ЗРВКУ фактически несъответствия на предложения за актуализиране бизнес план за оставащия регулаторен период - до 2013 г., а не до целия петгодишен период, респ. да се съобразят конкретните параметри или липсата на такива в предложения за одобрение актуализиран бизнес план при постановяване на решението. Водим от горното и на основание чл. 172 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,