Решение № 22 от 13.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1271/2017 г.

Решение № 22 от 13.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1271/2017 г., III н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на задочно осъдения Р. Н. Р., депозирано на 4.12.2017 г., за възобновяване на НОХД № 3/14 по описа на Окръжен съд, Пазарджик, по което е постановена присъда № 10 от 27.02.2014 г., с която молителят е признат за виновен в това, че на 6.06.1993 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с Г. Б. Г., Р. И. Н. и С. И. К., при условията на продължавано престъпление, се е съвкупил с Г. А. Л., като я е принудил към това със сила и заплашване и изнасилването и извършено от две и повече лица, с оглед на което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на шест години "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят не е знаел за осъдителната присъда, тъй като не е участвал в производството по НОХД № 3/14 по описа на Окръжен съд, Пазарджик. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано отново с негово участие. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК /молителят е узнал за присъдата на 9.08.2017 г., когато е задържан и приведен в Затвора, Пазарджик/. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Осъденият Р. Н. Р. е привлечен лично към наказателна отговорност с постановление от 1.10.1993 г. Взета му е мярка за неотклонение "подписка" и му е разяснено задължението да не променя местоживеенето си без разрешение на компетентния орган. С постановление от 17.12.1993 г. отново е привлечен, а мярката му за неотклонение е заменена с "парична гаранция", в размер на 5 000 лв., която е внесена. Обвиняемият Р. е обявил за свой адрес [населено място], [улица]. Съобщил е и за временна адресна регистрация в [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. "буква ", ет. /номер/, ап. /номер/. За датата 28.03.1994 г. е призован редовно от адреса в [населено място], но не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си, поради което мярката му за неотклонение е заменена със "задържане под стража" /с постановление на прокурор от Районна прокуратура, Пазарджик, от 15.04.1994 г./. С постановление от 1.12.1994 г. на следовател от Окръжна следствена служба, Пазарджик, наказателното производство, водено срещу четиримата извършители, е разделено и по отношение на обвиняемия Р. е образувано отделно наказателно производство, като са предприети мерки за издирване на обвиняемия. Производството е спряно с постановление от 12.12.1997 г. на прокурор от Районна прокуратура, Пазарджик, по съображения, че лицето не е издирено и местоживеенето му не е установено. Предприети са действия по общодържавното му издирване, които също не са дали резултат. Към следственото дело са присъединени материалите, касаещи обвиняемия Г., който също е бил с неустановено местонахождение. Воденото срещу посочените обвиняеми наказателно производство е спирано и възобновявано нееднократно, като за пореден път е възобновено с постановление от 12.12.2013 г. на прокурор при Окръжна прокуратура, Пазарджик. На 2.01.2014 г. срещу тях е внесен обвинителен акт в Окръжен съд, Пазарджик, по който е образувано НОХД № 3/14. Подсъдимият Р. е търсен, за да бъде призован, но призовките са върнати в цялост от всички известни по делото адреси. Справката за проведеното общодържавно издирване също е дала отрицателен резултат. Изискани са данни за евентуални задгранични пътувания, но такива не са установени. Съдът е дал ход на делото на 26.02.2014 г., при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, и е постановил осъдителната присъда на 27.02.2014 г., която е влязла в сила на 15.03.2014 г. На 12.05.2014 г. по отношение на осъдения Р. е издадена ЕЗА. Същият е задържан на 9.08.2017 г. и приведен в Затвора, [населено място], където изтърпява наложеното му наказание "лишаване от свобода". При тези данни, искането на задочно осъдения за възобновяване на наказателното производство не може да бъде уважено, поради следните съображения: Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия/подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. По настоящето дело, молителят лично е привлечен към наказателна отговорност и е участвал до определен момент на досъдебното производство. Отклонил се е от наказателното производство и е бил обявен за общодържавно издирване, но въпреки усилията на компетентните органи не е издирен. В хода на съдебното производство отново е търсен, но не е намерен. Установено е, че продължителното общодържавно издирване не е дало очаквания резултат. Ето защо, съдът законосъобразно е намерил, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3 НПК. Следователно, молителят е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но сам е избрал да не продължи участието си в процеса, в какъвто случай процесуалният закон не му гарантира възможност за повторно разглеждане на делото с негово участие. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, III НО,