Решение № 14021 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2020 г.

Решение № 14021 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е касационна жалба от "Трейдфарма" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна против Решение № 597/19.05.2020 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело № 2279/2019 година. С него била отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-1898/1.08.2019 г. на кмета на Община Долни чифлик, както и бил осъден да заплати на ответната страна разноски по делото 500 лева. Дружеството поддържа, че решението на административния съд е неправилно поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не разгледал въведените възражения относно извършени нарушения на чл. 69, ал. 6 и чл. 71, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община Долни чифлик (само Наредбата) при провеждане на процедурата. Също така, в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК и чл. 9, ал. 2 АПК съдът не изяснил съотношението между обема на правото на собственост върху продавания имот и правото на собственост, което дружеството имало върху намиращите се върху него вещи. По тази причина административният съд неправилно заключил, че обжалвана заповед е законосъобразна и отхвърлил оспорването срещу нея. С оглед на релевираните касационни доводи, жалбоподателят моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и да се прогласи заповедта на кмета на Община Долни чифлик за нищожна, евентуално да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира сторените по делото разноски. "Трейдфарма" ЕООД е подал частна жалба против Определение № 918/14.05.2020 г. по горепосоченото дело по описа на Административен съд Варна, в частта, в която съдът е оставил без разглеждане искането на дружеството за поправка и допълване на протокол от открито съдебно заседание, проведено онлайн на дата 4.05.2020 година. Излага твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и моли за неговата отмяна. Ответникът – кметът на Община Долни чифлик оспорва подадената касационна жалба, като счита същата за неоснователна. Поддържа, че решението на Административен съд Варна е правилно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Излага съображения и за правилност на обжалваното определение, което следва също да остане в сила. Ответникът – "Хотелско мениджърска компания" ЕООД не изразява становище по касационната жалба и по частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава аргументирано становище за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на постановените от административния съд определение и решение. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба срещу решението на административния съд за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Варна е била Заповед №РД-1898/1.08.2019 г. на кмета на Община Долни чифлик, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 35, ал. 6 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 80 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община Долни чифлик, "Хотелско мениджърска компания" ЕООД е била обявена за спечелила публичния търг с явно наддаване за продажба на поземлен имот (ПИ), с идентификатор 83404.557.13 в неурбанизирана територия с начин на трайно ползване "за почивен лагер", с площ 6275 кв. м. по КК на с. Шкорпиловци, Община Долни чифлик, Област Варна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че "Трейдфарма" ЕООД е придобило по силата на договор за покупко – продажба от 20.03.2017 г. с нотариална заверка на подписите на страните по него, 4 броя бунгала всяко едно с площ от 32 кв. м, 5 броя бунгала всяко едно с площ от 24 кв. м и 1 брой бунгало тип "Кайлъка" с площ от 65 кв. м. С договор за покупко – продажба, оформен в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, акт № 194, том I, рег. № 2746 от 2014 г. на нотариус № 335, с район на действие Районен съд Варна, "Трейдфарма" ЕООД е закупила посочените в акта недвижими имоти, находящи се в землището на с. Шкорпиловци, Община Долни чифлик, а именно осем броя "хижа - бунгало", всяко едно, от които със застроена площ от 50 кв. м. Върху процесните недвижими имоти, подробно изброени в нотариалния акт, по искане на продавача – "Дружба 2005" ООД е учредена законна ипотека по чл. 168, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Главният архитект на Община Долни чифлик е издал Удостоверение с изх. №У – 433/10.12.2012 г., съгласно което тези осем броя бунгала са "търпим обект" по смисъла на § 16, ал. 1 ЗУТ, поради което не са подлежали на забрана за ползване или премахване. С акт за частна общинска собственост № 1547 от 23.06.2017 г. е актуван като общински имот - незастроен поземлен имот, в землището на с. Шкорпиловци, с идентификатор 83404.557.13 - лагер с площ 6275 кв. м. С молба – заявление от 28.08.2017 г. "Трейдфарма" ЕООД е поискало от Община Долни чифлик да закупи този имот на основание чл. 35, ал. 3 ЗОС. От страна на общината е последвал отказ, който е обективиран в писмо изх. № 3700-599-/3/9.10.2017 година. С влязло в сила решение по адм. дело № 3391/2017 г. по описа на Административен съд Варна, този отказ е бил потвърден. От първоинстанционния съд е било установено, че за продажбата на поземлен имот с идентификатор 83404.557.13, собственост на Община Долни чифлик е била проведена административна процедура - публичен търг с явно наддаване. Производството е започнало с изготвяне на докладна записка от 12.04.2019 г. на кмета на Община Долни чифлик, адресирана до Общинския съвет на Община Долни чифлик, с приложен проект на решение за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на имота, като е обявена и начална тръжна продажна цена в размер на 690 000 лева. Общинският съвет е изразил съгласие по така направеното от кмета предложение, което е обективирано в Решение № 936, прието по протокол № 58/25.04.2019 г. от заседанието му. Със Заповед № РД-1645/11.07.2019 г на кмета на Община Долни чифлик е било наредено провеждането на търга за процесния ПИ с идентификатор 83404.557.13, при начална тръжна продажна цена без ДДС в размер на 759 000 лева, съответно е била одобрена тръжната документация. В подадените по образец заявления, всички участници са заявили участието си в публичния търг, като са приели и забележката посочена в него, а именно, че в имота има бунгала, за които са издадени удостоверения за търпимост. На основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във връзка с чл. 69, ал. 4 – ал. 7 от Наредбата, в изпълнение на Решение № 936 от протокол № 58/25.04.2019 г. на Общински съвет Долни чифлик, кметът на общината е издал Заповед №РД-1843/30.07.2019 г., с която е назначил определената от него комисия, която има посочени в заповедта задължения, свързани с провеждане на тръжната процедура. Членовете на комисията са подали съответните декларации по чл. 69, ал. 6 от Наредбата, в които са посочили и подлежащите на деклариране обстоятелства във връзка с търга. Работата на комисията и извършеното класиране са били обективирани в протокол от 30.07.2019 г., съставен на основание чл. 76, ал. 3 от Наредбата. Процесната Заповед № РД-1898/1.08.2019 г. на кмета на Община Долни чифлик е издадена след надлежно проведена процедура за продажба на общинския имот, с която за спечелил търга е обявен "Хотелско мениджърска компания" ЕООД. При така посочените фактически установявания, които съдът е преценил, че са релевантни за правния спор, е извършил контрол за законосъобразност на обжалваната заповед по чл. 168, ал. 1 АПК. Във връзка с доводите в първоинстанционната жалба на "Трейдфарма" ЕООД е изложил съображения, че заповедта е издадена в съответствие с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК – от компетентен административен орган и в предвидената от закона форма. Съдът е приел, че наведените от жалбоподателя възражения за нарушаване на чл. 69, ал. 6 от Наредбата при сформиране на състава на комисията, провела процедурата по търга, не следва да се разглеждат, тъй като "Трейдфарма" ЕООД не било участник в тръжната процедура. Относно поддържаната от последното дружество материална незаконосъобразност на заповедта, защото по същество с нея се извършвала и продажба на разположените в имота бунгала, съдът е приел, че същите не са предмет на продажбата чрез провеждане на търг по реда на Наредбата и ЗОС. По делото не съществувал спор, че тези вещи са били собствени на жалбоподателя, на който не било отречено правото на собственост върху тях в хода на съдебното производство. В допълнение излага доводи, че въпросът за градоустройствения статут на имота бил пряко свързан с приложението на чл. 35, ал. 3 ЗОС и бил разрешен с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 3391/2017 г. по описа на Административен съд Варна. По тези съображения Административен съд Варна е приел, че жалбата, с която е бил сезиран, е неоснователна и е отхвърлил оспорването срещу процесната заповед на кмета на Община Долни чифлик. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните доводи за допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, последните свързани с необсъждане на изложените от жалбоподателя възражения за незаконосъобразно проведена тръжна процедура. С Определение № 15653/19.11.2019 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 13213/2019 г., съдебният състав е приел, че жалбата на "Трейдфарма" ЕООД против заповедта на кмета на Община Долни чифлик е допустима, тъй като дружеството като заинтересована страна има право да обжалва акта. Във връзка със заявената защита по същество от страна на "Трейдфарма" ЕООД, неоснователно се явява касационното възражение, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил възраженията му за нарушение на чл. 69, ал. 6 и чл. 71, ал. 2 от Наредбата при сформиране на състава на комисията. Действително, с оглед обстоятелството, че е заинтересована страна в административното производство по провеждане на търга и преценения правен интерес, "Трейдфарма" ЕООД е имал право да предяви всички свои процесуални възражения в съдебния процес, произтичащи от това му качество. Необсъждането конкретно на тези възражения от решаващия съд, не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не е повлияло, нито е могло да повлияе върху съдържанието на съдебното решение, съответно даже и да бяха обсъдени тези възражения, не би могло да се стигне до друго решение по същество. В случая и с оглед осъществената проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът се е произнесъл по законосъобразността на цялата процедура по провеждане на търга, в което имплицитно се включва и законосъобразността при определяне състава на комисията и изискванията, на които следва да отговарят членовете й. В допълнение към така изложените мотиви относно посоченото касационно основание, настоящата съдебна инстанция намира, че съгласно чл. 1 от Наредбата същата има за цел да уреди реда и условията за придобиване, управление и разпореждане с имущество, собственост на Община Долни чифлик. С Наредбата се регламентират и конкретните правомощия на органите на местното самоуправление в съответствие със ЗОС и другите действащи нормативни актове. Раздел XI от Наредбата е посветен на условията и реда за провеждане на публични търгове и публично оповестени конкурси. Нормата на чл. 69, ал. 6 от Наредбата има своето систематично място в този раздел и е относима към състава на комисията, която се определя от кмета на общината, да проведе публичния търг. Изискването е в състава на комисията да не участват лица, които са заинтересовани от резултата на публичния търг и/или "свързани лица" по смисъла на Търговския закон (ТЗ) с участниците в публичния търг или с членовете на техните управители и контролни органи. За тази цел нормата от Наредбата изисква членовете на комисията да попълнят съответни декларации. Видно от приобщената по делото пред административния съд преписка, в нея фигурират именно декларациите на членовете на комисията, оценила редовно подадените оферти на двамата участници в тръжната процедура. Дружество "Трейдфарма" ЕООД не е било участник в обявената процедура. Съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1 ТЗ "Свързани лица" по смисъла на този закон са: съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително; работодател и работник; лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; съдружниците; дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството; лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице; лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице; лицата, едното от които е търговски представител на другото; лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото. По ал. 2 на § 1 ТЗ "Свързани лица" са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. От приложения с първоинстанционната жалба на "Трейдфарма" ЕООД от 2.09.2019 г. доклад на ръководството на "Бункера" АД, за годината приключваща на 31 декември 2016 г., следва извод, че жалбоподателят не е доказал главно и пълно в съдебния процес, че Община Долни чифлик и "Хотелско мениджърска компания" ЕООД са "свързани лица" по смисъла на § 1, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Този доклад, който е бил относим към 31.12.2016 г., а не към момента на провеждане на търга, дори и да е индиция за твърдяната свързаност между правните субекти, така, както е описано от жалбоподателя, също подлежи на доказване, което в случая не е било сторено от него до приключване на устните състезания в първата инстанция. По тези съображения в хода на съдебното административно производство не е бил доказан и другия твърдян от дружеството факт, а именно, че в състава на комисията по чл. 67 и сл. от Наредбата, са участвали лица, които са били служители в Община Долни чифлик и в качеството си на длъжностни лица са представлявали общината, за която се твърди, че е акционер в "Бункера" АД. Възражението на касатора, че процедурата по търга била опорочена, поради явяване само на едно лице – М. Костадинова, се преценява от касационния състав за неоснователно. Видно от съдържанието на т. 2 от протокола от работата на назначената от кмета на Община Долни чифлик комисия, това лице представлява двамата участници в процедурата – "Хотелско мениджърска компания" ЕООД и "Технокар" ЕООД. Посоченото обстоятелство не е основание за заобикаляне на императивните норми за провеждане на публичния търг, още повече, че в чл. 71, ал. 2 от Наредбата изрично е предвидено, че когато на публичния търг с явно наддаване се яви само един кандидат органът не прекратява процедурата, а напротив отлага действията с два часа и ако след този срок не се яви друг, обявява кандидата за спечелил участник по предложената от него цена. Последната не може да е по – ниска от началната тръжна цена. От страна на жалбоподателя не са били ангажирани доказателства, нито са били оборени изложените констатации в протокола на комисията по чл. 67 от Наредбата, относно предложената първоначална тръжна цена за имота от всеки от участниците, както и за причините, поради които представляващата посочените две дружества не е наддавала и за "Технокар" ЕООД. Не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, така, както се поддържа от касатора, обстоятелството, че към тръжната документация на участниците не е представена оферта. Последната не е посочена като част от съдържанието на конкретната тръжна документация, а единствено при цитирането на текста на чл. 81, ал. 2, т. 4 от Наредбата. В случая участниците са подали заявление по одобрен образец, както и са предложили публично цена за покупката на имота, доколкото със Заповед № РД-1645/11.07.2019 г. на кмета на Община Долни чифлик провеждането на търга е било с явно наддаване. Процедурата в този случай се осъществява по чл. 75 от Наредбата, а именно чрез гласно обявяване от участниците на последователни суми над първоначалната цена, разграничени от председателя на комисията със звуков сигнал. При публичен търг с тайно наддаване се изисква на основание чл. 77, ал. 1 от Наредбата да се представят документите по чл. 69, ал. 2 и ал. 3 от нея в голям непрозрачен плик, ведно с малък непрозрачен запечатан плик, съдържащ ценова оферта. Доколкото при търга с явно наддаване ценовите предложения се обявяват на глас от участниците в деня на провеждане на търга, то не е необходимо цената на предложената оферта да бъде поставяна в плик, в съответствие с чл. 69, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата. Във връзка с касационното основание – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдът е достигнал до законосъобразен извод, че процедурата по провеждане на търга с явно наддаване е била съобразена с разпоредбите на ЗОС и Наредбата. Нормата на чл. 35, ал. 1 ЗОС в релевантната редакция, приложима за възникналите по делото спорни правоотношения, съдържа изискване продажбата на имоти и вещи - частна общинска собственост, да се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Изключение от въведения правен режим на продажба на имот общинска собственост е правилото в чл. 35, ал. 3 ЗОС. Същото е относимо, когато се продава земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда. В този случай продажбата се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС, както и по чл. 35, ал. 4 ЗОС. По делото не е било спорно, че с влязло в сила на 9.04.2019 г. Решение № 1410/2.07.2018 г. по адм. дело № 3391/2017 г. на Административен съд Варна е била отречена правната възможност на касатора да закупи недвижимия имот, позовавайки се на обстоятелството, че е собственик на законово разположени постройки в общинския имот. Доводите на първоинстанционния съд по това дело, на основание които съдът е отхвърли жалбата са, че представените от дружеството документи не доказват, че сградите в поземлен имот № 557013 по КВС на с. Шкорпиловци, частна общинска собственост, идентичен с имот с идентификатор № 83404.557.13 по КК на с. Шкорпиловци с площ от 6275 кв. м, са законно изградени, поради което облекченият ред за продажба по чл. 35, ал. 3 ЗОС в случая бил неприложим. Неотносимо към конкретно развилия се материалноправен спор е обстоятелството, свързано с градоустройствения статут и принадлежността на правото на собственост на процесните бунгала, намиращи се върху общинския имот. То не е и законово основание общинският терен да не се продаде при условията на чл. 35, ал. 1 ЗОС. Правото на собственост върху бунгалата и произтичащите от това права на титуляра на вещта не са били оспорени от ответните страни в първоинстанционното съдебно производство. Съобразно текста на разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване, а с обжалваната заповед не се засягат правата на собственост на жалбоподателя върху тези вещи. Видно от съдържанието й, в него се съдържа точно и ясно описаните на имота, който е общински и който единствен ще подлежи на продажба по реда на ЗОС. Предвидената процедура за продажба на общински имот по реда на чл. 35, ал. 1 ЗОС е деривативен способ за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот. Нормата допуска това да се извърши чрез провеждане на търг или конкурс. Доводите на касатора, че в процедурата не били зачетени правата му на собственик върху процесните бунгала, сочат на спор за материално право, доколкото е налице презумпцията на чл. 92 от Закона за собствеността. Съгласно нея собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго, при необорване на въведената презумпция. Правната защита на накърненото материално право на собственост на собственика на тези обекти се реализира по реда на ГПК, като спорът е подведомствен на гражданския съд. Следва извод, че тръжната процедура е била правилно проведена, като не са налице сочените от "Трейдфарма" ЕООД касационни основания за отмяна на акта. Решението на административния съд е правилно и поради тази причина следва да се остави в сила. Подадената частна жалба е недопустима. Допустимостта на частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд се определя от характера на обжалвания акт. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: които преграждат по-нататъшното развитие на производството, както и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното определение на съда по чл. 151, ал. 4 ГПК от 14.05.2020 г., в частта, в която се произнася по искането за поправка и допълване на протокола от съдебно заседание, не е изрично предвидено в текста на чл. 229, ал. 1 АПК. Определението в обжалваните части не е преграждащо за съдебното административно производство, завършило с обжалваното решение. С оглед необжалваемостта на определението, с което се допуска или отказва поправката или допълването на протокола от съдебното заседание, съответно не подлежи на обжалване и определението, с което се оставя без разглеждане молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК. Предвид тези аргументи частната жалба следва да се остави без разглеждане. По разноските: Съобразно така посочения правен резултат искането на касационния жалбоподател за присъждане на съдебните разноски по делото е неоснователно. Основателно с оглед изхода на делото е своевременно стореното от ответника искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото. С оглед фактическата и правна сложност на делото, представения списък по чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, на ответника по касационната жалба се следва сумата от 500 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение