Решение № 6483 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2013 г.

Решение № 6483 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" София - област против решение № 1074/27.12.2012 г. по адм. дело № 818/2012 г. на Административен съд София - област, с което е отменено решение № МИ-03-19377#2/3.09.2012 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 380208/14.03.2012 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба, Величко Андреев Цветков, от гр. Своге счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, а предвид чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Удостоверените с трудовата книжка на заявителя обстоятелства следва да бъдат ценени, тъй като към момента на издаването и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (ДВ, бр. 20/1968) не е била действащ (приложим) нормативен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С разпореждане № 380208/14.03.2012 г. ръководителят на отдел "ПО" при ТП на НОИ София - област е отказал да преизчисли отпуснатата на Величко Андреев Цветков, от гр. Своге лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приел е, че с представената му трудова книжка претендирания за преизчислението осигурителен стаж за периодите от 19.01.1960 г. - до 6.03.1961 г. в ДМСУ "Минстрой" и от 15.03.1961 г. - до 8.08.1963 г. в "Пренос - превоз" гр. Своге не е надлежно доказан. Основанията за този извод произтичат от ненадлежното оформяне на трудовата книжка на заявителя. Записът за процесните периоди не съдържа едновременно подписи на ръководителя и отговорния счетоводител на организациите - работодатели и поставения печат с изискуемите реквизити по приключване на съответния трудов период е останал непопълнен. С решение № МИ-03-19377/3.09.2012 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" София - област е потвърдил оспорения пред него индивидуален административен акт. Посочил е, че законосъобразно длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че спорният осигурителен стаж не е доказан с изискуемия по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж документ. Приел е, че представената трудова книжка не представлява годно доказателство, тъй като не съдържа задължителния реквизит по чл. 349, ал. 1 от КТ - продължителност на времето, което се признава за трудов стаж. В нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж продължителността на трудовия стаж, придобит от заявителя, не е записана с цифри и думи и не е подписана от главния счетоводител и от представителя на работодателя, който полага и печата си. Отменяйки актовете на пенсионните органи, съдът е приел, че трудовата книжка е оформена съобразно действащата към него момент Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж (ДВ, бр. 20/1968 г.) и Наредбата за трудовите книжки и Инструкцията за прилагането й (Изв., бр. 26 от 31.03.1953 г.). Посочил е, че извършените вписвания удостоверяват по официален начин наличието на трудово правоотношение, продължителността му и изпълняваната работа и тези данни са достатъчни за пенсионните органи за преизчисляване на отпуснатата пенсия. Настоящият състав на Върховния административен съд приема за правилно съдебното решение по неговия резултат, макар и част от направените изводи, до които е достигнал административния съд да са спорни. Безспорно е, че доказателствената сила на трудовата книжка не може да бъде оборвана въз основа на несъществуващи към момента на издаването и оформянето и изисквания за реквизити. В този смисъл позоваването от пенсионните органи на КТ (1986 г.) и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (1993 г.) е довело до неточно издирване и прилагане на материалноправните разпоредби досежно този спорен въпрос и е обосновало незаконосъобразност на оспорените актове. Частично необоснован е изводът на съда, че при условията на непопълнени реквизити трудовата книжка в качеството си на официален писмен документ е годно доказателство по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Както пенсионните органи, така и административния съд не са обсъдили релевантните факти във връзка с действието на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (1993 г.), съгласно която редовните вписвания в трудовите книжки за трудов стаж, придобит до 1 юли 1960 г. служат за установяване на трудовия стаж за това време, независимо, че не са оформени по начина, посочен в чл. 6, ал. 1. Не са изследвани и издирени относимите за случая разпоредби от Наредбата за трудовите книжки и Инструкцията за прилагането и (Изв., бр. 26/31.03.1953 г.). Не е отчетено точно действието на нормите на Инструкция № 2492/1968 г. и действалите преди нея. По изложените съображения съдебното решение, с което административната преписка е върната на пенсионните органи за решаване въпроса по същество е правилно по своя резултат, но наред с дадените указания от първоинстанционния съд органите на НОИ следва да съобразят и настоящите при издирването и прилагането на материалноправните разпоредби. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока възлизат на сумата от 200.00 лева, заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,