Решение № 5519 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6179/2020 г.

Решение № 5519 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6179/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационната жалба на И. Г., от гр. Неделино, чрез пълномощника й адвокат Ч., срещу Решение № 93 от 8.04.2020 г., постановено по адм. дело № 13/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции. Ответникът, Национален осигурителен институт - гр. София, в писмен отговор чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Ч. -П. взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Смолян се е развило по исковата молба на И. Г., против Национален осигурителен институт, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 401. 54 лева представляваща претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Разпореждане № 201-00-1429-8 от 5.11.2019 г. на ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - Смолян, отменен с Решение № 1012-20-120#1 от 18.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян въз основа на което е издадено Разпореждане № ПР-2-20-00685536 от 28.11.2019 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ - Смолян с правно основание чл. 114, ал. 5 от КСО за прихващане на сума, дължима от ДОО за обезщетение за временна неработоспособност, ведно със законната лихва върху главицата, считано от датата на прихващането до пълното изплащане на задължението. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, съответно установено от съда, пред който е предявен искът за обезщетението незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка от тях. Доводите на касационната жалбоподателка за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищцата обстоятелства, на които се основават предявените искове, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд. Установено е по делото, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, административен акт, постановен в резултат на административната дейност на административен орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не са доказани по делото останалите законови предпоставки – да е причинена вреда и то в пряка причинна връзка от този отменен акт. В исковата молба имуществената вреда в размер на 401. 54 лева се основава на отменен при обжалването по административен ред административен акт - Разпореждане № 201-00-1429-8 от 5.11.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ – Смолян с Решение № 1012-20-120#1 от 18.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян. Този отменен акт съдържа разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получено обезщетение за безработица при посочване в него на възможността за доброволното му изпълнение. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. В случая с Разпореждане № ПР-2-20-00685536 от 28.11.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на Държавно обществено осигуряване в ТП на НОИ – Смолян, основано на разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване, е разпоредено да се прихване от изискуемото вземане на ищцата от държавното обществено осигуряване, парично обезщетение, поради общо заболяване за периода месец ноември 2019 г. сума в размер на 401. 54 лева. Този административен акт е постановен след издаване на отменения административен акт - Разпореждане № 201-00-1429-8 от 5.11.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Смолян, по чл. 114, ал. 1 КСО за възстановяване на неоснователно получена сума. Надлежно е съобщен на ищцата, която обаче не го е обжалвала по съответния ред, по чл. 117, ал. 2 КСО, при посочване на възможността за обжалване в него, поради което е влязъл в законна сила. Следователно не е налице пряка причинна връзка между отменения акт и твърдяната за причинена вреда при опосредяването и от влязъл в сила друг административен акт, поради което не са налице предпоставките за реализиране отговорността на НОИ в случая. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенцията си, което безспорно в случая не е сторено. Предявеният иск, като неоснователен, правилно е отхвърлен с обжалваното решение. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е основателно и следва да бъде уважена в размер от 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,