Решение № 8274 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2010 г.

Решение № 8274 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоян Илиев Проданов от с. Побит камък, област Разград, против решение № 30 от 1.06.2010 г., постановено от Разградския административен съд, по адм. д. № 126/2009 г., в частта, с която делото е върнато като преписка на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне като компетентен орган. От жалбата може да се извлече касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя процесния отказ правилно е обявен за нищожен и този порок е несанируем. Касаторът твърди, че има право на подпомагане, тъй като грубо е нарушен Регламент № 796/2004 г. и таблицата към него за трайно ползване на блока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваната част от съдебното решение и да потвърди нищожността на уведомителното писмо като окончателна, без право на саниране. Ответникът - Областна дирекция на ДФ "Земеделие ", гр. Разград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото след обявяване нищожността на процесното уведомително писмо за извършено плащане, съдът правилно е изпратил делото като преписка за произнасяне на компетентния орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Стоян Илиев Проданов е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 30 от 1.06.2010 г. е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършено плащане изх. № 01-172/3807 от 3.08.2009 г. на Държавен фонд "Земеделие", Областна разплащателна агенция - Разград по подадено от Стоян Илиев Проданов от с. Побит камък, област Разград, общо заявление за плащане на площ 2008 г. с УИН 1714040808381 и ФЛ УРН 219159 и преписката е върната на компетентния орган - Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София за произнасяне по постъпилото заявление. За да достигне до този резултат Разградският административен съд е приел, че оспореното уведомително писмо има характер на изричен отказ, тъй като съдържа волеизявление по заявлението, с което е сезиран административният орган. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно констатираната липса на компетентност на лицето, подписало процесното писмо, като се е позовал на нормата на чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), според която Разплащателната дирекция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато е налице една или повече хипотезите, посочени в т. 1 - 5 от същата алинея, както и на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, по силата на която Разплащателната дирекция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато е налице една или повече хипотезите, посочени в т. 2 - 6 на тази алинея. Съдът е тълкувал горепосочените текстове и чл. 18, ал. 1 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм.) и е извел верен и обоснован извод, че компетентният орган, който разполага с правомощия да се произнесе по подаденото общо заявление е изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", а не главният експерт в ОРА - Разград, който е подписал в конкретния случай процесния отказ. С оглед на това с първия диспозитив на съдебното решение е провъзгласена нищожността на оспореното уведомително писмо, а с втория диспозитив преписката е изпратена на компетентния изпълнителен директор на ДФ"Земеделие" за произнасяне по общото заявление на Стоян Илиев Проданов, с което е сезиран административният орган. С касационната жалба се възразява само срещу втория диспозитив от обжалваното решение, поради което останалата част от съдебния акт не е предмет на настоящото съдебно производство. Решаващият съдебен състав счита, че обжалваната част от съдебното решение е правилна и при постановяването й не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната й. Това е така, защото първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че в конкретната хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съдът при обявяване на нищожност поради липса на компетентност да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. Първоинстанционният съд правилно се е разпоредил за изплащане на преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", защото в противен случай процедурата би останала недовършена и заявлението на жалбоподателя би останало без надлежно произнасяне. Следва да се има предвид и обстоятелството, че ако преписката не се изпрати, компетентният административен орган ще е възпрепятстван да се произнесе по предвидения в закона ред и да осъществи правомощията си по реда на ЗПЗП. Върховният административен съд счита, че в случая не се злепоставят интересите на жалбоподателя, защото новият административен акт, ако е неблагоприятен за него, подлежи на ново самостоятелно обжалване. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение в атакуваната част не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,