Решение № 3887 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2016 г.

Решение № 3887 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството e по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, подадена от Б. Т. В. (наследник на В. Н. К.) срещу Решение № 55 на Министерския съвет на Р. Б. от 28.01.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващото трасе на път I-8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447,20, намиращи се на територията на О. Д., О. С. и О. Б., Софийска област" (Решение № 55), в частта му относно отчуждаваната част от имот с номер по регистър № 185005, находящ се в землището на гр. Д., ЕКАТТЕ 23409, целият с площ от 9,419 дка, от които подлежащи на отчуждаване 1,389 дка, вписан като земеделска територия "ливада". В жалбата се твърди, че в поземления имот има жилищна сграда, която не е включена като предмет на отчуждаване, респ. в административния акт липсва определяне на равностойно парично обезщетение за нея. Претендират се разноски, съгласно списък за разноските и доказателства за извършването им в размер на 825,00 лв. Представя се писмена защита. Иска се административният акт да бъде отменен и да бъде определено обезщетение по справедливост за имота, част от който е дворно място, включително за постройката. Ответникът - Министерски съвет на Р. Б., чрез упълномощен процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата в придружителното писмо, с което е изпратена в съда. В съдебно заседание я оспорва, а по същество моли да бъде отхвърлена. Позовава се на първи вариант от вариант втори на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза (СОЕ). Освен това оценката се потвърждавала от основното заключение на вещото лице в първи вариант. Обръща внимание, че сградата не се засяга и за нея не се следва обезщетение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" също оспорват жалбата чрез упълномощени процесуални представители. По същество молят да бъде отхвърлена. Процесуалният представител на Агенция "Пътна инфраструктура" акцентира върху това, че независимо от ограниченията, които ще се търпят по отношение на сградата, не е налице регламентирана от закона възможност за определяне на обезщетение в тази връзка. Заинтересованата страна - Х. Т. Ц. не изразява становище по жалбата и не се представлява по делото. Заинтересованите страни - Д. Т. М. и Р. Т. Д. се представляват от адв. Тенева, която от тяхно име моли административният акт в обжалваната част да бъде отменен и да бъде определено обезщетение по справедливост. Представя писмена защита. Претендира разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв. съгласно представените доказателства за извършването им и списък на разноските. Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Решение № 55 за отчуждаване за държавна нужда на имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението към т. 1 от решението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици е прието на заседание на Министерския съвет по Протокол № 4 от 27.01.2016 г. Съгласно приложението към решението, в землището на гр. Д., ЕКАТТЕ 23409, наред с другото се отчуждава 1,389 дка от имот с номер по регистър № 185005, находящ се в землището на гр. Д., целият с площ от 9,419 дка, представляващ земеделска територия, с начин на трайно ползване "ливада". Посочената част от имот се отчуждава от наследниците на В. Н. К., сред които и жалбоподателят Б. Т. В.. Частта от имота се отчуждава при определен размер на равностойното парично обезщетение в размер на 3721,00 лв. По делото няма спор относно собствеността върху поземления имот и изградената в него жилищна сграда. В тази връзка са представени Нотариален акт № 396 от 10.12.1968 г. на В. Н. В., Скица № К02576 от 11.02.2016 г. на ОСЗ - Д., издадена въз основа на Решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ № R3501A от 07.02.2002 г. за възстановяване на имота в стари реални граници и Удостоверение № УТ-09-3-001 от 27.02.2017 г. за търпимост на сградите, съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Установено е също така, че съгласно декларация за идентичност от 16.06.2016 г. имената В. Н. К. и В. Н. К. са имена на едно и също лице. С. У. за наследници с изх. № АО-272 от 17.06.2016 г., издадено от длъжностно лице при О. Д., Б. Т. В. е наследник на Велко (Величко) Н. К.. С Решение № 302 от 20.04.2012 г. на Министерския съвет пътят "Път I-8 (Е-80) в участък "Г. Р. С. - о. п. С. - Запад" е обявен за обект с национално значение и за национален обект. На 29.12.2015 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отправил искане, обективирано в писмо с изх. № 04-16-2283 от същата дата до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, относно отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за задоволяване на държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващото трасе на Път I-8 "Калотина - СОП" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447.20" и внасяне на предложение до Министерския съвет за решение в този смисъл. На 26.01.2016 г. в Министерски съвет е бил внесен съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Модернизация на съществуващото трасе на Път I-8 "Калотина - СОП" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447.20", намиращи се на територията на О. Д., О. С. и О. Б., Софийска област. За имотите - предмет на отчуждаване по Решение № 55 са изготвени оценителски доклади от независим оценител, в частност доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен подробен устройствен план - парцеларен план, между които и процесният, част от който подлежи на отчуждаване. Изготвянето на оценката е възложено от Агенция "Пътна инфраструктура" на "С. г." ЕООД с Договор, изведен от АПИ по изх. № Д-81 от 29.05.2015 г. В настоящия случай релевантният период по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е 29.05.2014 г. - 29.05.2015 г. Оценителският доклад е предаден на АПИ с приемо - предавателен протокол от 29.12.2015 г. Видно от доклада осреднената пазарна цена за имотите (земеделска земя) в землището на гр. Д. е определена на база цените по съществуващи пазарни аналози съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, тъй като са налице достатъчен брой сделки. За тези имоти средната цена възлиза на 2678, 67 лв. за дка. Въз основа на тази осреднена цена е определено равностойното парично обезщетение и за отчуждаваната част от имот № 185005. В хода на съдебното производство е допусната, назначена, изслушана и приета СОЕ и допълнителна такава, изготвени от вещо лице, което отговаря на изискванията по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. П. са основно и допълнително заключения, неоспорени от страните, които са приети от съда. Съгласно основното заключение предназначението на поземления имот, преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект "Модернизация на съществуващото трасе на Път I-8 "Калотина - СОП" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447.20", е земеделска територия. Изчисленото равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС, във вр. с § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС за отчуждаваните части от поземления имот чрез изчисление на средната пазарна цена е дадено в два варианта. По първи вариант (за земя) неговият размер е 3721,00 лв. като за изготвянето му от експертизата са съобразени четири пазарни свидетелства, използвани за целите на оценката, взета предвид и от административния орган, а за земя и сграда 6803,00 лв. По вариант втори (за земя) на основното заключение на СОЕ размерът на обезщетението е в размер на 4618,00 лв. Този вариант се основава на данните от ползваните от административния орган пазарни аналози, с изключване на Акт № 121 от 28.05.2015 г. Последният обективира сделка - продажба на общински поземлен имот на Сдружение "За дива природа - Балкани", което е юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност. Размерът на обезщетението за земята и сградата е 7700,00 лв. Съгласно основното заключение на СОЕ прилагането на ПУП засяга сграда № 01 - къща с площ от 79,00 кв. м., като по оценката, изготвена от независимия оценител, на която се е позовал административният орган не е изчислено обезщетение за сградата. С основното заключение на СОЕ е изчислен и размер на равностойното парично обезщетение за сградата в имота. Вещото лице е установило, че се касае за едноетажна жилищна сграда от 79 кв. м. с данъчна оценка от 1540,90 лв., съгласно Удостоверение с изх. № 7307000993 от 17.06.2016 г. Обезщетението е определено в размер на 3082,00 лв. на основание чл. 96, ал. 1 ППЗДС. Съгласно допълнителното заключение на СОЕ, неоспорено от страните и прието от съда, както и от разпита на вещото лице в съдебно заседание на 18.09.2017 г. се установява, че "...сервитутът на пътя тангира до очертанията на сградата, но не навлиза в нея", "очертанията на ПУП-а тангират до нея" (жилищната сграда), както и че "Тя попада в ограничителната строителна линия, нейното обслужващо пространство, тоест сградата ще се запази и ще може да се ползва, но няма да може да се строи, подобрява и разширява". Уточнено е от вещото лице, че обслужващото пространство на сградата попада в рамките на ограничителната строителна линия, определена по § 1, т. 5 от ДР на Закона за пътищата (ЗП). При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Жалбата е основателна. Решение № 55 е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС, в кръга на неговите правомощия. При издаването му обаче в обжалваната част е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото административният орган не е отчел фактическата ситуация, поради което не е взел предвид наличието на постройка в имот № 185005. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, а по чл. 33, ал. 2 ЗДС, наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Доколкото планът на пътя засяга възможността за надстрояване или пристрояване на сградата в имот № 185005, съдът намира, че административният орган е следвало да изложи мотиви относно включването, респективно невключването на постройката в решението за отчуждаване като посочи определя ли или не определя обезщетение за нея и защо. В случая органът не е изложил конкретни съображения, че отчуждителното мероприятие не засяга тази постройка или такива относно причините, поради които тя не е включена в решението, респективно не е определено равностойно парично обезщетение за нея. В допълнителното заключение на вещото лице по СОЕ е отразено, че на скицата с № К02436 от 30.11.2015 г. сградата е отразена и през нея минава границата на ПУП-а - тоест засяга се от прилагането на парцеларния план. Посочено е също така, че тангирането, граниченeто на сградата с плана на пътя, респ. неговото изграждане няма да доведат до резултат, при който същата става негодна за ползване. Но вещото лице извежда заключение, че сградата няма да може да бъде разширявана или подобрявана по арг. от чл. 25, ал. 1 ЗП вследствие попадането му в границите на ограничителната строителна линия на пътя. В съдебното заседание на 18.09.2017 г. вещото лице заявява, че "Следва да се приеме фактическа обстановка, която показва, че има сграда и очертанията на ПУП-а тангират до нея. Тя попада в ограничителната строителна линия, нейното обслужващо пространство, тоест сградата ще се запази и ще може да се ползва, но няма да може да се строи, подобрява и разширява". Така допуснатият от административния орган пропуск е съществен и дава основание за отмяната на Решение № 55 в обжалваната част относно имот № 185005. Предвид изложеното, Решение № 55 в обжалваната част следва да се отмени, а делото като преписка следва да се върне на административния орган за издаване на ново решение при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. При този изход на спора на жалбоподателя Б. Т. В. се следва присъждането на направените разноски по делото в общ размер на 825,00 лв. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото - по делото са проведени пет съдебни заседания, изслушани и са приети две заключения на СОЕ. Основателно е и искането за присъждане на разноските, направени от заинтересованите страни Д. Т. М. и Р. Т. Д.. На последните следва да се присъдят сторените разноски в размер на 450,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 38 ЗДС, във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение