Решение № 9819 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2014 г.

Решение № 9819 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1769/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 6.11.2013 г. по адм. дело № 3553/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което по жалбата на Славчо Андонов Иванов е била обявена нищожността на издаденото от този орган уведомително писмо № 01-6500/2079 от 21.02.2013 г. за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Славчо Андонов Иванов е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Славчо Андонов Иванов подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/040609/24883. Кандидатът заявил за подпомагане 51,95 хектара - по Национално доплащане на площ, 139, 89 хектара - по НР2 и 139,89 хектара - по Схемата за единно плащане на площ. По заявлението били оторизирани суми за подпомагане, както следва: по Национално доплащане на площ - 3833,58 лева, по НР2 -6845,3 лева и по Схема за единно плащане на площ -22513,19 лева. Впоследствие, в резултат на извършени допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните в заявлението, получените от бенефициента суми, общо в размер на 33192,07 лева, били приети за недължимо платени. Поради това по отношение на Славчо Андонов Иванов бил издаден акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24174 от 13.04.2011 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съставеният акт бил отменен с решение от 30.06.2011 г. по адм. дело № 149/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол, влязло в сила на 02.02.2011 г. С уведомително писмо № 01-6500/2079 от 21.02.2013 г. за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" направил констатации, че по подаденото от Славчо Иванов заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/040609/24883 е изчислена окончателна сума за подпомагане. Поради съществуващите разлики между декларираните площи и площите, установени по парцели и схеми, оторизираната за кампания 2009 г. сума за подпомагане общо в размер на 33 192, 07 лева се явява недължимо платена. Поради установения процент наддекларирани площи, заявени по Схемата за единно плащане на площ и по НР2, на лицето се налагали санкции за бъдещ период, съответно в размер на 9734, 29 лева и в размер на 5279, 88 лева, макар да не се претендира възстановяване на отпуснатата субсидия. Административният съд приел, че административният акт по уведомителното писмо противоречи на закона, тъй като с него се правел опит да се пререши спора за дължимост на оторизираните по заявлението на Славчо Андонов Иванов суми чрез ползване на механизма за налагане на санкции за бъдещ период. Поради това обявил акта за нищожен. Решението съответства на материалния закон. Административният съд законосъобразно е приел, че уведомителното писмо е нищожен административен акт, тъй като е издаден извън установените административни процедури по националното и европейското законодателство. При положение, че разглеждането на подаденото от Славчо Андонов Иванов общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/040609/24883 е приключило и на кандидата са били оторизирани суми за подпомагане, административният орган няма право да преразглежда заявлението и да приема друго фактическо и правно положение. С уведомителното писмо от 21.02.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е направено волеизявление за изключване от подпомагане на земеделския производител поради наличието на разлика между декларираните и установените площи. При положение, че земеделският производител вече е получил подпомагане, а съставеният акт за установяване на публично държавно вземане в размер на изплатената субсидия е бил отменен, така че връщането на сумите не се дължи, не е допустимо повторение на вече приключилата процедура по разглеждане на заявлението. Изключването от подпомагане е последица от направения отказ за отпускане на субсидия поради свръхдеклариране на площи и може да бъде предмет на административно разпореждане само в рамките на производство по разглеждане на постъпилите заявления за подпомагане. След завършване на производството с влязъл в сила акт за оторизиране на плащане, не е възможно последващо прилагане на така наречените санкции за бъдещ период. Основание за направеният извод дава съпоставката между текстовете на чл. 58 и чл. 80 от Регламент (ЕO) № 1122/2009. Първият текст урежда именно случаите на изключване от подпомагане в производствата по отпускане на помощта, а вторият се занимава с последиците, които настъпват при недължимо плащане. Както е записано в чл. 80 от регламента, при извършване на недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена в съответствие с § 2.2. В допълнение следва да се отбележи, че щом в производствата, в които се установява недължимото плащане, не се разглежда въпроса за изключване от подпомагане, той не може да се поставя на разглеждане в отделно производство, каквото не е предвидено, като се издава акт, чиито правни последици не са изискващите се от закона. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за производството в размер на 800 лева, платени за възнаграждение на адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд