Решение № 6411 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4290/2018 г.

Решение № 6411 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4290/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 216, ал. 1 и ал. 5 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. П. - Район "Западен", против решение № 248/01.03.2018 г., постановено по преписка № КЗК-64/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), в частта, с която, след като е отменено като незаконосъобразно негово Решение № ПЗОП-РОП-3/30.11.2017 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставки на хранителни продукти за нуждите на детските градини, детските ясли и детските кухни на територията на Район "Западен" - О. П. по пет обособени позиции, са му възложени разноски, дължими на "С плюс Н" ООД, направени в производството пред КЗК-в частта на 1 200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В жалбата са релевирани доводи, че КЗК неправилно присъдила на оспорващото дружество претендираните разноски за производството пред КЗК за адвокатско възнаграждение в пълния поискан размер / 1200 лв./, без да съобрази релевираното възражение за прекомерността на последното и липсата на фактическа и правна сложност на спора, поради което иска намаляването му. В откритото съдебно заседание на ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не взема становище по касационната жалба. Ответникът- "С плюс Н" ООД П. - чрез процесуалния си представител адв. Петров, и в писмени бележки оспорва жалбата като недопустима, алт. като неоснователна, излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Моли жалбата да се отхвърли и се остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за процесуална допустимост и основателност на жалбата. Намира за основателни възраженията на касатора, че изложените доводи и аргументи в решението на КЗК в процесната част противоречали на обстоятелството, че случаят не представлява фактическа и правна сложност. Предлага обжалваната част на процесното решение на КЗК да бъде отменена. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 ЗОП и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. В случая не се обжалва определение, постановено от Комисията за защита на конкуренцията в производство по чл. 217 от ЗОП, а част от решение на КЗК, постановено в производство по реда на глава двадесет и седма - чл. 196 и следващите от ЗОП, образувано по жалба на "С плюс Н" ООД, подадена срещу Решение № ПЗОП-РОП-3/30.11.2017 г. на кмета на О. П. - Район "Западен" за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения по-горе предмет. Разгледана по същество, е неоснователна. С необжалваната част от решение № 248/01.03.2018 г., постановено по преписка № КЗК-64/2018 г., Комисията за защита на конкуренцията отменила като незаконосъобразно решение № ПЗОП-РОП-3/30.11.2017 г. кмета на О. П. - Район "Западен за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, а с обжалваната част, с оглед изхода на спора, му възложила разноски, дължими на "С плюс Н" ООД за производството пред КЗК /освен тези за д. т., извън настоящия спор/ и такива за 1 200 (хиляда и двеста) лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В относимата за настоящото производство част Комисията за защита на конкуренцията съобразила освен основателността на жалбата срещу решението на възложителя и факта на направено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, но не го намалила. Изложила съображения, че размерът на уговореното и заплатено възнаграждение, възлизащ на 1 200 лв. не е прекомерен с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което няма основание по искане на възложителя да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Взела предвид и, че процесуалният представител на "С плюс Н" ООД е изготвил жалба и писмени бележки и се е явил в откритото заседание пред КЗК, и наличието на фактическа и правна сложност на казуса, поради което преценила размера на уговореното адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя за непрекомерен и го присъдила в пълния поискан размер. Обжалваното решение на КЗК в процесната част е постановено без допуснати нарушения на административно-производствените правила. Съгласно чл. 217, ал. 1 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в тази глава и при условията и по реда на чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. Доводът на касатора, че КЗК е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствени правила, като присъдила на оспорващото дружество за производството пред нея претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер- на 1200 лв., а не в редуциран съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, относимата в случая е по чл. 8, ал. 3 (нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от тази наредба, т. е. без да съобрази възражението за прекомерността на последното, е неоснователен. Този извод се налага от факта, че сумата е възложена на основание чл. 217, ал. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, предвид отмяната на обжалвания административен акт, следователно по отношение на възложените с решението разноски са приложими условията и реда на чл. 143, ал. 1 от АПК, съгласно който когато се отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Освен това твърдението за прекомерност на размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред КЗК не държи сметка, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, може по искане на насрещната страна да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но в случая, с оглед спецификата на производствата по ЗОП, това възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, правилно не е било уважено. Поради това не може да бъде удовлетворено искането, инвокирано в касационната жалба, съдът да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява като неоснователни всички възражения на касационния жалбоподател. Намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства. В обжалваната част на решението на КЗК не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата против постановеното решение, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 216, ал. 6 ЗОП, своевременно заявеното от процесуалния представител на ответната страна искане за разноски пред ВАС е основателно и доказано за сумата от 960 лв., съобразно данните от адв. пълномощно, приложено на л. 21 от делото, поради което и при липса на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да му ги заплати в този размер. Водим от горното и на основание чл. 216, ал. 5 ЗОП, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение