Решение № 15476 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10921/2017 г.

Решение № 15476 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10921/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1/ Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, представлявана от председателя й, чрез пълномощник - юрисконсулт М. Б., против решение № 4102/3.04.2017 г. по адм. дело № 9287/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, с което е отменена т. 1 от Приложение № 3 към чл. 22 от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба / изм. Д. в. бр. 100 от 18.12.2015 г./; и 2/ Д. И. Д., от гр. С., против решение № 9319/13.07.2017 г. по адм. дело № 9287/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена молбата му за допълване на решение № 4102/3.04.2017 г. по адм. д. № 9287/2016 г. на ВАС, VII о., като неоснователна.

В касационната жалба на КРС се поддържа искане за отмяна на решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Към жалбата са приложени писмени доказателства.

В касационната жалба на Д. И. Д. се поддържа искане за отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане, като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение само относно касационната жалба на КРС. С. същата за неоснователна, респ. обжалваното решение за правилно.

Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, към който препраща и чл. 176, ал. 2 АПК.

1. По касационната жалба на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/:

Касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред тричленният състав на ВАС, седмо отделение, по реда на чл. 185 и сл. АПК, е бил частично подзаконов нормативен акт и по-конкретно изменението на конкретна разпоредба от него, а именно т. 1 на Приложение № 3 към чл. 22 от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба / наричани по-надолу само Техническите изисквания/, което изменение е прието с Решение № 618/10.12.2015 г. на КРС, обн. в Д. в. бр. 100 от 18.12.2015 г.

Съдът, след като е установил допустимост на подадената от Д. И. Д. жалба, е изследвал относимите от ЗНА / в ред. към 10.12.2015 г./ и от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ разпоредби за приемане, съответно изменение на нормативни актове, в случая посочената точка 1 на Приложение № 3 към чл. 22 от Техническите изисквания / изм. Д. в. бр. 100/2015 г./, при което е установил, че изменението на същата е прието в нарушение на процедурата по чл. 28, ал. 3, вр. с ал. 1 и 2 ЗНА / ред. Д. в. бр. 46/2007 г./, при липса на мотиви, съответно доклад, отговарящи по съдържание на ал. 2. Според съда КРС е нарушила и специалния закон - чл. 36 ЗЕС, изискващ съобщаване на проекта за нормативен акт и мотивите за изготвянето му в национален ежедневник и на страницата на КРС в интернет, както и че е проведено обществено обсъждане на проекта. Освен това, според съда, към проекта за оспорения подзаконов нормативен акт, липсват мотиви, което е особено съществено нарушение на процедурата по приемане на решението. Поради липсата на мотиви е прието, че съдът не може да извърши преценка за материалната законосъобразност на оспорения акт, тъй като не може да се извърши проверка на причините, които налагат изменението на тази разпоредба и целите, които се поставят чрез него. По тези съображения е прието, че изменението на Техническите изисквания, засягащо т. 1 от Приложение № 3 към чл. 22, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При правилно приложение на закона са изводите на съда за допуснати от КРС съществени нарушения на процедурата по приемане и обнародване на оспореното частично изменение на Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба, засягащо т. 1 от Приложение № 3 към чл. 22, взето с Решение № 618/10.12.2015 г. на КРС, обн. в Д. в. бр. 100 от 18.12.2015 г., съответно изводите му за липса на мотиви по чл. 28, ал. 1 и 2 ЗНА / ред. Д. в. бр. 46/2007 г./.

Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба за наличие на мотиви.

Мотивите, според касатора са публикувани на интернет страницата на КРС, ведно със съобщението за откриване на процедура за обществено обсъждане на Решение № 476/8.10.2015 г. Такива доказателства не са били ангажирани пред решаващия съд, а за първи път се представят пред касационния. Мотивите към проекта на нормативен акт трябва да предхождат приемането му от компетентния орган, както и доклада, което означава, че те трябва да са част от административната преписка по изменението на оспорения подзаконов нормативен акт. Такава част, съдържаща мотиви, в преписката липсва. Дори и да се приеме, че публикуваните на сайта на КРС мотиви към съобщението на решение № 476/2015 г., изпълняват условието на чл. 36, ал. 1 ЗЕС, те не изпълняват условието на чл. 28, ал. 1 и 2, т. 3-5 ЗНА /ред. Д. в. бр. 46/2007 г./, относно необходимо съдържание. Публикуваните мотиви не съдържат финансовите и други средства, необходими за прилагане на изменената разпоредба, очакваните резултати от прилагането й, вкл. финансовите ако има такива, както и анализ за съответствие с правото на ЕС. П. това законосъобразно е прието, че е нарушен и чл. 28, ал. 3 ЗНА / ред. Д. в. бр. 46/2007 г./, съгласно който проект на НА, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията на ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. Тези нарушения са достатъчни за да обусловят изводи, направени и от решаващия съд, за незаконосъобразност на оспореното изменение на Техническите изисквания.

Неоснователно е и оплакването за спазване на чл. 36, ал. 1 ЗЕС, относно публикуване на проекта за изменение на Техническите изисквания и мотивите за изготвянето му в един национален ежедневник и че в случая това е в-к "Капитал", от 16.10.2015 г. Представената към касационната жалба извадка от публикация във в-к "Капитал", не удостоверява изискванията на закона за такава публикация, защото: на първо място не е видно, че публикацията е от в-к "Капитал, в броя му от 16.10.2015 г. и на второ място - в-к "Капитал" не е национален ежедневник, а е седмично издание.

Освен това и с оглед редакцията на т. 1 от Решение № 617/10.12.2015 г., правилни са изводите на съда, че липсват доказателства за проведено обществено обсъждане по чл. 36, ал. 4 ЗЕС. У. в решението израз "приема резултатите от проведеното обществено обсъждане", означава, че такова се е състояло и органът е обсъдил постъпилите предложения и становища по проекта. Представеният пред касационната инстанция доклад, за отсъствие на такива предложения и становища, противоречи на текста на решението.

Предвид изложеното касационната жалба на КРС се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

2. По касационната жалба на Д. И. Д.:

Касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил искането на касатора за допълване на решение № 4102/3.04.2017 г. по адм. д. № 9287/20216 г. на 3-членен състав на ВАС, седмо отделение, на основание чл. 176, ал. 1 АПК, като неоснователно. Прието е, че за уважаване на молбата следва да е налице пропуск на съда да се произнесе по цялото искане, какъвто пропуск в случая не се установява. Прието е, че с жалбата до съда е поискана отмяна на цялата т. 1 от Приложение № 3 към чл. 22 от Техническите изисквания, като решението на съда съответства на това искане и не е налице непълнота на решението.

Решението е правилно по своя резултат.

Не се споделя изводът на съда, че предмет на оспорване е цялата т. 1 от Приложение № 3 към чл. 22 от Техническите изисквания. Видно от обстоятелствената част на жалбата до съда и петитума, която определя предметите на спорното право, оспорващият е поискал отмяна на изр. 3 и изр. 5 от разпоредбата на т. 1 от Приложение № 3 към чл. 22 от Техническите изисквания / посл. изм. Д. в. бр. 100/18.12.2015 г./, т. е в частта от разпоредбата, изменена с решение № 618/10.12.2015 г. на КРС, обн. Д. в. бр. 100/18.12.2015 г. Изменението на разпоредбата, с посоченото решение на КРС, касае единствено изр. 5, което е добавено към текста на т. 1 от Приложение № 3 на Техническите изисквания, в ред. на Д. в. бр. 51/2009 г. В останалата част разпоредбата на т. 1, вкл. и изр. 3 от нея, не е изменена и е в редакцията на предхождащото изменение, обн. Д. в. бр. 51/2009 г.

По делото, освен жалбата и уточнителната молба за наличие на правен интерес, липсват други изявления на оспорващия, относно предмета на оспорване. При тези данни предмет на оспорване се явява само изменения текст на т. 1 от Приложение № 3 към чл. 22 от Техническите изисквани, обн. в Д. в. бр. 100/18.12.2015 г., по отношение на който е налице произнасяне от съда с решението, чието допълване се иска. Това следва от тълкуване на постановения диспозитив на това решение, който отговаря на мотивите към него, а именно, че се отменя т. 1 от цитираните Технически изисквания, изм. -Д. в. бр. 100/18.12.2015 г. Този диспозитив съответства на искането в жалбата за отмяна на онези части от разпоредбата, които са последно изменени, поради което като е приел, че не е налице пропуск на съда да се произнесе по цялото искане, съдът е приложил правилно закона.

Едва с молбата за допълване на решението по чл. 176, ал. 1 АПК касаторът обосновава за първи път искането си за отмяна на изр. 3 от разпоредбата на т. 1, приета на основание предходно приети и изменени подзаконови нормативни актове, което не обсновава наличие на непълно решение. Липсата на искане в жалбата за отмяна на предходно приети и изменени нормативни актове, с които тази част от т. 1 на Приложение № 3 към чл. 22 от Техническите изисквания е приета, означава, че липсва сезиране по което съда да дължи произнасяне.

Като правилно по своя резултат обжалваното решение следва да се остави в сила.

Водим от горното Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия