Решение № 12854 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10174/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Л. 15 ЕООД, чрез пълномощник адвокат Д. Табурова, против решение 2326 от 12.07.2024 г., постановено по адм. дело 363/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против решение 10/04/1/0/02568/4/01/04/02 от 12.01.2024 г. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон и при неправилно приложение на съдопроизводствените правила основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му. Прави се искане за присъждане на разноски, по приложен списък. Ответникът заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Я. Кънчев, с представена молба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че не са налице касационни основания, налагащи отмяна на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Л. 15 ЕООД против решение 10/04/1/0/02568/4/01/04/02 от 12.01.2024 г. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е определена финансова корекция в размер на 137 231,26 лв. За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението е издаденo от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е мотивирал извод, че същото е издадено при правилно приложен материален закон спрямо наложената корекция на предоставената БФП по причина нередност относно неизпълнение на параметрите за устойчива (постоянна) заетост на проекта. Административен съд Благоевград е приел, че договорените между страните параметри за устойчива заетост на проекта, дали повод на административния орган за частична отмяна на финансовата подкрепа на проекта, правилно са определени като одобрен индикатор по см. на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗЕСУФСУ. Определил е неизпълнението на одобрените индикатори, като нередност по см. на чл. чл.1, § 2 от Регламент 2988/95 във вр. с чл. 56 от Регламент 1306/2013. Прието и, че след като фактическите констатации на ДФЗ, поставени като аргумент за извода за неизпълнение на проекта по отношение на индикатора устойчива заетост, се установяват от доказателствата по делото, то същите са съответни и на приложения от органа ред по чл. 9, ал. 1 от Правилата във вр. IV-та група, пр. първо от Пр. на Правилата за определяне размера на финансовата корекция. За основателно е определено възражението на жалбоподателя, че в решението за налагане на финансова корекция едновременно се цитират като приложени чл. 6 и чл. 9 от Правилата, но доколкото в него ясно и подробно е обосновано с конкретни изчисления приложимостта на чл. 9 от Правилата, то позоваването на чл. 6 очевидно е технически пропуск, който не внася съмнение за действително приложения ред за определяне на финансовата корекция. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав счита за неоснователни доводите на касатора, че първоинстанционният съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в несъбиране на доказателства, поискани от страната, а именно ответникът да бъде задължен да представи справка за минималния брой точки, които са присъдени на заявления за подпомагане, свързани с брой разкрити работни места по процесната мярка в рамките на същия бюджет. Действително Административен съд Благоевград е оставил без уважение гореописаното искане на жалбоподателя, но в случая с оглед основанието, послужило на административния орган да издаде решението за налагане на финансова корекция, не може да се обоснове извод, че чрез представянето на поисканата справка могат да се установят факти от правно значение за законосъобразността на акта. В случая действителните факти от значение за спора са изяснени обективно и пълно в резултат на приетите по делото и ценени по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК доказателства. При правилно установена фактическата обстановка по спора, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Съгласно одобрения бизнес план, финансираният проект следва да бъде реализиран чрез инвестиции в оградни, поливни и защитни съоръжения на територията на съществуваща ябълкова градина и пренасаждане и попълване на градината. Целта на проекта е развиване на ефективно и модерно земеделие, подобряване цялостната дейност на стопанството, повишаване конкурентоспособността и енергийната му ефективност. Изрично посочена цел на проекта е след реализацията на проекта да бъдат допълнително назначени 11 работника спрямо 1 такъв към момента на кандидатстване. В таблица 8 от одобрения бизнес план са заложени нива на заетост от 11 заети на годишна база лица като производствен персонал, считано от първата година на отчетния период. В случая установеното от административния орган неизпълнение на показателите за заетост (в периода от октомври 2021 г. до септември 2022 г. средната заетост е била 6,91 бр. наети лица, а за периода октомври 2022 г. до юни 2023 г. 7,85 бр. наети лица, установени съгласно регистъра за осигурените лица на НАП) правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 13 във вр. с Пр. 2 от Договора. Противно на изложеното от касационния жалбоподател съдът правилно е ценил съдържанието на представената от самия жалбоподател Справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори за период от 29.09.2021 г. до 07.05.2024 г., издадена от ТД на НАП София. От нея е видно, че дружеството не е реализирало постоянна годишна заетост за 11 наети лица. Според константната практика на Върховния административен съд неизпълнението на показателите в бизнес плана (по отношение заетост) представлява неизпълнение на индикатори по ЗУСЕФСУ, което обуславя и издаването на решение за налагане на финансова корекция. Доводите на касационния жалбоподател в обратна насока са неоснователни. Обосновани са мотивите на съда и по отношение на определения размер на финансовата корекция. Предвид на това административният съд, като е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски е неоснователно. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това Л. 15 ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,