Решение № 13402 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2235/2014 г.

Решение № 13402 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2235/2014 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Стоянка Цекова Жикова от гр. Видин срещу решение № 89 от 11.11.2013 г., постановено по адм. дело № 167/2013 г. от Административен съд - Видин. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Регионалната здравна инспекция, гр. Видин, (РЗИ) в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита обжалваното решение за недопустимо и че поради това следва да се обезсили, а делото да се прекрати по исковете, предявени срещу РЗИ, гр. Видин. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна, но по различни от изложените в нея съображения. С обжалваното решение Видинският административен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Стоянка Цекова Жикова против РЗИ - Видин искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 25 000 лева, както следва: 1/. 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди от отменен административен акт ЕР № 0889/077 - 28.04.2011 г. на ТЕЛК - Видин, 2/. 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди от отменен административен акт ЕР 0771/079 - 24-04.2012 г. на ТЕЛК - Враца и 3/. 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди от бездействието на ТЕЛК - Видин при упражняване на административна дейност, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че така предявените искове са допустими, но неоснователни, тъй като РЗИ - Видин не е носител на права и задължения по материалното правоотношение и не притежава пасивна материалноправна легитимация, за да отговаря по тях, поради което едната част от задължителните условия за ангажиране на отговорността на ответната страна - надлежен ответник и наличието на негов административен акт, действие или бездействие, отменени по надлежния ред - реда на АПК, не са налице, което е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно чл. 1, ал. 2 се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Затова и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично посочва искът срещу кого трябва да се насочи, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, т. е. срещу кого трябва да се насочи претенцията. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство, като в този случай съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник. Задълженията на съда да дава указания са само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. Незнанието на ищеца срещу кого да насочи иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелство, неотносимо към законосъобразността на процесуалните действие на съда, но разглеждането на иск срещу не надлежна страна има за последица фактът, че съдът е постановил недопустим съдебен акт. Съгласно чл. 105, ал. 1 от ЗЗ, Териториалните експертни лекарски комисии се откриват и закриват от директорите на регионалните здравни инспекции съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. Следователно, директорът на РЗИ е компетентен единствено да открива и да закрива ТЕЛК към по-горе описаните лечебни заведения, при наличие на законово предвидените предпоставки. Поради това, съответното лечебно заведение е надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК. След като делото е заведено срещу орган, който не е пасивно легитимиран да бъде ответник по иск, исковата молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане след обезсилване на първоинстанционното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,