Решение № 16004 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2020 г.
ВАСVII отделение30.12.2020 г.докладчик т Павлина Найденова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Шумен срещу чл. 12, ал. 1, изречение второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., изм., бр. 69 от 11.09.2012 г., в сила от 11.09.2012 г., изм. и доп., бр. 82 от 20.09.2013 г., в сила от 20.09.2013 г., доп., бр. 53 от 14.07.2015 г., в сила от 14.07.2015 г., изм., бр. 69 от 8.09.2015 г., в сила от 8.09.2015 г., изм. и доп., бр. 5 от 17.01.2020 г. "В случай че някой от наследниците е починал, неговите наследници се вписват с подномер, а в колона "Съпруг/родство" се вписва съпруг/а или родствената връзка между починалия наследник и неговите наследници." Осъжда Община Шумен да заплати на Министерството на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 16004 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2020 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Община Шумен срещу чл. 12, ал. 1, изречение второ от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., изм., бр. 69 от 11.09.2012 г., в сила от 11.09.2012 г., изм. и доп., бр. 82 от 20.09.2013 г., в сила от 20.09.2013 г., доп., бр. 53 от 14.07.2015 г., в сила от 14.07.2015 г., изм., бр. 69 от 8.09.2015 г., в сила от 8.09.2015 г., изм. и доп., бр. 5 от 17.01.2020 г. - "В случай, че някой от наследниците е починал, неговите наследници се вписват с подномер, а в колона "Съпруг/родство" се вписва съпруг/а или родствената връзка между починалия наследник и неговите наследници." Счита разпоредбата за незаконосъобразна, като противоречаща на чл. 5-10 от Закона за наследството. Излага доводи, че с оспорената разпоредба се изисква в удостоверението за наследници да се вписват и лица, които не са наследници по закон. Наследниците на починалия след наследодателя си наследник, не са наследници по закон на лицето, за което издава удостоверението, а са наследници единствено на своя наследодател. Процесуалният представител на Министерството на правосъдието счита жалбата за неоснователна. Представя писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството също счита жалбата да неснователна. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Наследниците на починалия след наследодателя си не са наследници по закон на лицето, за което се издава удостоверението, още по-малко съпруг/а на починалия след наследодателя си се явява наследник. Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия (чл. 1 от ЗН) и кръгът от наследниците се определя именно към този момент – смъртта на наследодателя. Кръгът на наследниците по закон не се променя в зависимост от момента на издаване на удостоверението. Те следва да бъдат посочени в удостоверението за наследници, така както са били определени към момента на смъртта на техния наследодател независимо от момента на издаване на удостоверението и независимо от това, че някой тях вече може да е починал. Фактът, че някой от наследниците е починал след своя наследодател, не променя кръга на наследниците на наследодателя – лицето, за което се издава удостоверението за наследници. Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Видно от разпечатката от сървъра на МРРБ приложена по делото като доказателство, публикуван е проектът на наредбата и мотивите към нея, което не се оспорва от жалбоподателя с изрично изявление в съдебно заседание. Наредбата е издадена от компетентен орган, в предписаното от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие със закона и с неговата цел. Разпоредба на чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.02.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (ДВ, бр. 37/2012 г.) регламентира вписване на наследниците в удостоверението с пореден номер и посочване на връзката им с наследодателя (съпруг или родство). Второто и оспорено изречение от същата разпоредба изисква в случай че някой от наследниците е починал, неговите наследници да се вписват с подномер, а в колона "съпруг/родство" се вписва съпруг/а или родствената връзка между починалия наследник и неговите наследници. Съгласно чл. 1 от Закона за наследството наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Наследниците се определят към момента на смъртта на наследодателя и в глава втора са определени наследниците по закон. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.02.2012 г. в удостоверението по чл. 9 длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., съгласно която за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Разпоредбите на чл. 11, ал. 5 и чл. 11, ал. 2 от наредбата не противоречат на оспорената разпоредба на чл. 12, ал. 1, изречение второ, както счита жалбоподателя. Неоснователни са доводите, че оспорената разпоредба на наредбата е в нарушение на закона. Действително наследниците на починалия след наследодателя си наследник не са наследници по закон на лицето за което се издава удостоверението, но в удостоверението се записва, че наследниците по закон са починали и се сочат техните наследници, което не означава, че се сочи, че са наследници по закон на лицето за което се издава удостоверението. След като наследниците на лицето за което се издава удостоверението са починали, следва да се посочат техните наследници, в противен случай удостоверението би било непълно. Това не означава, че те се сочат като наследници по закон на лицето за което се издава удостоверението, а че са наследници на наследниците по закон. С оглед посочената в удостоверението дата на смъртта на наследодателя за който се издава удостоверението се установява кои са наследниците му по закон, които са живи към момента на откриване на наследството. Когато тези наследници по закон към момента на издаване на удостоверението са починали, то следва да се впишат техните наследници, това не означава, че се вписват като наследници по закон на наследодателя за който се издава удостоверението. Те за това се вписват с подномер, защото не са наследници по закон на наследодателя за който се издава удостоверението. Наследниците по закон се вписват с номер, а техните наследници, които не са наследници по закон на наследодателя за който се издава удостоверението, се вписват с подномер. Кои са наследници по закон на наследодателя за който се издава удостоверението е правен извод, който се прави с оглед данните по удостоверението / дали наследниците по закон са починали/ и е неоснователно твърдението, че в удостоверението не следва да се вписват наследниците на наследниците по закон починали след наследодателя за който се издава удостоверението. Неоснователно е становището, че е достатъчно единствено отразяването, че съответния наследник е починал, защото това означава да не впишат удостоверението наследниците на починалите наследници по закон. С оглед на това оспорената разпоредба на изр. 2 на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението не е незаконосъобразна, както се твърди и подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли, а на ответните страни да е присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя за 100 лв. за двете страни. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение