Решение № 2423 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9107/2018 г.
ВАСVII отделение19.02.2019 г.докладчик Весела Андонова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 3223 от 16.05.2018 г. по адм. дело № 2321/2018 г. по описа на Административен съд С.-град, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ Решение № РД-02-14-918/16.11.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на "Управление на териториалното сътрудничество" към Министерство на регионалното развитие и благоустройство, В ЧАСТТА му по т. 2, 3 и 4, като определя за основа на финансовата корекция - допустимите разходи по договор, сключен на 13.01.2015 г. с "Я. Т. Б." АД за настаняване и услуги за организиране на събития; договор, сключен на 02.02.2015 г. с "П. Е. К." ЕООД за консултантски услуги и договор, сключен на 18.02.2015 г. със "Сана 21" ООД за преводачески услуги, финансирани със средства от Програмата за трансгранично сътрудничество. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Асоциация за деца с трудности в обучението против Решение № РД-02-14-918/16.11.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на "Управление на териториалното сътрудничество" към Министерство на регионалното развитие и благоустройство В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2423 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9107/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) по Програмата за трансгранично сътрудничество Б.-С. по Инструмента за предприсъединителна помощ № CCI: 2007 СВ16 IPO006 срещу Решение № 3223 от 16.05.2018 г. по адм. дело № 2321/2018 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ). В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата на бенефициера срещу решение № РД-02-14-918/16.11.2016 г. за определяне на финансова корекция В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ. Ответникът - Асоциация за деца с трудности в обучението, в писмен отговор застъпва становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното съдебно решение е постановено в производство по чл. 226 АПК, след като с решение № 2395/23.02.2018 г. по адм. д. № 8573/2017 г. по описа на ВАС, седмо отделение, е отменено решение № 3697/2.06.2017 г. по адм. д. № 64/2017 г. по описа на Административен съд С. – град В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С атакуваното съдебно решение, АССГ е отменил Решение № РД-02-14-918 от 16.11.2016 г. на Главния директор на Главна дирекция "УТС" към МРРБ и ръководител на Управляващия орган по Програмата за трансгранично сътрудничество Б.-С. по Инструмента за предприсъединителна помощ № CCI: 2007 СВ16 IPO006 в частта му, в която са определени финансови корекции на Асоциация за деца с трудности в обучението в размер на 949, 40 евро, съставляващи 10 % от стойността на договора, сключен на 13.01.2015 г. с "Я. Т. Б." АД; в размер на 1699,20 евро, съставляващи 10 % от стойността на договора, сключен на 02.02.2015 г. с "П. Е. К." ЕООД и 378, 24 евро, съставляващи 10 % от стойността на договора, сключен на 18.02.2015 г. със "Сана 21" ООД. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав е установил, че административният акт в обжалваната му част е издаден в нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че така описаните от административният орган като "нарушение " факти по проведени опростени тръжни процедури с предмет настаняване и услуги за организиране на събития, консултантски услуги и преводачески услуги, не могат да се квалифицират като нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6, т. 1 от МОФК/, а именно неправомерни или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка. Според съдебния състав нарушението на т. 2.4.11 от Практическото ръководство за договорни процедури за външни действия на ЕС не съставлява нередност по см. на МОФК, тъй като в случая, с посочването на по-дълъг период в който участниците да докажат опит чрез наличие на сключени договори за изпълнение на поръчки с подобен предмет вместо за последните три години-за последните 5 години, не се вменяват допълнителни условия, задължения или друг вид модалитети, които да ги възпрат от участие в ОП, което би било основание за "нередност" по смисъла на Регламент 1303/2013 г. Съдебният състав е установил, че отклонението от изискване разписано в ненормативен акт, какъвто е Практическото ръководство за договорни процедури за външни действия на ЕС, не може да се определи като нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, което обстоятелство е въведено като елемент от фактическия състав на определението за "нередност". При така установеното първоинстанционният съд е приел, че липсата на нередност по т. 9 от Методологията, води до извод за липса на нередност по т. 15 от Приложението към чл. 6, т. 1 от Методологията, а именно оценяване на участниците поради неправомерни или дискриминационни критерии за подбор и/или показатели за комплексна оценка. Посочено е, че административният орган признава, че никой от участниците в процедурата не е бил третиран дискриминационно или пък е бил възпрепятстван /недопуснат до участие/ в следствие на критерия за опит през последните пет години. Това е констатация по същество относно наличието на "нередност", а не определя степента и тежестта на нарушението, поради което според съда, неоснователно след като е преценил, че липсва дискриминационно третиране административният орган е определил нередност. По изложените съображения съставът на АССГ е отменил оспорения акт в обжалваната му част. Решението е неправилно. Съгласно § 5, т. 4 ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Р. Б., този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, като органите за управление при извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2. По силата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция. Административната мярка се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта – чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В чл. 9, ал. 5 с. з. е посочено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Член 49 от Договора за Европейския съюз постановява, че всяка европейска държава, която съблюдава принципите за свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и на основните свободи, както и тези на правовата държава, може да подаде молба за членство в Съюза. Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета от 17.07.2006 г. за създаване Инструмента за предприсъединителна помощ – ИПП (наричан още регламент за ИПП) съдържа рамката за планиране и предоставяне на външното подпомагане на Общността. Целта на този регламент е предоставяне на предприсъединителна помощ на страните бенефициери и подкрепа при прехода им от приложение II в приложение I към посочения регламент и до момента на членството им в Европейския съюз. На основание чл. 3, § 3 от Регламент (ЕО) № 1085/2006, правилата за програмиране и предоставяне на подпомагане в рамките на посочения регламент следва да бъдат рационализирани и обединени в един регламент за прилагане, като в случая това е Регламент (ЕО) № 718/2007 на Комисията от 12.06.2007 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ. С Програмата за трансгранично сътрудничество № ССI: 2007 CB16 IPO006 (Програмата), са определени приоритетите за сътрудничество между Р. Б. и Р. С., за програмен период 2007 – 2013, одобрена от Европейската комисия на 25 март 2008 г. В съответствие с чл. 86, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 718/2007, раздел "Трансгранично сътрудничество" предоставя подпомагане в случай на трансгранично сътрудничество между една или няколко държави – членки и една или няколко страни бенефициери. В случая Р. Б. като държава – членка на ЕС участва в тази програма. Съгласно чл. 2, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 718/2007 във вр. с приложение I към Регламент (ЕО) № 1085/2006, "страна бенефициер" е всяка страна, посочена в Приложение I или II към Регламента за ИПП, в случая това е Р. С. Участващите страни отговарят за управлението и контрола на трансграничните програми, включително чрез предприемане на мерки за предотвратяване, откриване и отстраняване на нередности - чл. 114 от Регламент (ЕО) № 718/2007. Същият регламент в чл. 2, § 6 дефинира като нередност всяко нарушение на разпоредба от приложими правила и договори, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. Разпоредбата на чл. 33 от Регламент (ЕО) № 718/2007 предвижда, че при трансгранични програми, изпълнявани чрез поделено управление с държава-членка, се изграждат следните структури в една от държавите-членки, участващи в трансграничната програма, както е определено в член 102: — единен управителен орган, — единен сертифициращ орган, — единен одитиращ орган. Член 102, § 1 от Регламент (ЕО) № 718/2007 разпорежда, че страните, участващи в трансгранична програма, назначават единен управителен орган, единен сертифициращ орган и единен одитиращ орган, които се намират в една от държавите-членки, участващи в трансграничната програма, като функциите на управителния орган за изброени в чл. 103 от Регламента. Основните правила за изпълнението на Програмата са определени с Меморандума за разбирателство между министъра на регионалното развитие и благоустройството от името на правителството на Р. Б. и правителството на Р. С. (Меморандума), сключен между участващите страни Р. Б. и Р. С. В същият документ са дефинирани и функциите на органите, свързани с управлението и контрола във връзка с изпълнението на Програмата. По силата на чл. 2 от Общите разпоредби на Меморандума, участващите страни се споразумяват да възложат отговорностите за цялостното управление на Програмата на Р. Б. чрез съответните органи. С Решение на Министерския съвет № 523 от 31 юли 2007 г., изменено и допълнено с Решение на Министерския съвет № 67/2009 г. и с Решение на Министерския съвет № 40/2010 г., е определена Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството - за единен Управляващ орган за Програмата. Следователно посоченото звено е именно сред визираните в чл. 9, ал. 1 ЗУСЕСИФ органи за управление по Програмата. Същевременно по силата на чл. 3 от Меморандума е допустимо делегиране на права и задължения, както и промяна на договорената система за управление, при положение, че всяка от участващите страни уведоми писмено УО и НПО. Независимо от това, без да се ограничава делегирането на права и задължения, УО и НПО носят цялата отговорност за правилното изпълнение на всички задачи, които са им възложени с програмата, с настоящия меморандум за разбирателство, приложимото законодателство на ЕС и националното законодателство (чл. 4 от Меморандума). На основание чл. 2 от Меморандума и в изпълнение на горепосоченото решение на МС в чл. 5 е разписана институционална структура на Програмата, съгласно която Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в МРРБ действа като Управляващ орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1085/2006 г. и в съответствие с чл. 103 от Регламент (ЕО) № 718/2007, изменен с Регламент № 80/2010 на Комисията. В съответствие с цитираните разпоредби от Меморандума е регламентираното в чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МРРБ, където е посочено, че Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" изпълнява функциите на Управляващ орган на програмите за трансгранично сътрудничество по ИПП 2007 – 2013 (между България и Македония, България и Сърбия и България и Турция). Тази законова регламентация е съответна на чл. 9, ал. 4, изр. първо ЗУСЕСИФ, съгласно чието предписание управляващите, сертифициращите и одитните органи и междинните звена се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията и Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация. В тази хипотеза министърът на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 25, ал. 1 ЗА се явява ръководител на Управляващия орган, който нормата на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ сочи като оправомощен да определя финансови корекции по този закон. Както се посочи по-горе, съгласно Меморандума за разбирателство и по силата на чл. 9, ал. 5, изр. второ ЗУСЕСИФ , функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация. Разпоредбата съответства на чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), съгласно който ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. По делото е представена Заповед № РД-02-14-1112 от 24.11.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 25, ал. 4 ЗА и чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, с която на Главния директор на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" е възложено да ръководи и организира дейността на Управляващия орган по програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз България – Сърбия, България – Турция и България – Македония, съфинансирани по ИПП 2007 – 2013 г., включително да подписва документите от вътрешноведомствения, междуведомствения специализиран, междуведомствения общ, международния от гражданско-правния документооборот, пряко свързани с програмите за трансгранично сътрудничество (раздел III от същата заповед), както и документите от вътрешноведомствения, междуведомствения специализиран, междуведомствения общ, международния от гражданско-правния документооборот, пряко свързани с процедурите по нередности по програмите за трансгранично сътрудничество (раздел IV от същата заповед). Смисловият и граматически анализ на употребените в заповедта понятия, дефиниращи характеристиките на волеизявлението на ръководителя на УО, сочи на прехвърляне изцяло на правомощията на органа във връзка с предотвратяване, откриване и отстраняване на нередностите по Програмите за трансгранично сътрудничество, както и възстановяване на сумите, обект на нередности, извършени от партньори на българска територия, осъществено чрез издаване на актове за налагане на финансови корекции по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Следователно, обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Цитираният от съда Регламент (ЕС) № 1303/2013 е неотносим към предмета на спора, тъй като приложими за програмния период 2007 – 2013 по Програмата за трансгранично сътрудничество България - Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ № ССI: 2007 CB16 IPO006 са Регламент (ЕО) № 1085/2006 г. и Регламент (ЕО) 718/2007 г. В административния акт процесните нарушенията са квалифицирани като такива по т. 2.4.11 от Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на Европейския съюз (PRAG 2014. 0), приложимо на основание чл. 121 от Регламент (ЕО) 718/2007. Съгласно чл. 121 от Регламент (ЕО) 718/2007, при възлагане на договори за услуги, доставки и строителни работи, процедурите за възлагане спазват разпоредбите на глава 3 от част 2, дял IV от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 и глава 3 от част 2, дял III от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002, както и Решение С
2034 на Комисията относно правилата и процедурите, приложими към договорите за услуги, доставки и строителни работи, финансирани от общия бюджет на Европейските общности за целите на сътрудничеството с трети страни, с изключение на раздел II. 8. 2. В съответствие с чл. 167, § 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002, разпоредбите на член 56 и на глава 1 на дял V на част първа, свързани с общите разпоредби при възлагане на обществени поръчки, се прилагат за обществени поръчки, обхванати от настоящия дял, при спазване на специалните разпоредби за праговете и механизмите за възлагане на външни обществени поръчки, регламентирани в Правилата за прилагане (Практическото ръководство за поръчки и безвъзмездна помощ, за външни дейности на Европейския съюз). Едно от изискванията на чл. 56, § 1, б. "а" от посочения регламент е наличието на прозрачни процедури по възлагане на обществени поръчки и отпускане на безвъзмездни средства, които не допускат дискриминация и които са в съответствие с разпоредбите на дял V. Съгласно чл. 89 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002, всички обществени поръчки, финансирани изцяло или частично от бюджета, се съобразяват с принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недопускане на дискриминация. Разпоредбата на чл. 2, § 6 от Регламент (ЕО) 718/2007 дефинира като нередност всяко нарушение на разпоредба от приложими правила и договори, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. Ето защо, изводите на съда, че нарушенията на Практическото ръководство не могат да се определят като нарушения на приложимото право, не отговарят на цитираните правни норми от правото на Европейския съюз. Във връзка с т. 2 и т. 4 от обжалвания административен акт, административният орган е установил оценяване на участниците при използване на незаконосъобразни критерии за подбор/показатели за оценка в опростена тръжна процедура с предмет: "Настаняване и услуги за организиране на събития" и в опростена тръжна процедура с предмет: "Преводачески услуги", като е констатирал две нарушения за всяка от процедурите:
В т. 18
от обявлението по посочените тръжни процедури, по отношение на един от критериите е заложено следното изискване: за доказване на необходимата квалификация на участниците в рамките на петгодишен период те да са изпълнили поне два, сходни с предмета на настоящата поръчка, договора. Последното е определено като нарушение на т. 2.4.11 от Практическото ръководство. Анализът на т. 2.4.11. 1. 1 от PRAG показва, че референтният период зависи от предмета на поръчката, като за услуги изрично е дефиниран на последните три години. Нормата е императивна и възложителят няма право на преценка дали и с колко да увеличи референтния период. Посочената разпоредба е включена в общите принципи към критериите за подбор и какво означава най-актуална информация е изрично установено в ръководството, като в случай на договор за услуга, това са дейностите, които са били извършени/изпълнени/завършени в последните три години. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 от Методологията ; , последната се прилага при констатиране на нарушения при възлагане и изпълнение на договори, сключени по реда, предвиден в чл. 121 от Регламент (ЕО) № 718/2007. В съответствие с чл. 5, т. 1 от Методологията ; , нарушенията, за които се определят финансови корекции, са свързани с неспазване на основните принципи при възлагане на обществени поръчки или на договори по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2, като публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. В случая, от доказателствата по делото е видно, че процесното нарушение попада в обхвата на нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията ; , като следва да бъде отбелязано, че т. 9 съдържа две хипотези, а именно неправомерни и/или дискриминационни критерии. В случая е налице първата хипотеза доколкото се установява, че с въвеждането на посочения критерий е нарушено изискването на PRAG. Ето защо, доводите на ответника, възприети и от първоинстанционния съдебен състав, че с въвеждането му не се ограничават участниците, а обратното създава се по либерален режим за същите, са неотносими. Предвиденият за това нарушение размер на финансовата корекция е 25% като може да бъде намален до 5%, с оглед на тежестта на нарушението. В случая, органът е определил 10% като е взел предвид, че и двамата поканени участници са били третирани равнопоставено – допуснати са до участие и няма отстранени участници на основание несъответствие на подадените оферти с изискванията на възложителя. Второто нарушение се изразява в това, че в Таблицата за оценка на получените оферти, част от "Указанията към участниците" е установено, че са използвани показатели за оценка, които са свързани със способността на участника да изпълни договора, т. е. на оценяване ще подлежат представени от 3 до 5 референции за добро изпълнение на договори със сходен предмет, изпълнени през периода 2013 – 2014 г., като по този начин бенефициерът е приложил незаконосъобразни показатели за оценка и е допуснал смесване на критерии за подбор, чрез които се определя икономическо състояние и технически възможности на участниците с показатели за оценка, които спомагат за оценяване на предимствата на офертите. Всеки индивидуален административен акт трябва да съдържа ясни и точни правни основания. В случая органът не е посочил така описаното нарушение коя норма от приложимото право нарушава. Последното не представлява нарушение на т. 2.4.11 от Практическото ръководство, доколкото в нея липсва уредба по този въпрос. Л. на точно правно основание лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност, тъй като не съдът трябва да подведе установените факти към релевантната правна норма, а да провери сторил ли е това законосъобразно административният орган. Наред с това липсата на точно правно основание засяга правото на защита на адресата на акта, тъй като не е бил наясно с правното основание за издаването му. По изложените съображения съдът приема, че актът в тази му част е издаден, без да са установени материалноправните предпоставки за това и в тази част е незаконосъобразен. За да е налице основание за определяне на финансова корекция е необходимо не само това нарушение да е на някое от визираните в приложението на чл. 6, ал. 1 от Методологията ; , но и да е нарушена разпоредба от приложимото право. Липсата на нарушение на приложимото право обосновава извод за липса на нередност по т. 15 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията - отм. За пълнота следва да бъде отбелязано, че в нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд приема, че липсата на нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията ; , води до извод за липса на нередност по т. 15 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията ;. Двете нередности не са обусловени една от друга, а за всяка от тях са предвидени различни хипотези на нарушения водещи до съответната нередност. На основание чл. 10, ал. 3 от Методологията ; , по двете процедури е определена финансова корекция за нарушението на т. 15 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията ;. Независимо, че липсва нередност по т. 15 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията ; , то доколкото се установява, че е налице нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията ; , определена в същия размер – 10 %, то административният акт е материално законосъобразен в тази му част, като краен резултат. Във връзка с т. 3 от обжалвания административен акт, административният орган е установил заложени неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор, при провеждане на опростена тръжна процедура с предмет "Консултантски услуги". На първо място е констатирано, че възложителят е изискал информация за доказване на съответствието на офертите на потенциалните участници с посочения в т. 18 от обявлението критерий, а именно: за периода от 2011 г. до 2014 г. да са изпълнили поне един договор със сходен предмет на стойност не по-малко от 14160, 00 евро без ДДС, в нарушение на т. 2.4.11 от Практическото ръководство. Нормата е императивна и възложителят няма право на преценка дали и с колко да увеличи референтния период, като в случая периодът неправомерно е завишен от 3 на 4 години. Така описаното нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията ; , доколкото се установява, че са налице неправомерни критерии. Органът е определил размер на финансовата корекция - 10% като е взел предвид, че и двамата поканени участници са били третирани равнопоставено, като са допуснати до участие. За да е правилно определен размерът на финансовата корекция следва правилно да е определена не само пропорцията, но и основата, по отношение на която се определя. В случая административният орган е определил незаконосъобразно основата върху която следва да се наложи финансовата корекция. Доколкото друго не е предвидено в приложимото европейско законодателство и в Меморандума, в съответствие с § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество. Видно от чл. 1, ал. 1 ЗУСЕСИФ той има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т. ч. налагането на финансови корекции. Фактът, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове е виден и от разпоредбите на чл. 2, 3 и 6 ЗУСЕСИФ. В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че проектът не е финансиран 100% от средства на Програмата за трансгранично сътрудничество. Процентът на финансиране е 85 % от очакваните общи допустими разходи. Финансовата корекция се определя върху размера на предоставената от средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове финансова подкрепа, като в съответствие с етапа, на който нередността е открита, или се постановява връщане на предоставените средства в размера на определената финансова корекция, или се намалява размера на допустимите (верифицирани) разходи по проекта. Ето защо основата, върху която следва да бъде определена финансовата корекция в размер на съответния % по отношение на договора, не е неговата стойност, а стойността на допустимите (верифицирани) разходи, финансирани със средства по Програмата за трансгранично сътрудничество. В заключение съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби досежно определения размер на процентния показател на корекцията, но в нарушение на материалния закон относно основата, върху която е определена финансовата корекция от 10 % за всяка една от трите процедури. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, като следва да бъде отменено и вместо него, постановено ново, с което да се измени акта в частта му за основата и да се отхвърли жалбата в останалата й част.
Цитирани разпоредби
1- чл. 5