Решение № 11872 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3706/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 1108 от 20.02.2024г., постановено по адм. д. 7864/2023г. Административен съд София-град, първо отделение, 9 - ти състав, е отхвърлил жалбата на Орбит Металс ЕООД, ЕИК 203625347, срещу Ревизионен акт Р 22221022000825 - 091-001/12.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден и изменен с Решение 910/03.07.2023 година на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2020г. в размер на 89 861,05 лева и е определена лихва за забава в размер на 16 612,31 лева за периода от 30.06.2021 година до датата на издаване на РА-12.04.2023 година, и в частта, с която са установени задължения за лихва на основание чл.89,ал.5 от ЗКПО за 2016 година в размер на 1636,62 лева за периода от 16.04.2016 година до 31.12.2016 година/ общ размер на установените задължения по РА са в размер на 108 109,98 лева/. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д ОДОП - София сумата от 8974,40 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Орбит Металс ЕООД , ЕИК 203625347, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Б. В. К., чрез пълномощника му адв.И. Симеонов. В същата се прави оплакване, че на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт, алтернативно, в случай че съдът приеме, че оспореният акт е правно валиден, да отмени същия като неправилен. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт А. Калоферова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Орбит Металс ЕООД, ЕИК 203625347, срещу Ревизионен акт Р-22221022000825-091-001/12.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден и изменен с Решение 910/03.07.2023 година на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2020г. в размер на 89 861,05 лева и е определена лихва за забава в размер на 16 612,31 лева за периода от 30.06.2021 година до датата на издаване на РА-12.04.2023 година, и в частта, с която са установени задължения за лихва на основание чл.89,ал.5 от ЗКПО за 2016 година в размер на 1636,62 лева за периода от 16.04.2016 година до 31.12.2016 година/ общ размер на установените задължения по РА са в размер на 108 109,98 лева/ Съдът е описал установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията, в това число издадените заповеди за възлагане на ревизия, за определяне на компетентен орган и прочие, съставените ревизионен доклад и акт, начинът им на връчване, проведеното административно оспорване и постановеното решение на директора на Д ОДОП - София, събраните по делото доказателства, както и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Направен е извод, че същият е издаден от компетентни органи. Предвид възраженията на жалбоподателя за нищожност на акта поради липса на материална компетентност на лицата, които са го издали, решаващият съд е описал много подробно всички издадени заповеди за възлагане на ревизията, заповедите за заместване и прочие, като е направил краен извод, че органите които са издали ревизионният акт са били компетентни да сторят това. Прието е още, че от доказателствата по делото е установено, че лицата, които са участвали в ревизионното производство са притежавали квалифициран електронен подпис. Предвид възраженията на жалбоподателя относно начина на връчване на документи и самия ревизионен акт, решаващият съд се е занимал на отделен ред и с този въпрос. Обсъждайки конкретните факти по делото, излагайки и правната рамка на връчването съгласно нормите на ДОПК, са направени изводи, че при връчване на актовете и съобщенията, издадени от органите по приходите в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения, които са ограничили както правото на участие на ревизираното лице в производството, така и правото му на защита и които нарушения да опорочават издадения ревизионен акт до степен нищожност. Според съда буди недоумение и фактът, как самият жалбоподател е взел участие в ревизионното производство чрез представяне на доказателства, писмени обяснения, възражения и жалби ако не е бил надлежно уведомен както за самото ревизионно производство, така и за извършените от органите по приходите процесуални действия в хода на ревизионното производство. Като краен извод е прието,че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, подписан е с квалифицирани електронни подписи, при липса на допуснати съществени процесуални нарушение на административно-производствените правила. Административният съд е определил като неоснователен довода на жалбоподателя, че при издаването на ревизионния акт са допуснати съществени нарушения в посока необсъждане на доказателствата и несъбирането на относимите доказателства, защото в хода на ревизионното производство, органите по приходите са събрали относимите доказателства. Допълнено е, че дори и да не събрани доказателства в хода на ревизионното производство, то няма правна пречка същите да бъдат представени и в хода на съдебното такова, като доказателствената тежест за установяване на положителен факт, какъвто е наличието на реално извършени разходи и за документална обоснованост на стопанските операции, пада само и единствено върху жалбоподателя, защото той от този положителен факт черпи изгодни за себе си правни последици. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Систематизирани мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е, че правната регламентация на подоходното облагане е в ЗКПО и че ревизираното дружество като местно лице подлежи на облагане по този ред. 2. Посочено е, че за 2020г. дружеството е подало ГДД по чл.92 ЗКПО с вх. 2210И0938654/28.06.2021г. , като са възпроизведени отделни пера на въпросната декларация. 3. На отделен ред е отбелязано, че от събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през 2020 година по дебита на сметка 602-Разходи за външни услуги жалбоподателят е осчетоводил разходи по 4 фактури- с предмет посреднически услуги , издадени от ИОН Инвест ЕООД с обща стойност на данъчната основа 714 926,85 лева и от Гама Екуити ЕООД по една фактура от 29.12.2020 година с данъчна основа- 183 683,70 лева, като от записите в счетоводните сметки се вижда, че всяка от фактурите е заведена със съответната дата като задължение по партидата на доставчика с общата стойност, стойността на сделката е отразена като разход за външни услуги, а ДДС е отразен в сметката за отчитане на разчетите за ДДС като ДДС от покупки,а плащанията са отразени с датата на извършеното плащане като изходящ паричен поток от банковата сметка в Уникредит Булбанк АД срещу закриване на задължението към доставчика, но не са представени данни да са ползвани подизпълнители. 4. На стр.8 10 от решението са описани подробно сключените договори за посреднически услуги за всеки един от двамата доставчици, съставените в изпълнението на договорите доказателства, начина на осчетоводяване на документите и на извършеното плащане, установените констатации по време на ревизията, дадените обяснения и направените възраженията от задълженото лице. 5. На отделен ред са възпроизведени и констатациите на органа по приходите, поради които е прието, че издадените от двамата доставчици фактури не отразяват реално извършени доставки не са представени доказателства за мястото, където са уговорени сделките с клиентите, няма доказателства кое лице от доставчика е водило преговорите и кога, липсват доказателства за отчетени разходи за командировки или за водени преговори по какъвто да е начин, няма представена водена търговска кореспонденция или други документи, доказващи участието на управителя на двете дружества в провеждане на преговори с потенциални клиенти на ОРБИТ МЕТАЛС" ЕООД, както и със собственици на пристанища,не е представена информация за необходимостта от наемането на Гама Еккуити" ЕООД за извършване на посреднически услуги, няма доказателства за място на изпълнение на доставките по посочените фактури и участието на Гама Еккуити" ЕООД в изпълнение на услугите, няма доказателства доказващи изпълнението на условията по договора, никакви документи по направено предложение, търговска кореспонденция между Гама Еккуити" ЕООД и Kibar International S. A. за начина на транспорт, намиране на пристанища, като в приложените справки са описани натоварените количества скрап, корабите, на които са натоварени стоките, както и издадените от доставчиците фактури, а услугите са заплатени по банков път. Посочено е, че е установено още, че ОРБИТ МЕТАЛС" ЕООД е реализирало големи обороти от доставки на скрап, както в страната, така и за трети страни, дружеството е реализирало тристранни доставки, ВОП и др., като от анализа на установените факти и обстоятелства е видно, че само ОРБИТ МЕТАЛС" ЕООД е страна по сделките, без никакво посредничество от "Гама Екуити" ЕООД. 5. Първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на органа по приходите не са опровергани от задълженото лице, в това число и чрез назначената съдебно-счетоводна експертиза и представените писмени доказателства. Отбелязано е, от това, че изпълнението по договорите е скрепено с доклади, не може да доведе до извод, че доставчиците са извършили посредническите услуги, а от там, че са налице реално осъществени разходи по тези фактури, още повече , че няма доказателства кой какво е изготвил, кога и къде са изготвени докладите и от кого, няма доказателства свързани с техническата обезпеченост на доставчиците, и за това по какъв начин са извършени проучванията, от кого , лицата, които са извършили проучванията и посредническите услуги притежавали ли са съответната квалификация и то специфична, за да осъществят посредническите услуги, с какъв трудов потенциал са разполагали доставчиците , за да могат да извършат услугите . Прието е, че счетоводното отразяване на фактурите в счетоводството на жалбоподателя също не може да бъде доказателство за това, че тези разходи са доказани като реално извършени, защото документалната обоснованост на стопанските операции е основно изискване, което Законът за счетоводството поставя като определящо за вярното отразяване на фактите и събитията. 6. Направен е краен извод, че извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2020г. на осн.чл.26,т.2 ЗКПО със сумите по процесните фактури и определянето на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава е извършено при правилно прилагане на материалния закон и ревизионният акт е законосъобразен в тази си част. На стр.13 от решението са изложени мотиви относно определените допълнително задължения за лихви по чл.89,ал.5 ЗКПО за неизвършени авансови вноски за корпоративен данък за 2016г. Анализирайки относимите правни разпоредби на ЗКПО с фактите по делото административният съд е приел, че органът по приходите законосъобразно е определил задължения за лихви по чл.89,ал.5 ЗКПО за невнесени в срок авансови вноски, като ревизионният акт е правилен в тази си част, като посочените констатации са потвърдени и от заключението на експерта по ССЕ. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в оспорените му части и неоснователност на жалбата на дружеството. Решението на Административен съд София град е частично неправилно. В касационната жалба на Орбит Металс ЕООД, ЕИК 203625347, са поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основната част от оплакванията на касатора са за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за валидност на оспорения ревизионен акт. В тази насока се навеждат доводи, че неправилно административният съд е приел, че първоначалната заповед за възлагане на ревизия и последващите такива са били редовно връчени на електронен адрес на дружеството, съответно, че актът е бил издаден от компетентни органи. Алтернативно се поддържат и оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение по съществото на спора. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направените оплаквания в касационната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за валидност на оспорения ревизионен акт, не могат да бъдат споделени. Оплакванията на касатора в тази насока са аналогични на тези пред първоинстанцинния съд. Последният е разгледал същите детайлно и е дал аргументиран отговор защо намира същите за неоснователни. Изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК, тъй като са обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на закона. Правилно е прието, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, подписан е с квалифицирани електронни подписи, като при провеждане на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, имащи за последица накърняване на правата на ревизираното лице и водещи до нищожност на издадения ревизионен акт. По отношение на оплакванията на касатора, свързани с изводите на административния съд за материалната законосъобразност на акта, следва да бъде посочено следното: В хода на ревизията е установено, че задълженото лице през ревизираните периоди извършва основно дейност, свързана с търговия на едро с метални отпадъци, като е установено, че дружеството не притежава собствени или наети складове, като осъществява директна продажба на закупените стоки, като притежава кадрова обезпеченост и декларираните продажби не са оспорени от ревизиращите органи. Предметът на доставка по процесните фактури на посочените по-горе доставчици ИОН Инвест ЕООД и Гама Екуити ЕООД е посредническа дейност, свързана с осигурява на клиенти и работна среда за изпълнение на основната дейност на ревизираното дружество. В хода на ревизията от страна на ревизиращото дружество са представени сключени договори за услуги, в изпълнение на които са издадени процесните фактури, приемо-предавателни протоколи, отчетни доклади, счетоводни регистри, документи за извършени разплащания по банков път. Най-общо констатациите на ревизиращите органи за непризнаване на разходите по въпросните фактури са обосновани с това, че в хода на ревизията е установено , че двамата доставчици са регистрирани на един и същ адрес, имат един и същ собственик и управител, основният им предмет на дейност е извършване на СМР услуги и отдаване под наем на недвижими имоти, като извършените посреднически услуги са само с ревизираното лице, т.е. липсват доказателства за наличен опит на изпълнителите да извършват такъв тип специфични услуги, свързани с натоварването, превоза и търговията с отпадни метали. Като допълнителни аргументи са посочени и това, че при извършените в рамките на ревизията проверки на лицата, с които Орбит Металс ЕООД е имал търговски отношения, за които се твърди, че са се осъществили с посредничеството на двамата доставчици, същите са отрекли да е имало посредник и че са имали отношение единствено с Орбит Металс ЕООД. Като довод в тази насока е посочено и това, че от изпълнителя не са представени доказателства за проведена търговска кореспонденция, място на срещи, разходи по командировки. На база на изложеното е изградена констатация, че на ревизираното лице му е било известно участието му във формални сделки, без да има физически осъществени престации, а дори и да е имало такива, то те не са извършени пряко от издателите на фактурите, а от друг стопански субект. По тази причина е извършена корекция на финансовия резултат на дружеството със сумите по въпросните фактури и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък ведно с лихви за забава. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е споделил констатациите на ревизиращите органи, който ги е определил за обосновани на събраните по делото доказателства и изградени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, като го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно прилагане на закона. По същество спорът между страните се свежда до това дали процесните фактури материализират реално извършени доставки, т.е. спорът е аналогичен на спора за реалността на доставките при упражняване на право на данъчен кредит, поради което следва да бъде съобразена установената съдебна практика на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз по този въпрос. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Както бе вече посочено, констатациите на ревизиращите органи за липса на реални доставки по процесните фактури и от там за липса на документална обоснованост на разходите по тях, с това че не е установено двамата доставчици да са извършили уговорените услуги. Поради това основният спор между страните се свежда до това, налице ли са реални доставки на посочените услуги по процесните фактури, законосъобразни ли са така направените констатации за липса на реални доставки и опровергават ли се от събраните по делото доказателства. За да отговори на така поставените въпроси, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката/услугата фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставените на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч. и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какви разходи са извършили в изпълнение на доставките, притежавали ли са опит в съответната сфера и прочие. С оглед на доказателствата по делото настоящата съдебна инстанция намира, че са налице реални доставки по фактурите на ИОН Инвест ЕООД и Гама Екуити ЕООД. По отношение на тях са налице фактури, придружени от сключени договори между страните, приемо-предавателни протоколи, отчетни доклади. Не без съществено значение е и обстоятелството, че по всички фактури е установено плащане от страна на получателя по банков път, което, без да е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, е косвено доказателство за реалността на доставките. За разлика от другите масови случаи, в хода на ревизията доставчиците са намерени на декларираните данъчни адреси и е установено отразяването на фактурите в счетоводството им. Изложените обстоятелства, на които се изграждат констатациите на ревизиращите органи за липса на реални доставки друг основен предмет на дейност на доставчици, не представяне на доказателства за извършени разходи за командировки, липса на търговска кореспонденция, отричане от страна на трети лица, че сделките между тях и Орбит Металс са сключени с посредничеството на ИОН Инвест ЕООД и Гама Екуити ЕООД, са неотносими към пряката доставка, при която следва да бъде установено само факта на предаване на стоката или услугата и получаването й от задълженото лице, което е сторено в случая. Съобразно установената съдебна практика задълженото лице не може да бъде държано отговорно за поведението на своя доставчик, стига да не е установено знание за участие в данъчна измама. Относно последното в решението на директора на Д ОДОП - София се посочва, че на ревизираното лице е било известно участието му във формални сделки, без да има фактически осъществени престации, без обаче да се посочват доказателствата, въз основа на които е направен този извод. Отделно от това, в хода на ревизията не са събрани доказателства за свързаност на лицата по доставките, плащанията са извършени по банков път, при липса на данни, сумите по тях да са върнати обратно на получателя. След като е стигнал до извод за законосъобразност на ревизионния акт в частта му за преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружеството със сумите по фактурите на ИОН Инвест ЕООД и Гама Екуити ЕООД и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение , което при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което процесния ревизионен акт следва да бъде отменен в тази му част. Решението на административния съд е правилно в частта му за установени задължения за лихви по чл.89,ал.5 ЗКПО в размер на 1 636,62лв. Впрочем спрямо тази част от него не се поддържат оплаквания в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските над 463,62лв., а Национална агенция по приходите София, в състава на която като юридическо лице влиза Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, следва да бъде осъдена да заплати на касатора Орбит Металс ЕООД , ЕИК 203625347, разноски по делото за двете съдебни инстанции по компенсация в размер на 23 382,62лв., съгласно представените списъци с разноски от страните и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 и чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,