Решение № 2541 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9009/2010 г.

Решение № 2541 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9009/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Св. Аврамов - Директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 805/16.04.2010 г. на Варненския административен съд (ВАДмС), Първо отделение, VII състав, поправено по адм. д. № 3505 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е постановено следното:

1. Прогласен е за нищожен РА № 270900262/01.10.2009 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - Шумен, в частта потвърдена с решение № 719 - А/04.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на "Ризов" ООД, ЕИК 837081221, гр. Шумен, ул. "Ришки проход", № 72, в резултат на отказано право на данъчен кредит по доставки от "Титан комерс" ЕООД са определени задължения по ЗДДС за внасяне за д. п. м. 05.2007 г. главница 28 842,64 лв. и лихви 9 082,50 лв. и за д. п. м. 06.2007 г. главница 39 706,14 лв. и лихви 12 168,35 лева.

1. Отменен е по жалба на "Ризов" ООД РА, в частта потвърдена с решение на Д "ОУИ" - гр. Варна, с която по реда на чл. 177 ЗДДС е ангажирана солидарната отговорност на дружеството за задължения на доставчици и в размер, както следва: за задължения на "АГРОМИТ 3" ЕООД общо в размер на 432 443,29 лв., от които за м. 06.2007 г. в размер на 246 524,27 лв. и за м. 07.2007 г. в размер на 185 919,02 лв.; за задължения на "АГРОГРУП 77" ЕООД общо в размер на 125 837,12 лв., от които за м. 06.2007 г. в размер на 24 500 лв., за м. 07.2007 г. в размер на 1 337,12 лв., за м. 08.2007 г. в размер на 100 000 лв.; за задължения на "СКАЛАР" ЕООД общо в размер на 263 385,90 лв., от които за м. 06.2007 г. в размер на 255 548,08 лв. и за м. 07.2007 г. в размер на 7 837,82 лв.; за задължения на "КАЙБИЛД" ЕООД общо в размер на 122 980 лева за м. 08.2007 г. В полза на "Ризов" ООД са присъдени разноски в размер на 50 лева.

В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че липсва идентичност между АПВ и РА, те са различни по своята правна същност и предназначение. Поради това няма основание за същия период, за който вече има издаден АПВ да се възлага издаването на РА по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Тези изводи следва да се подкрепят от последните изменения на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Оттук се извежда аргумента, че решението на ВАДмС в тази част е неправилно, защото РА не е нищожен.

Ревизионното производство на "Ризов" ООД е било спряно за да се извършат ревизии на предходните доставчици. След приключването им е установено наличието на едно от условията по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДДС - дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от които и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид. При прилагане на института на солидарната отговорност следва да се имат предвид принципните положения, залегнали в основата на тази обособена за данъчното законодателство правна уредба, както и да бъдат съобразявани смисъла и целта й като защитна клауза срещу злоупотребите с данъка върху добавената стойност, тъй като в ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. не съществуват норми като чл. 65, ал. 4 и сл. от ЗДДС, в сила до 31.12.2006 г.. Тези основни принципни положения могат и следва да се извлекат от практиката на СЕО, като се държи и особена сметка за спазване на принципите на пропорционалност и правна сигурност, включително защита на добросъвестно задължени лица.

При сделките между "Ризов" ООД, "АГРОГРУП 77" ЕООД и "КАЙБИЛД" ЕООД е налице частична симулация. За доставките от "КАЙБИЛД" ЕООД не се потвърждава произхода на стоката - слънчоглед, за доставките от "Скалар" ЕООД, предходните доставчици нямат зърнохранилища, складови бази, транспортни средства и персонал. Фактурите по предходните доставки на тези от "АГРОГРУП 77" ЕООД са в противоречие с търговската логика. За доставките от "Агромит 3" ЕООД са представени товарителници без издадени фактури от превозвачите, посочени в тях, тоест задълженото лице е участвало в съставяне на придружителните документи - товарителници. Видно е също така от товарителниците, че за превозвачите липсват удостоверения за издадени лицензи за обществен превоз на товари. Тези факти е следвало да бъдат обсъдени и съобразени от първоинстанционния съд. При наличието на абсолютна симулация, на ревизираното лице трябва да се откаже от съда правото на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

Липсата на корекция в начисления от предходните доставчици данък е без значение за резултата по делото в предвид нормата на чл. 85 ЗДДС. В случая е установено, че предходните доставчици не са действащи предприятия, нямат активи, натрупали са огромни обороти. Д "ОУИ" е предприела всички възможни действия за събиране на установените с РА задължения от другите доставчици, но те нямат активи и липсват лица за контакти с тях. Това означава, че са налице обстоятелства по чл. 177, ал. 6 ЗДДС за реализиране отговорността на "Ризов" ООД.

Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Ризов" АД я е оспорил с доводи, изложени в подробни писмени бележки от адв. И. Марцолова и поддържани в съдебно заседание. Позовава се на идентична практика на ВАС, постановена в решение № 10273/29.07.2010 г. по адм. д. № 11247/09 г. на I отделение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като е правилен първоинстанционния извод за липсата на материална компетентност за издателя на РА. Не са налице предпоставките по чл. 177, ал. 1, вр. с ал. 2 и с ал. 3 ЗДДС за ангажиране солидарната отговорност на "Ризов" ООД.

Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка, по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В производството по адм. д. № 3505/09 г. административният съд е установил следното:

Ревизията на "Ризов" ООД е възложена със ЗВР № 547/26.07.2007 г. и обхваща задълженията по ЗДДС за периода 01.03.2006 г. до 30.06.2007 г. Със ЗВР № 698/27.09.07 г. срокът за извършването й е изменен до 26.10.07 г. и в обхвата са включени д. п. м. 07, м. 08.2007 г. Със ЗВР № 768/26.10.07 г. срокът е изменен до 01.11.2007 г. Заповедите са издадени от Д. Йорданова в качеството на н - к сектор ДОК при ТД на НАП - Шумен. Последвали са нови удължавания на срока за извършване на ревизията. Със заповед № 800003/26.05.08 г. ревизионното производство е спряно след което е възобновено със заповед № 900262/13.07.09 г.

През д. п. м. 06.07 г. "Ризов" ООД е упражнило правото на данъчен кредит по 11 бр. фактури, издадени от "Агромит 3" ЕООД с предмет слънчоглед, рапица, ечемик, а през д. п. м. 07.07 г. е упражнило правото на данъчен кредит по 6 бр. фактури, издадено от същия доставчик с предмет рапица, пшеница и ечемик. Извършени са насрещни проверки на прекия доставчик и на предходният - ДЗЗД "К ВЕН Б". Относно "ПХГ ДИНАМИК" ЕООД е направена проверка в информационния масив на НАП. На прекият доставчик "Агромит 3" ЕООД е направена ревизия по чл. 122 ДОПК, приключила с издаване на РА № 03801376/02.10.2008 г. С акта е отказан целия размер на ползвания данъчен кредит и е определен ДДС за внасяне. Въпреки това за д. п. м. 06.07 г. няма корекция на данъчната основа и начисления данък. Според данните от неговия баланс, дружеството не притежава ДМА и има задължения към доставчици.

"Ризов" ООД е упражнило правото на данъчен кредит по доставки от "АГРОГРУП 77" ЕООД за д. п. м. 06.07 г. с предмет рапица, ечемик. На доставчика са извършени насрещни проверки. На предходния доставчик "Желев" ЕООД са направени насрещна проверка и ревизия по чл. 122 ДОПК. На основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказан целия размер на ползвания данъчен кредит по доставки от "Арлекино" ЕООД и е установен ДДС за внасяне. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС. На прекият доставчик "АГРОГРУП 77" ЕООД също е извършена ревизия по ЗДДС, приключила с издаване на РА № 030003023/18.03.08 г., като относно д. п. м. 06. и м. 07. 07 г. не са констатирани основания за корекция на начисления данък.

През м. 06.2007 г. "Ризов" ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по 13 бр. фактури, издадени от "Скалар" ЕООД с предмет слънчоглед, рапица, ечемик, царевица. На доставчика е извършена насрещна проверка при която е посочено, че предходни доставчици са "Мартрейд" ЕООД, "Агростил" ООД. На "Мартрейд" ЕООД са осъществени насрещна проверка и ревизия, приключила с издаване на РА № 2000802226/10.11.08 г. На основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 6 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит. На прекия доставчик "Скалар" ЕООД е извършена ревизия за периода от 01.06. до 30.09.07 г., приключила с РА № 240800595/01.12.2008 г.. Доставчикът е упражнил правото на данъчен кредит по доставките от "Мартрейд" ЕООД, чийто доставчик е "Итком" ЕООД. Въпреки това е посочено, че няма основание за корекция на начисления данък.

За д. п. м. 08.2007 г. "Ризов" ООД е упражнило правото на данъчен кредит по 6 бр. фактури, издадени от "КАЙБИЛД" ЕООД с предмет слънчоглед. На доставчика е направена насрещна проверка, при която е констатирано, че стоките са закупувани от частни земеделски производители. На "КАЙБИЛД" ЕООД е извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, приключила с издаване на РА № 030800719/22.07.08 г. На дружеството е отказано правото на данъчен кредит и е определен ДДС за внасяне. Не са констатирани обаче обстоятелства за корекция начисления данък.

Във връзка с приключилите ревизионни производства на доставчиците по веригата, приходните органи са извършили действия по събиране на установените данъчни задължения, като публичните изпълнители са предприели такива за принудителното събиране на сумите. Изпълнителните действия са описани на стр. 55 до 65 от РД - стр. 180 - 190 от данъчната преписка. Ангажирането на отговорността на "Ризов" ООД по чл. 177 ЗДДС е обосновано с факта, че извършените ревизии на предходните доставчици са имали за цел да установят и съберат данъчните им задължения.

В хода на ревизията на "Ризов" ООД са констатирани и основания за корекция на резултата за д. п. м. 05. и за м. 06.07 г., в резултат на отказано на основание чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 6 ЗДДС, право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Титан комерс" ЕООД.

На основание чл. 129 ДОПК е извършена проверка и е издаден АПВ № 1103/28.06.2007 г., с който е възстановен ДДС в размер на 118 527,04 лева. Издаден е и АПВ № 1399/13.08.07 г., с резултат възстановен ДДС в размер на 506 862,84 лева.

При така посочената фактическа обстановка административният съд е формулирал следните правни изводи:

Относно доставките от "Титан комерс" ООД: С цитираните АПВ за периоди м. 05 и м. 06.2007 г. приходните органи са признали, че на лицето трябва да се възстанови данък, формиран като резултат от начисления за периода ДДС и упражнения данъчен кредит, в т. ч. по процесните доставки. Актовете представляват стабилни административни актове до изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/07 г.) и същите следва да бъдат съобразени. В конкретния случай ЗВР са издадени от началник сектор "ДОК" при ТД на НАП вместо от компетентният съгласно чл. 134 ДОПК директор на ТД на НАП. Поради това РА в процесната част е прогласен за нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС, регистрираното лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Според ал. 2 солидарната отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК.

Съгласно ал. 3, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. Дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. Облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

За да се ангажира отговорността по чл. 177 ЗДДС не е необходимо да е получена конкретна облага от невнасяне на дължимия данък. Солидарна отговорност при условията на чл. 177, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС носи и предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък. Според принципа въведен в ал. 6, в случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира относно лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимия данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките, като този принцип се прилага и по отношение на предходните доставки.

Административният съд е анализирал допустимостта на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС в контекста на общностното право произнесено във връзка с преюдициално запитване относно тълкуване на чл. 21, § 3 и чл. 22, § 8 от Шеста директива 77/388/ ЕИО на Съвета от 17.05.1977 г.). ВАДмС е посочил в решението си, че по начина по който са формулирани условията за възникване на презумпцията за знание, е налице явно противоречие с принципите на пропорционалност и на правна сигурност. Да се презумира, че определено лице е било длъжно да знае, че данъка няма да бъде внесен от условието, че данъка не е ефективно внесен, е лишено от правна логика, тъй като условията, които предполагат знанието, следва да са били налице към момента на включване на сделките. При това положение, по начина по които е формулирано, първото условие за презумпцията по чл. 177, ал. 3 ЗДДС, прави практически невъзможно ДЗЛ да го обори - от обективната предпоставка, че данъкът не е внесен, се предполага, че лицето е било длъжно да знае, че данъка няма да бъде внесен.

Съгласно второто условие по чл. 177, ал. 3 ЗДДС, се предполага, че лицето е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, ако е изпълнено условието по чл. 177, ал. 3, т. 1 и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Привидните сделки са симулативни сделки. При тях има съзнателно несъответствие между воля и изявление, тъй като страните изначално не желаят да настъпят правните им последици. От гледна точка на ЗДДС, при сделки, сключени в условията на абсолютна симулация, не може изобщо да се поставя въпроса за солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС, тъй като на практика доставка изобщо няма. Това означава, че дори да има ефективно невнесен данък, същият би бил неправомерно начислен, което е основание не за ангажиране на солидарна отговорност на получателя, а основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит.

Привидност е възможна и при хипотеза на т. н. относителна симулация, при която страните сключват две сделки - прикрита и привидна, но се манифестира външно само привидната сделка, като в същото време страните са искали и са целели последиците на прикритата сделка.

Заобикаляне на закона има когато един нормативен акт забранява постигането на даден правен с определена сделка. Всички тези хипотези обаче предполагат неправомерно начислен данък, респективно неправомерно упражнено право на данъчен кредит. Ако се установи относителна симулация и се приложат правилата на прикрита сделка във всички случаи би се стигнало до корекции на начисления данък или на ползвания данъчен кредит. В този смисъл, след като в хода на ревизиите на доставчиците по веригата е признат начисления данък, изобщо не трябва да се поставя въпроса за солидарната отговорност. Недопустимо и в противоречие с принципа за правна сигурност е обстоятелствата, разгледани веднъж като предпоставки за признаване на право на данъчен кредит, впоследствие да се преразглеждат в производство по чл. 177 ЗДДС.

В първоинстанционното решение, съдържащо мотиви на 32 страници, е посочено и че практически солидарната отговорност може да се приложи относно прекия получател. Според съдът констатациите на приходните органи за всички извършени доставки по веригата са противоречиви. ВАДмС се е мотивирал още, че с признаване правото на данъчен кредит по доставките, извършени от "Агромит 3" ЕООД, "АГРОГРУП 77" ЕООД, "Скалар" ЕООД, "КАЙБИЛД" ЕООД, е призната и добросъвестността на получателя.

Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила:

По отношение прогласената нищожност на част от РА:

Безспорно е установено, че за два от ревизираните периоди, преди процесния РА, са издадени влезли в сила АПВ. Актовете са преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, която разпоредба няма обратно действие. Формирана е многобройна и преобладаваща съдебна практика според която в такава хипотеза действието на АПВ следва да бъде зачетено, тъй като същите са стабилни административни актове. С АПВ в полза на "Ризов" ООД са създадени права, свързани с възстановен ДДС. Изменението им е допустимо само при наличие на основанията по чл. 133 и по реда на чл. 134 ДОПК. В случая ЗВР е издадена от лице, заемащо длъжността началник сектор "ДОК" при ТД на НАП - Шумен, вместо от компетентния териториален данъчен директор. Това има за последица нищожност на РА в частта за тези периоди спрямо която са съставени АПВ.

По отношение отговорността на "Ризов" ООД по чл. 177 ЗДДС:

Фактите по делото са установени по гореописания начин и не се налага тяхното приповтаряне. "ризов" ООД е получател на стоки - пшеница, рапица, ечемик, слънчоглед по доставки, за които са издадени фактури от преките доставчици "Агромит 3" ЕООД, "АГРОГРУП 77" ЕООД, "Скалар" ЕООД, "КАЙБИЛД" ЕООД. Тези доставки са декларирани от "Ризов" ООД като такива с право на данъчен кредит, което е признато на дружеството. На преките и на предходните доставчици са направени насрещни проверки и са издадени ревизионни актове, отказващи правото на приспадане на данъчен кредит, в следствие непредставяне на оригинални документи. Същевременно по веригата не са извършени корекции на начисления данък.

В процесния РД са формулирани констатации, (описани на съответните страници на доклада, цитирани от първоинстанционният съд), според които с представените доказателства е установено, че данни за доставки на стоки има само между преките доставчици и "Ризов" ООД. Ревизионният доклад е приложение към оспорения РА, чийто констатации налагат извода, че приходните органи са приели за реално осъществени доставките от "Агромит 3" ЕООД, "АГРОГРУП 77" ЕООД, "КАЙБИЛД" ЕООД и "Скалар" ЕООД към "Ризов" ООД. Както се посочи по - горе, правото на данъчен кредит е отказано на преките доставчици и по веригата от предходни доставчици. Отказите са обосновани с непредставяне на изисканите документи и обяснения, тоест поради нереалност на доставките. Резултатът за съответните периоди е ДДС за внасяне от преките и от предходните доставчици.

Очевидно е, че след като извършените от "Агромит 3" ЕООД, "АГРОГРУП 77" ЕООД, "КАЙБИЛД" ЕООД и "Скалар" ЕООД доставки са приети за реални от приходният орган, е невъзможно да бъде обоснован извод, че в случая става въпрос за поредни доставки на една и съща стока, или за верига от доставки. Формалното съвпадение между страните и предмета на доставките, за които са издадени фактури от преките и от предходните доставчици не налага друг извод, включително за относителна симулация на сделките към "Ризов" ООД. Това е така, защото при ревизията на същото дружество, от една страна се признават реалните доставки от преките доставчици към "Ризов" ООД. От друга страна - при ревизиите на преките и на предходните доставчици се отрича реалността на доставките по тази верига. Очевидно е, че за да се признаят в процесното ревизионно производство доставките от преките доставчици към "Ризов" ООД е необходимо тези доставчици да са придобили преди това стоките от своите доставчици. В противен случай преките доставчици не би могло да прехвърлят правото на собственост върху стоките на "Ризов" ООД, респективно правото на данъчен кредит щеше да бъде отказано на "Ризов" ООД. Налага се извода, че на преките и на предходните доставчици е отказано правото на данъчен кредит във връзка с доставката на други стоки, (макар съвпадащи по вид и количество), различаващи се от стоките, доставени от "Агромит 3" ЕООД, "АГРОГРУП 77" ЕООД, "КАЙБИЛД" ЕООД и "Скалар" ЕООД на "Ризов" ООД. По този начин е изключено изпълнението на условието по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДДС. То предпоставя дължимия данък по ал. 1, който не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка, да е с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид.

Не е изпълнено и условието по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС, защото сделките между преките доставчици и "Ризов" ООД не са привидни. Според настоящият касационен състав във връзка с отговорността на "Ризов" ООД по чл. 177 ЗДДС правнорелевантна би била привидността на сделките по които цитираното дружество е получател на стоки, тоест доставките, извършени от преките доставчици. Възприемането в случая на противния извод, че изискването по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС се отнася до която и да е предходна доставка на същата стока би означавало, че се ангажира отговорността на "Ризов" ООД без каквото и да е участие от негова страна в действия, свързани с неправомерно ползване на данъчен кредит. Това разбиране противоречи на основните принципи на системата за облагане с ДДС и на практиката на СЕО, изразена в решение по съединени

Обосновани са първоинстанционните мотиви, че констатациите за нереалност на доставките са свързани с твърдяната от административния орган абсолютна симулация. При наличието обаче на такъв вид симулация не може да се поставя въпроса за отговорност по чл. 177 ЗДДС, а последицата за дружеството ще се изрази в отказ да му се признае правото на приспадане на данъчен кредит.

Основателно е възражението на пълномощника на дружеството, че административният съд не е нарушил нормата на чл. 160 ДОПК. Правомощието на съда, като инстанция по същество да реши спора, е свързано с възможността да бъде отказано правото на данъчен кредит на друго основание, различно от посоченото в РА. Недопустимо е обаче съдът с решението си да заменя особената солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС с отказ за признаване правото на данъчен кредит, още повече след като приходният орган сам е признал вече това право на "Ризов" ООД.

Настоящият състав на ВАС, I А отделение споделя мотивите на ВАДмС, изложени относно твърдението за наличие на относителна симулативност. Ако се приеме, че такава съществува в процесния казус, това означава да се приложат правилата за прикритата сделка, но по нито една от доставките до преките доставчици не е коригиран начисления ДДС.

Липсата на активи не представлява обстоятелство, предвидено в закона, за заместване хипотезата на неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит с друг вид отговорност по чл. 177 ЗДДС.

Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

С оглед на резултата по делото в полза на "Ризов" ООД трябва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 10 000 лева. Противната страна не е формулирала възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, а такава преценка съдът не може да извърши служебно.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основания чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение