Решение № 2180 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8404/2015 г.

Решение № 2180 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8404/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрк. Д. Колева, против решение № 23 от 2.04.2015 г., постановено по адм. д. № 192/2014 г. по описа на Административен съд -Габрово, с което е отменена негова заповед № 03-РД/1620 от 30.06.2014 г., като преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в административния акт не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311-"Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. на МЗХ и ЗПЗП. Намира и за съществено нарушение на процесуалните правила отказът на съда "специалистът-член на оценяващата комисия, да допълни преписката с нови доказателства" при положение, че ответникът, чрез процесуалния си представител сам е заявил, че последната е пълна, както и че съдът неправилно кредитирал заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, въпреки че експертът не бил компетентен да я осъществи. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В молба до съда поддържа касационната си жалба и претендира разноски. Ответната страна - ЕТ "Дрен - Мариана Комитска" със седалище Дряново не изпраща процесуален представител, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Сочи, че съдът обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с изискването да съдържа фактически и правни основания за издаването й, тъй като в нея са посочени формални правни основания, от които не става ясно защо е направен конкретния отказ, освен че не става ясно и дали предложението на заявителя има несъответствие с условията и критериите по чл. 27, ал. 3 от Наредбата, с кои точно от тях и в какво се изразява то. Освен това счита, че в тази разпоредба са посочени няколко отделни категории-цели, дейности, изисквания, критерии за оценка, като от заповедта не става ясно кои от тях са взети предвид. Намира, че този недостатък на заповедта съществено нарушава и правото на защита на адресата на административния акт, тъй като той не може да разбере въз основа на коя точно разпоредба е направен отказ за финансиране на предложението му, респ. каква е причината за редуциране на предложените от него разходи, освен че препятства и съда да извърши контрол за законосъобразност. Допълва съображенията с това, че административният орган не е изложил мотиви въз основа на какъв ред, механизъм, процедура е направил констатацията, че определените стойности за двата продукта "Динамична WEB платформа" и "Независима GPS система" са "нереални като парично изражение", още повече, че тези изводи съществено се различават от направените в назначената от съда експертиза, която ги определя като обосновани и основателни. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ "Дрен - Мариана Комитска" със седалище Дряново, против заповед № № 03- РД/1620 от 30.06.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която на жалбоподателя частично е отказано финансиране по подадено заявление от 29.05.2013 г. за подпомагане по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности " от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР) за проект "Основен ремонт на съществуващи жилищна сграда в къща за гости и навес в лятна кухня и барбекю в УПИVII- 4, кв. 14 по плана на с. Туркинча, община Дряново и създаване на динамична WEB платформа за регистриране /резервация/, маршрутизиране, цялостно организиране, предлагане и управление на различни видове туристически услуги и специализирано оборудване за алтернативен туризъм", като е поискано финансиране за инвестиции за закупуване на машини, съоръжения и оборудване, включително и разходи за "Динамична WEB платформа"- за сумата от 179 000 лева, разходи за "Независима GPS система"- за сумата от 97 000 лева, разходи за проектиране- за сумата от 15 000 лева и разходи за консултации- за сумата от 24 000 лева. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи частичния отказ, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че по подаденото заявление на едноличния търговец са извършени всички проверки и то е прието без забележки, като е преценено, че проектът отговаря на изискванията по Наредба № 30/11.08.2008 г. и на европейското законодателство. Констатирал и че със заповед № 03- РД/1075 от 12.06.2014 г., на осн. чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП във вр. с чл. 23, ал. 6 от Наредба № 29/11.08.2008 г. във вр. с чл. 23, ал. 6 от Наредба № 30/11.08.2008 г. е назначена оценяваща комисия за произнасяне относно обосноваността на заявените разходи по процесното заявление за подпомагане, която изготвила становище за определяне на пазарната стойност на различните видове инвестиционни разходи по заявлението и протокол. В последните било отразено, че заявените разходи за "Динамична WEB платформа" и разходи за "Независима GPS система" не са реални за пазара, като са определени по-ниски, а именно пазарна стойност за "Динамична WEB платформа"- за сумата от 10 000 лева и за "Независима GPS система"- за сумата от 32 370 лева. След преценка на представените доказателства е издадена обжалваната заповед, с която на едноличния търговец са отказани за финансиране посочените от него като кандидат разходи, съобразно сумите, посочени по-горе. В нея не са описани фактическите основания (мотиви) за направения отказ от финансиране на подаденото заявление за подпомагане, каквито няма и в посочените по-горе становище и протокол, а като правни основания административният орган е посочил чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 29, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 31, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 311 - "Разнообразяване към неземеделските дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Посочената фактическа обстановка не е била спорна между страните. Спорът е правен и е относно законосъобразността на издадената заповед, която според приетото от съда е без мотиви- без посочване на факти относно обосноваността на разходите по представения от ЕТ проект, респ. и дали в предложението на заявителя има несъответствие с условията и критериите по чл. 27, ал. 3 от Наредбата, с кои от тях и в какво се изразява то, тъй като в тази разпоредба, към която препраща чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредбата, са посочени няколко категории- цели, дейности и изисквания, а отделно и няколко критерии за оценка, без посочване в заповедта коя от хипотезите касае настоящият случай. Приел е, че бланкетното посочване на правни основания, без логическа връзка между тях, и без изобщо да е посочено какво административният орган е приел за установено от фактическа страна и въз основа на кои фактически установявания е бил мотивиран да откаже финансиране, нарушава съществено изискването на чл. 59, ал. 1 от АПК компетентният административен орган да издаде "мотивиран" акт. Съобразил, че мотивите на административния акт могат да се съдържат в други документи, но такива в случая няма, тъй като оценяващата комисия не е дала мотивирано становище досежно определените от нея пазарни стойности на посочените елементи в проекта. И тъй като административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, приел, че неспазването й представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК. Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на назначената по искане на оспорващия, изслушана и кредитирана като неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза. Оттам извел извод, че определените от вещото лице пазарни стойности за "Динамична WEB платформа"и за "Независима GPS система" са със стойности, съвсем близки до посочените в представения от ЕТ проект и твърдяни като разходи от заявителя в проекта, а същевременно се различават съществено от тези, които е определила оценяващата комисия. И тъй като от представените по административната преписка писмени доказателства не може да се установи по какъв начин тази комисия е достигнали до посочените в протокола и становището стойности, приемайки, че заявените разходи за "Динамична WEB платформа" и разходи за "Независима GPS система" не са реални за пазара, а пазарните им стойности са съответно 10 000 лева и 32 370 лева, при това без посочени и приложени оферти или позоваване на такива, приел това за ново основание за отмяна на заповедта. По тези съображения преценил оспорената заповед, в частта на отказа за финансиране, за незаконосъобразна и я отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за отказа се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Няма спор, че ДФЗ има оперативна самостоятелност да избере един от двата варианта - да одобри или отхвърли заявлението за финансиране, но когато го отхвърли, следва да се мотивира. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е изпълнено, когато са посочени фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде заповедта. С оглед горното е правилна преценката на съда за нарушение на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а мотивите в случая не могат да се изведат и от протокол и становище-л. 1075 от папка 2 от приложенията. Противно на твърдяното в настоящата жалба, описаните факти в раздел II от заповедта не сочат кои обстоятелства се отнасят към процесния отказ, тъй като препращането към приетото от оценяващата комисия, назначена със Заповед № 03- РД/1075/12.06.2014 г. на изпълнителния директор, основано на протокол и становище, в които няма данни по какъв начин двата продукта са оценени, респ. са определени техните пазарни стойности и при липса на посочени, още по-малко на приложени оферти или поне на позоваване на такива, не удовлетворява изискването на закона. Следващото възражение в жалбата до ВАС-за допуснати от съда две съществени нарушения на процесуалните правила е също неоснователно: Първо защото отказът на съда един от членовете на оценяващата комисия да "допълни преписката" с нови доказателства, като посочи едва в съдебна фаза "какви оферти е имал предвид при определяне на пазарната стойност на двата продукта" е законосъобразен-при положение, че ответникът, чрез процесуалния си представител изрично е заявил, че последната е пълна. Второ-защото съдът правилно е кредитирал неоспореното заключение на вещото лице по назначената техническа експертиза, предвид липса на направени от страна на ответника възражения по отношение на неговата компетентност-/протокол на л. 115 от делото/ и при липса на основания да се съмнява в нея. От друга страна, оценката на експертизата е направена в съгласие с нормата на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, тъй като съдът я е обсъдил заедно с другите доказателства по делото. Най-сетне, и наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон, е също неоснователен. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на заповедта със съображения, които не са предмет на обсъждане, защото касационната жалба не може да допълни обжалваната заповед. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - напр. решение № 5059 от 6.04.2012 г. по адм. д. № 9268/2011 г. по идентичен казус, както и № 10730 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 4170/2013 г., № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г. и № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г. - всички- на IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-Габрово е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение