Решение № 7579 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14687/2017 г.

Решение № 7579 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14687/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Христов против решение № 423/17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 597/2017 г. по описа на Административен-съд Враца (АС-Враца). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорат на ОД на МВР-Враца, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 423/17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 597/2017 г. по описа на АС-Враца е отхвърлена жалбата на П. Христов против Заповед № 369 з-948/13.07.2017 г. на директора на ОД на МВР-Враца, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при наличие на посочените в нея предпоставки, спазване на изискванията на материалния закон, съобразяване с целта на закона и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, установена въз основа на всички събрани по делото доказателства. В касационната жалба се твърди, че описанието на нарушението, за което е наложено наказание е неясно и липсват доказателства в подкрепа на посочените фактически основания за издаването й. Тези аргументи са обсъдени от първата инстанция, при което съдът е достигнал до правилен и обоснован извод за тяхната неоснователност. Оспорената заповед съдържа всички реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР като е посочен извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага и срокът на наказанието. По делото са събрани всички доказателства, които са използвани от дисциплинарнонаказващият орган при определяне и налагане на дисциплинарното наказание, включително и обясненията на П. Христов, в които признава, че е пътувал без да е закупил билет. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че П. Христов е извършил посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. В конкретния случай е установено, че П. Христов – старши полицай в "Охрана на обществения ред" от група "Охранителна полиция" към РУ-АЕЦ Козлодуй, на 10.03.2017 г. около 6. 10 часа от гр. Враца до площадката на "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД е пътувал с автобус на фирма "Боди М-Травъл" ЕООД Враца, без предварително закупен талон за пътуване (задължение вменено на служителите съгласно Заповед № АД-767/23.03.2005 г. на директора на "АЕЦ-Козлодуй" ЕАД), което е станало достояние на трети лица. Налице е нарушение на т. 19 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № 8121 з-348/25.07.2014 г., обнародван в ДВ чл. 67/12.08.2014 г., а именно "държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява". Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че безспорно е установено по делото посоченото поведение от служителя, като неизпълнението на етичните правила е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Обосновано съдът е приел, че личните причини на жалбоподателя, които са наложили да пътува с автобуса до местоработата си не представляват оправдание за допуснатото от него нарушение. Обосновани са и изводите на АС-Враца, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за изтичане на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е приключило със справка рег. № 5735 р-3448/15.06.2017 г., в която са обективирани резултатите от проведеното дисциплинарно разследване предвид наложилата се промяна в състава на назначената комисия за извършване на проверка по случая и удължения от ДНО срок за нейното приключване, съдържаща данните за извършеното нарушение и самоличността на извършителя в хипотеза на повторно извършване всички действия за установяване релевантните факти в дисциплинарното производство. След като ДНО се е запознал с посочената справка на 20.06.2017 г., а оспорената заповед е с дата 13.07.2017 г., се налага извод, че двумесечният срок за издаване заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е спазен, както правилно е приел и първостепенния съд. В правомощията на ДНО е да определи обхвата на извършената проверка, а същевременно липсват законови пречки ДНО да назначава нова или допълнителна такава с оглед променените обстоятелства. Противно на тезата на касатора назначената комисия не е ограничена в събирането на информация с оглед изясняване на обстоятелствата относими към проверката, и в този случай установените факти относно извършено дисциплинарно нарушение са основание за формиране на изводи от страна на ДНО за реализиране на дисциплинарна отговорност. Неоснователни са и възраженията на касационния жалбоподател за нарушаване правото му на защита поради неспазване правилата залегнали в Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г. (Инструкцията). Инструкцията има за цел осигуряване изпълнението на правилата по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в ЗМВР. Наличието на противоречия и несъответствия между Инструкцията и ЗМВР, включително въведените формални изисквания в Инструкцията по отношение на процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение във всеки конкретен случай следва да се тълкува относимо към спазване регламентираната в по-високия по степен нормативен акт процедура, при което нарушение от категорията на съществените ще е налице само при установяване неспазване на въведената организация на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания с Инструкцията, имащо за резултат нарушение на установените от законодателя правила за провеждане на дисциплинарното производство в специалния закон- ЗМВР, каквото нарушение в случая не се установява. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на правото на защита на жабоподателя и на него му е било предоставена възможност да се запознае с материалите от дисциплинарното производство, събрани след образуването му. аргументите в касационната жалба в обратния смисъл не кореспондират със ЗМВР и допустимостта за провеждане на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, предхождаща образуване на дисциплинарно производство. Правилни са и изводите на АС-Враца, че не са допуснати нарушения на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, защото преди налагане на наказанието ДНО е приел писмените обяснения на служителя, дадени на 28.06.2017 г. (с входящ номер от 12.07.2017 г.), като от административният орган са събрани доказателства и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 2, 3 и ал. 4 от ЗМВР. Административният съд е изложил подробни и логически обосновани мотиви по отношение на всяко от възраженията на П. Христов, включително и на съображенията му относно възможностите за закупуване на билети и непредвидената повреда на личния му автомобил. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Ответната страна не е направила разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение